Жан-Антоан дьо Кондорсе: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 49:
В края на 80-те години на [[XVIII век]] Кондорсе започва активно да се занимава с политика. По време на [[Френската революция]] е избран първоначално за представител на своя район в [[Парижка комуна (1789-1794)|Парижката комуна]], а през октомври 1791 г. и за депутат от [[Законодателно събрание (Франция)|Законодателното събрание]], като впоследствие става негов секретар. Не е ярък привърженик на никоя партия, но много от приятелите му са [[жирондинци]]. По време на [[Конвент]]а участва в разработката на проект за жирондистка конституция, но скоро се дистанцира от жирондинците поради разногласията им. Обявява се против [[Смъртна присъда|смъртната присъда]] на [[Луи XVI]], като предлага да бъде заменена със заточение. Политическите му възгледи еволюират от подкрепа за конституционната монархия към подкрепа за демократична република, от защита на избирателен ценз, основан на собствеността, към всеобщо избирателно право<ref>{{Цитат уеб | заглавие = The History of Feminism: Marie-Jean-Antoine-Nicolas de Caritat, Marquis de Condorcet | автор = | труд = Stanford Encyclopedia of Philosophy | дата = | достъп_дата = 15 април 2021 | уеб_адрес = https://plato.stanford.edu/entries/histfem-condorcet/ | език = en | цитат = }}</ref>.
 
Изказва се против проекта за [[Конституция на Франция (1793)|конституция на монтанярите]] с памфлета „Aux citoyens français, sur la nouvelle constitution“ [Към френските граждани: За новата конституция] и по време на [[Царство на терора|царството на терора]] е издадена заповед за неговия арест. Укрива се в течение на няколко месеца, като през това време пише най-известната си политическа работа ''Esquisse d’un tableau historique des progrès de l’esprit humain''. Умира в затвора през март 1794 г., като остава неясно дали е убит или се самоубива.<ref>Калчо К. Калчев, „''Увод в историческото познание''“</ref>
 
През 1989 г. е погребан символично в [[Пантеон (Париж)|Пантеона]] в [[Париж]].