Релеф (геоморфология)

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за географското понятие. За скулптурния жанр вижте Релеф (скулптура).

Релеф (на френски: relief, от латинскиrelevo – вдигам, повдигам) е географски термин, с който се означава съвкупността от всички неравности (нагъвания) по земната кора.[1] Те са разнообразни по външен вид, размери, възраст и начин на образуване. В сравнение с хоризонталните измерения на планетата (обиколка равна на 40 000 км) тези вертикални структури са много по-скромни – денивелацията между най-ниската и най-високата точка на релефа (от Марианската падина до връх Еверест) е само 20 км. Въпреки това релефът може да има голямо значение за географските процеси. Той определя климата, природата и живота на хората.

Главни релефни форми на сушата

Главни видове релефни формиРедактиране

Всяка неравност по земята представлява релефна форма. В зависимост от посоката на отклонение от идеалната равнина те се делят на изпъкнали (позитивни), вдлъбнати (негативни) и равнинни.

Изпъкналите форми са тези, които се извисяват. Най-важни в тази група са планините, увенчавани от върхове, изтъкани от ридове и била. Изпъкнали са също платата – със стръмни склонове и заравнена повърхност[2] и хълмовете, които се отличават с малки размери. В океаните такива са срединните океански хребети и островните дъги.

Вдлъбнатите форми включват котловините (със стръмни склонове и равно дъно, наречено поле), долините и депресиите (части от сушата под морското равнище). Някои плата също са вдлъбнати образувания. Тук влизат и различните проломни форми – каньон, пролом, ждрело, дефиле. В океаните също има котловини, както и океанските падини – най-дълбоките места на земната кора.

 
Основни релефни форми на океанското дъно

Равнинните форми се отличават с минимални неравности на голяма площ – низините, които са много ниски и равни, равнините, които противно на името си имат малко по-хълмист релеф и полетата в котловините. Континенталният шелф – плитките части на океаните в близост до бреговете, също е вид равнина.

По големина релефните форми са мегаструктури – тези, които се простират през цели континенти и определят облика им; мезоструктури, които обемат части от континентите, микроструктури, характерни само за даден район и наноструктури – хълмове, наносни натрупвания, пукнатини, речни легла.[3] Такива са и всички антропогенни (създадени от човека) форми.

Релефни форми според произходаРедактиране

 
Планина (Алтай)
 
Равнина (Небраска)

Релефът се формира под влиянието на вътрешните (ендогенни) и външните (екзогенните) земни сили. Вътрешните сили са много по-мощни и образуват формите с големи размери, височина и дълбочина – големите планински вериги, низините и равнините, океанските падини. Те се наричат морфоструктури. Най-често това се дължи на текстонските процеси (обдукция, субдукция, орогенеза, ейперогенеза), в по-малка степен на вулканите. Външните земни сили имат по-слабо въздействие, те дооформят ендогенните образувания. Според вида на външната сила се определят следните видове релеф:

Формиране на релефа на ЗемятаРедактиране

 
Понор в Доломитовите Алпи

Земният релеф започва да се оформя още с появата на твърдата земна кора преди 4 млрд. години. Оттогава той постоянно се е развивал и променял, за да се стигне до днешния му вид. Съвременните учени са изградили хипотези за наличието на палеоконтиненти (като Родиния, Лавразия, Гондвана и Пангея) и палеоокеани (Япетус, Реикум, Тетис, Панталас). По-добре познат е периодът на последните 500 млн. години, когато на три пъти се извършват мащабни и мощни тектонски нагъвания, довели до образуването на съвременните планини. Наричат се тектонски цикли или орогени. Каледонският цикъл (490 – 390 млн. г.)[5] е създал Скандинавските и Шотландските планини, Алтай, Саяните и Апалачите, които днес са силно денудирани. Херцинският ороген (390 – 280 млн. г.) е издигнал планините в Испания, Апенините, Централният масив във Франция, Средноевропейските планини, а също Антиатлас, Памир, Тяншан. Последен и най-мощен е Алпийският ороген (80 – 40 млн. г.), през който са възникнали т. нар. младонагънати планини. Това включва двете най-дълги планински системи в света – Алпо-хималайската и Андско-кордилерската.

Екзогенните форми датират от времето на последните заледявания и след тях (тоест последните 40 – 50 хил. години).

Влияние на релефа върху географските процесиРедактиране

Най-голямо влияние върху климата, почвите, природата и човешката дейност оказват планините. Те могат да се окажат климатична бариера, така че от едната страна климатът да е влажен, а от другата сух. С нарастването на височината климатът става по-студен, природните зони се изменят, така че да му отговарят, живеят все по-малко хора. Повечето човешки селища възникват в равнините и низините. Планините създават пречки и пред строежа на пътища, но хората използват водите им за производство на електроенергия и напояване.

