Разлика между версии на „Никита Хониат“

→‎Биография: Трудове
(не е мъниче)
(→‎Биография: Трудове)
Етикет: Визуален редактор с уикитекст
 
Истинското му име е Никита Акоминат (Νικήτας Ακομινάτος). Роден е в град Хон (Χωναί) във [[Фригия]] около средата на ХІІ век. Брат е на [[Михаил Хониат]], [[митрополит]] на [[Атина]]. Получава добро образование в Атина<ref>Г.И.Б.И., Том IX, Никита Хониат, История, Издание на Българската Академия на Науките, С., 1983, стр.7 </ref> и по-късно става чиновник при двора на [[император]]ите [[Мануил I Комнин]] и [[Алексий II Комнин]]. Прави успешна кариера при [[Исак II Ангел]], в чиито походи срещу [[Теодор Петър|Петър]] и [[Иван Асен I|Асен]] участва. Заема постовете: [[велик логотет]] (μέγας λογοθέτης) и началник на царските спални. В [[1189]] г. е управител на [[Византийски теми в България|тема]] [[Филипопол]] ([[Пловдив]]) и взема участие в преговорите с водача на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]], император [[Фридрих I Барбароса]]. Около [[1204]] г. е [[сенатор]] в Константинопол. Когато византийската [[столица]] пада в ръцете на [[кръстоносци]]те, Хониат бяга в [[Никея]], губейки цялото си имущество. Служи при никейския император [[Теодор I Ласкарис]]. Тук завършва своята „''История''“. Умира около [[1215]] – [[1217]] г.
 
Никита Хониат е автор и на [[реторика|реторически]] произведения и писма. Сред тях е „''Реч, съставена за прочитане пред кир Теодор Ласкарис...''“ написана в края на 1206 г. В нея под името Йоан Мизийски е упоменат цар [[Калоян]].<ref>{{Cite book|title=Nicetae Choniates: Orationes et epistulae|location=Berolini et Novi Eboraci|year=1972|last=Choniates|first=Nicetae |chapter=IA|pages=106|editor=J. A. Van Dieten|lang=la|translator-last=Van Dieten|translator-first=J. A.}}</ref>
 
В [[роман]]а на [[Умберто Еко]] „''[[Баудолино]]''“ ([[2000]] г.) един от персонажите е Никита Хониат, представен като доверен приятел на главния герой.