Битка при Росбах

Битката при Росбах (Rossbach) се състои на 5 ноември 1757 г. в Саксония и има решително значение за развоя на Седемгодишната война. Тя противопоставя армиите на Франция и страни от Свещената римска империя (от една страна) и на Прусия - от друга. Въпреки че разполага с далеч по-малко войници, пруският крал Фридрих ІІ умело използва особеностите на релефа и грешките на противниците си, за да постигне една от най-бляскавите си победи.

Битка при Росбах
Седемгодишна война
Битката при Росбах, неизв. художник
Информация
Период	5 ноември 1757 г.
Място	Росбах, Саксония
Резултат	Пруска победа
Страни в конфликта
Кралство Прусия Франция Свещена Римска империя
Командири и лидери
Фридрих ІІ Шарл дьо Роан-Субиз Йозеф фон Сакс-Хилдбургхаузен
Сили
21 000 79 оръдия 41 000 45 оръдия
Жертви и загуби
540 убити и ранени 3000 убити и ранени, 5000 пленени
51.269444, 11.894444
Битка при Росбах в Общомедия

Предистория

Битката при Росбах представлява кулминация на антипруския съюз в Седемгодишната война да осъществи едновременна атака над малкото кралство. Съгласно Втория версайски договор от май 1757 г. Франция, Австрия и Русия се договарят бързо да разгромят Фридрих ІІ и да унищожат мощта надържавата му. Франция обещава да подкрепи усилията на останалите съюзници със 129-хилядна армия, но по-голямата част от нея насочва срещу курфюрство Хановер, което се намира в лична уния с главния френски враг - Великобритания. Все пак около 30 000 французи, подкрепени от 10 900 войници на Свещената римска империя се съединяват на територията на Саксония. Начело стоят двама командири със спорни военни компетентности - Шарл дьо Роан, принц на Субиз и Йозеф фон Сакс-Хилдбургхаузен. За първия се говори, че е назначен на поста, защото е протеже на всесилната по това време фаворитка на Луи XV мадам дьо Помпадур - „защото чертите на лицето му много ѝ се харесвали, защото е бил най-добрият танцьор във Версайския дворец и защото умеел хубаво да говори за всевъзможни дреболии“.

Междувременно Фридрих вече се е озовал в трудно положение, защото през лятото търпи поражения: от австрийците при Колин и от руснаците при Грос Ягерсдорф. Австрия окупира Силезия, ала руснаците се оттеглят и не се възползват от победата си. Австрийският канцлер Венцел Антон фон Кауниц вижда в това шанс за смазване на пруския крал и агитира френското командване за съвместна атака.

Съотношение на силите

В историографията съществуват две главни становища за числеността на двете армии. В единия случай съотношението е около 2:1, докато в другия е още по-голямо в полза на съюзниците. Автори като Майкъл Клодфелтър приемат, че френско-имперските сили са около 41 - 42 хиляди души. Така смята и българският историк Александър Стоянов. От друга страна, френският изследовател на Луи ХV Оливие Берние заявява, че те са 60 хиляди - 24 хиляди французи и 36 хиляди войници от германските държави, събрани по молба на Мария Терезия, но неподлежащи на общ ред и стратегия. Данните за пруската армия се различават по-слабо: 21 хиляди при Клодфелтър, 25 хиляди при Берние. Едно е ясно - пруският крал е в много по-неизгодно положение и трябва да разчита на някаква изключителна стратегия, за да изкопчи победата.