Релеф в БългарияРедактиране

България е със сравнително малка площ, но с много разнообразен релеф. От север на юги от запад на изток се редуват низини, равнини, котловини, ниски и високи планини, прорязани от речни долини. Многообразието от форми на релефа се дължи на взаимодействието на вътрешните (ендогенните) и външните (екзогенните) процеси и явления, проявявали се през дългото палеогеографско развитие на нашите земи. Основните форми на релефа са 0бразувани при действието на нагъвателните, разседните, вулканските и седиментационните процеси, особено през последния неогенкватернерен (неотектонски) етап от развитието на територията на страната. Релефът е не само природна даденост, но и важна предпоставка за развитие на редица стопански дейности. В много случаи той се оказва необратимо нарушен от човешкото въздействие.

Геоложки особености и палеогеографско развитие на територията на БългарияРедактиране

Геоложкият строеж на земите ни е сложен, а скалният състав – разнообразен. Скалите са твърде различни по произход, възраст и минерален състав. Те са най-устойчивият компонент на природния комплекс. У нас са разпространени трите основни вида скали с различен произход и възраст – магмени (масивни), седиментни и метаморфни (вж. Геоложки (литолого-стратиграфски) строеж на България,). Геоложката карта на България представлява резултат от продължителни геоложки изследвания на земите ни. С особени заслуги за създаването ѝ са както наши, така и чужди изследователи Хохщетер, Тоула, Георги Златарски, Георги Бончев. Стефан Бончев, Еким Бончев, В. Цанков, Хр. Спасо И Йовчев, както и редица други геолози, участва ръководените от тях колективи, Разнообразнич: лии териториалното им разпределенис оказват праяко влияние върху особеностите на релефа у нас.

Земите ни нееднократно са били заливани ог вол ни басейни с различен обхват и дълбочина, като на дъното им са се наслоявали различни по състав и произход седименти. Те от своя страна са били 0бхващани и преработвани от различни структурни и ортогенни процеси, участвали са в изграждането на планински масиви и вериги. Впоследствие денудаци онните процеси са моделирали в една или друга степен планините, отлагали са материали в по-ниските части и като цяло са заравнявали релефа. Същевременно са се изменяли и особеностите на природната среда и нейните компоненти са придобивали специфичен характер. Разкриването на палеогеографското минало на нашите земи е сложна научна задача, изискваща използването на редица методи и подходи, и сътрудничеството на представители на различни науки – географи, геолози, геоморфолози, климатолози и хидролози, почвоведи, ботаници и зоолози, и др. С важно значение са палеогеографските реконструкции на геоложките епохи, с помощта на които се разкрива ценна информация за природните комплекси, съществували по земите ни в миналото.

Основни етапи в палеографското развитие на Българските земиРедактиране

Строежът на земната кора у нас е резултат преди всичко от тектонските движения, проявили се през дългата геоложка история. Те, както и появилите се в резултат форми на релефа в най-голяма степен обуславят характерните особености на палеогеографското развитие през различните етапи: докамбрийски, пале озойски, мезозойски, неозойски и неоген-кватернерен етап.

Докамбрийският етапРедактиране

Той е най-продължителен (около 3 млрд. години) и включва две ери: архайска и протерозойска. Сведенията за него са малко и е трудно да се възстанови палеогеографската картина. През този етап земите ни са заети от обширен воден басейн с острови. Образуват се седиментни и магмени скали, които впоследствие се метаморфозират. През архая се създава първичната земна кора от континентален тип, а през протерозоя по българските земи се оформят два големи земекорни блока: Мизийски на север и Тракийско-Македонски на юг. Дълбокометаморфозирани скали от този етап са разкрити на повърхността в Средна гора, Родопската област, Сакар и др. Обикновено играят ролята на фундамент, върху който в последствие се оформя седиментна надстройка. Със значително разпространение са гнайсите, амфиболитите, шистите, комплекс от стари вулкански скали и др.

Палеозойският етапРедактиране

Продължил е около 350 млн. г. В него се включват сравнително добре обособени три подетапа: стар (обхващащ камбрия), среден (включващ ордовик, силур, девон и долен карбон) и млад (горен карбон и перм). Скалите с палеозойска възраст са сравнително широко разпространени на територията на страната. В седиментите с тази възраст се откриват различни фосили и все още съществуват проблеми с изясняването на точната им стратиграфия.

