Разлика между версии на „Еберхард (Франкония)“

м
шаблон, форматиране; форматиране: 2x тире-числа, кавички (ползвайки Advisor)
м (шаблон, форматиране; форматиране: 2x тире-числа, кавички (ползвайки Advisor))
{{Личност|аристократ
'''Еберхард''' ({{lang|de|Eberhard}}, * [[885]]; † [[2 октомври]] [[939]] при [[Андернах]]) от род [[Конрадини]] е от [[918]] г. [[херцог]] на племенното [[Херцогство Франкония]].
| описание = [[херцог]] на [[Херцогство Франкония|Франкония]] и [[Горна Лотарингия]]
| портрет =
| портрет-описание =
| вложки =
{{Личност/Монарх
| категория = херцог
| герб =
| герб-описание =
}}
}}
'''Еберхард''' ({{lang|de|Eberhard}},; * [[885]];, † [[2 октомври]] [[939]] при, [[Андернах]]) от род [[Конрадини]], е от [[918]] г. [[херцог]] на племенното [[Херцогство Франкония]].
 
== Биография ==
Той е син на [[Конрад Стари (Конрадини)|Конрад Стари]] († 906, от род Конрадини), херцог на племенното Херцогство Франкония, и [[Глисмут]] († 924), извънбрачна дъщеря на император [[Арнулф Каринтийски]]. Той е по-малкият брат на [[Конрад I (Германия)|Конрад I Млади]] († 918), 910 г. херцог на Франкония, от 911 г. [[Източно франкско кралство|източнофранкски крал]].
 
Еберхард е през 913 г. [[граф]] в [[Хесенгау]] и в Перфгау, от 913 идо 928 г. граф в [[Оберлангау;]], от 914 до 918 г. той е [[маркграф]] и след това до 939 г. херцог на Франкония. OtОт 926 до 928 г. той е едновременно [[Херцогство Лотарингия|херцог на Лотарингия]]. През 936 г. той е ''truchsess'' и 938 г. [[пфалцграф]], от 939 г. [[игумен]] на [[манастир]]а Св„Св. МаксиминМаксимин“ в [[Трир]].
 
Еберхард помага на брат си, когато е крал (911–918911 – 918). Брат му Конрад на смъртното си легло (на 23 декември 918) му нарежда, да предаде лично кралските [[Инсигния|иинсигнии]] на [[Хайнрих I Птицелов|Хайнрих]]. През май 919 г. Еберхард предава инсигниите в ''[[Райхстаг|райхстага]]'' във [[Фритцлар]] на Хайнрих, и [[франки]]те и [[сакси]]те избират Хайнрих за крал. От 926 до 928 г. Хайнрих I дава на Еберхард също [[Херцогство Лотарингия]].
От 926 до 928 г. Хайнрих I дава на Еберхард също [[Херцогство Лотарингия]].
 
След смъртта на Хайнрих I Еберхард има враждебни отношения с неговия син [[Ото I]]. През 938 г. той въстава заедно с по-големия полубрат на Ото, [[Танкмар]], и новият [[Херцогство Бавария|херцог на Бавария]], [[Еберхард (Бавария)|Еберхард]] (син на [[Арнулф I (Бавария)|Арнулф I Лошия]]). След кратко примирие с Ото той се съюзява с [[Гизелберт (Лотарингия)|Гизелберт от Лотарингия]] и Отовия по-малък брат [[Хайнрих I (Бавария)|Хайнрих]] за ново въстание. На 2 октомври 939 г. Еберхард и Гизелберт са победени от конрадинските графове [[Конрад Курцболд]] и [[Удо I (Ветерау)|Удо]] в [[Битка при Андернах|битката при Андернах]] на [[Рейн]]. Еберхард пада убит в битката лично от Удо. Гизелберт се удавя в [[Рейн]] при опит да избяга.
 
== Източници ==
* [[Видукинд]], ''Die Sachsengeschichte des Widukind von Corvey''. ''Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit''. Albert Bauer, Reinhold Rau. Darmstadt 1971, S. 1–1831 – 183 (Freiherr-vom-Stein-Gedächtnisausgabe, Band 8).
 
== Литература ==