|
== Произход ==
НароднияНародният суверенитет в съвременен смисъл е една идея, която датира от ерата на Просвещението за [[Обществен договор|обществените договори]] (средата на 17 до средата на 18 век), представена от [[Томас Хобс]] (1588 – 1679), [[Джон Лок]] (1632 – 1704) и [[Жан-Жак Русо]] (1712 – 1778), автор на ''Обществения[[За обществения договор]]'', популярна творба за политика, която ясно изтъква идеалите на „обща„общата воля“ и допълнително разработва идеята за народния суверенитет.
Централният принцип е, че [[Легитимност|легитимностталегитимност]]та на дадено правило или на [[закон]] се основава на съгласието на управляваните. Така народниянародният суверенитет е основен принцип на повечето [[република|републики]]. Хобс, Лок и Русо са били най-влиятелните мислители на това философско движение, постулирайки, че хората избират да влизат в обществения договор един с друг, като по този начин доброволно се отказват от минимална част от естествената им свобода в замяна на защита от опасностите, произтичащи от свободата на другите. Независимо дали мъжетехората са били разглеждани по-природа по-склонни към насилие и грабеж (Хобс) или към сътрудничество и доброта (Русо), идеята, че законен социален ред се появява само когато свободите и задълженията са равни сред гражданите, се появява законен социален ред, свързва мислителите на обществения договор с понятието народен суверенитет.
Паралелно развитие на теорията за народния суверенитет се развива сред [[Саламанкска школа|школата на Саламанка]] (виж напр. Франциско де Витория (1483 – 1546) или Франсиско Суарес (1548 – 1617)), които (подобно на теоретиците на божественото право на царете и Лок) разбират суверенитета първоначално, като излъчван от [[Бог]]а, но (за разлика от теоретицитеоретиците на божественото право и в съгласие с Лок) който не е предназначен само за [[монарх|монарсимонарсите]], а преминава еднакво от [[Бог]] към всички хора.
Теоретично на идеята за народния суверенитет са основани и [[Република|Републикирепублики]], и [[Народна монархия|народни монархии]] са теоретично основани на идеята за народния суверенитет. Въпреки това, правната представа за народен суверенитет не означава непременно, ефективна, действаща [[демокрация]]: една партия или дори [[диктатор]] може да претендира, даче представлява волята на народа и може да управлява от свое име, преструвайки че задържа властта. ТяТова е в съгласие с представата на Хобс по този въпрос, но не и с най-модерните определения, които виждат демокрацията като необходимо условие на народния суверенитет.
== Вижте също ==
|
