Уикипедия:Разговори: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Обсъждане на критериите: уточнение за формулата на h-index
Ред 470:
::* Със сигурност достатъчна значимост би трябвало да имат професорите от ВАК-овско време (ст.н.I ст.), заради това, че критериите в съответните специализирани научни съвети бяха общонационални, с големи (примерно 30+ членни) комисии от учени от цялата страна, и изискването за голяма докторска степен, което след 2010 г. отпадна като задължително (може да се замени с някакъв брой "равностойни" публикации като статии и доклади). Професорите след 2010 г. с голяма докторска (много малко, след като това изискване отпадна) също биха минали летвата ми: голямата докторска е на практика равностойна и често завършва в монографичен труд. Всички други би следвало да се разглеждат на база и на допълнителни критерии.
::* Критериите в [[:en:Wikipedia:Notability_(academics)]] са не само нереалистични за БГ, те не се изпълняват стриктно и в Уикипедия на английски, за където уж са мислени. За едни цели 45 години (а и след това, но вече по други причини) публикуването в импактфакторни западни издания е било от доста затруднявано до невъзможно. Хубаво-лошо, това трябва да се отчита като специфика.
::* Импакт факторът е обект на сериозна критика и бойкот в научните среди през последното десетилетие, тъй като много списания вече си го раздуват чрез неетични практики ([[:en:Coercive citation]], [[:en:Impact factor#Editorial policies that affect the impact factor]]). А и за година Х се появява чак в средата на Х+1 година. Информацията за ИФ на много списания е трудно достъпна (без заплащане/регистрация), а поради особеностите на различните научни области импакт факторите са на практика несъпоставими, защото коефициентът се дели на броя съавтори (ИФ, който е непостижимо висок за математик е срамотно нисък за биолог; от друга страна в математиката спокойно има публикации с по един автор, докато в области като физика, химия, биология, медицина често има колективи с голям до огромен брой автори, включително и над 800). По отношение на ИФ, хуманитарните науки, особено филологиите, са традиционно в по-лошо положение поставени заради изискванията за публикуване на английски език. Въобще не
::* На този фон доста по-голяма популярност натрупа алтернативният h-index. Категорично, когато се говори за цитирания и следователно за h-index, трябва да се говори само за цитирания с изключени явни и скрити самоцитирания. Google Scholar дава h-index върху всички цитирания, включително самоцитиранията, а със самоцитирания скрити или явни, най-лесно можеш да "лъжеш" индекса. Scopus по подразбиране дава h-index с включените самоцитирания и това е което се вижда в достъпната без регистрация версия за всеки автор, но зад регистрацията има как да се филтрират самоцитиранията и тогава Scopus изчислява чистия h-index. Clarivate Web of Science дава h-index изобщо без самоцитиранията (както без явните, така и без скритите). Като селективност на включените издания Clarivate съдържа най-малък брой издания, Scopus малко повече основно в STEM науките, докато Scholar индексира цитирания от всякакви документи, включително и такива които не са научни трудове (например отчети на проекти, нормативни документи и прочее). В този смисъл h-index изчислен от Scholar е най-висок и най-неточен, ерго с най-малка стойност и служи само за най-груб ориентир. За мен h-index = 10 (без явни или скрити самоцитирания) е доста добър критерий за значимост. Това ще рече минимум 145 чисти цитирания (вероятно и много повече -- гледайте левия край на кривата на [[:en:Power law]]). За лесно смятане: h-index равен на <math>N</math> означава минимум <math>\frac{3.N^2 - N}{2}</math> цитирания.
::* Сигурно ще се сетя за още, но това е на първо четене/писане. [[User:Spiritia|Спири]]&nbsp;[[User talk:Spiritia|···&nbsp;-&nbsp;-&nbsp;-&nbsp;···]] 20:26, 7 декември 2020 (UTC)