През стария палеозой средните и северните части на днешните ни земи са били заети от воден басейн, представляващ част от т. нар. Пратетиски басейн. За него са установени седиментни глинести, песъчливи и варовити скални комплекси, в които има включения от вулкански скали (диабази, туфи и туфити). Впоследствие този скален комплекс е подложен на метаморфоза и в наши дни е представен от т. нар. диабаз-филитоиден комплекс (формация). Той е разкрит главно в Стара планина и Предбалкана. На юг този комплекс е ограничен от т. нар. Задбалкански дълбочинен разлом. Гози комплекс може много добре да се проследи в Искърския пролом, например в района между с. Бов и с. Зверино. Към него се отнасят и филитоидните шисти и туфити в района на Плана планина и югоизточно от Витоша (Бончев, 1963). На юг Рило-Родопският масив е представлявал постепенно заравняваща се суша.

През средния палеозой през девона този масив постепенно се превръща в пенепленизирана хълмиста земя. На север водният басейн в средата на девона се разделя на два по-малки басейна, за които е характерна различна седиментация. В първия от тях, обхващащ днешните райони на Западна Стара планина – Краището, се отлагат чисти глини, варовити глини, аргилити, варовици и прослойки от антрацитни въглища. Вторият басейн е заемал днешните територии на Северна България и в него се натрупват мощни седименти от варовици и доломити. Повечето геолози считат, че между двата басейна е съществувала тясна суша. Палеогеографската обстановка през горния карбон е отразена на фиг. 1. Най-характерното за този етап е проявата на Калеодоно-Херзинския нагъвателен цикъл. Значителни части, с изключение на южните райони, са заети от воден басейн, който впоследствие се разкъсва на Северно- и Западнобългарски, като в тях се отлагат мощни седименти – глини, варовици, пясъчници. Появяват се първите примитивни растителни и животински организми. Образуват се антрацитни въглища в Свогенско и черни в Добруджанския въглищен басейн, както и каменна сол в Провадийско. За Родопите, Средногорието, Сакар и Странджа е характерна активна магмена дейност с внедряване на гранитни плутони.

Алпийски етапРедактиране

Той е продължил около 200 мли, г., включва мезозойската и основната част от неозойската геоложка история на земите ни. Поделя се на два добре обособени подетапа: раннодлпийски (староалпийски) и късноалпийски (младоалпийски).

Ранноалпийски (староалпийски) етапРедактиране

Първият подетап е свързан със събитията, станали през триаса, юрата и кредата, През него се проявява Староалпийският нагъвателен цикъл, Оформя се Средногорието, а Родопският масив неколкократно се издига и разчленява. Смяната на континентални с морски условия води до образуването на мощни седименти – варовици, доломити, пясъчници. Развива се и активна подводна вулканска дейност, като в резултат се образуват дебели разливи на андезити, примесени с туфи, туфити и вулкански брекчи – в Софийско, Бурел, Брезнишко, Ямболско, Айтоско, Бургаско, Странджа. В днешния релеф на България са запазени част от тези горнокредни вулкански постройки, като Върли бряг, Росен баир, Папия и др. В края на подетапа протичат интензивни тектонски процеси, като в Средногорието се внедряват мощни плутони от габро, монцонити, сиснити и гранити, Особено разнообразен риститедният и животинският свят, Образунатсси ходищита на нефу край Гюлепово и Плевенско, черни въглища в Балканския басейн, железни руди в Троянско и Кремиковци, оловно-цинкови руди в Западна Стара планина, медни руди в Средногорието и Странджа, каменна сол в района на Омуртаг.

Късноалпийски (младоалпийски) етапРедактиране

Той продължава около 70 млн, г. и през него става същинското оформяне на главните черти на съвременния релеф на страната, Характеризира се с активизиране на Евроазиатската и Африканската литосферна плоча и с проявата на Алпо-Хималайското нагъване, част от което е и появата на Старопланинската младонагъната система. На север се издига и оформя Мизийската плоча (Дунавската равнина), а на юг – Рило-Родопският масив. Проявява се активна вулканска дейност и се образуват значи телни находища на оловно-цинкови руди в Родопите Същевременно във Варненско се образуват находищата на манганови руди. Климатът е влажен и топъл Буйната дървесна растителност с причина за образуването на находищата на кафяви въглища в обособилите се котловини – Пернишки, Бобовдолски, Пирински, Черноморски въглищен басейн.

Вижте същоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Пенин, Румен. Физическа география и ландшафтна екология. Терминологичен речник. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 9789541805473. с. 276.
  2. Форми на релефа на местността, на сайта Времето, Морето и Хората
  3. Рельеф, Большая российская энциклопедия
  4. Подобна класификация виж в Курчатов, Всеволод. Геология за всеки. София, Пенсофт, 2004. ISBN 9546420948.
  5. Caledonian orogeny, The geological society