Хана Поницка: Разлика между версии
Нова страница: „{{Писател | име = Хана Поницка | име-оригинал = Hana Ponická | снимка = | описание...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 10:22, 20 април 2021
Хана Поницка (на словашки: Hana Ponická) е словашка журналистка публицистка и дисидентка, преводачка, сценаристка и писателка на произведения в жанра детска литература, биография и драма.
Хана Поницка Hana Ponická | |
Родена | 15 юли 1922 г. |
---|---|
Починала | 21 август 2007 г. |
Професия | писател, сценарист, журналист, преводач |
Националност | Словения |
Активен период | 1953 – 1990 |
Жанр | детска литература, биография, драма |
Известни творби | „Как Тапичката ходеше на училище” |
Награди | |
Съпруг | Щефан Жари Ян Костра Ярослав Шолка |
Деца | Катарина, Лусия, Юрай |
Биография и творчество
Хана Поницка е родена на 15 юли 1922 г. в Халич, Чехословакия, в семейството на Юлиус Поницки, съдия и главен съдебен инспектор на Чехословашката република над съдилищата на Словакия и Подкарпатска Русия. Учи в гимназиите в Кошице и Братислава, където завършва през 1940 г. По време на Втората световна война следва четири години медицина в Медицинския факултет на Словашкия университет в Братислава и практикува медицина в болницата, но не завършва обучението си.
През лятото на 1944 г. участва активно в Словашкото национално въстание. През 1945 г. се записва като доброволна медицинска сестра в Червения кръст на централната гара в Братислава, където приема и лекува затворници от концлагерите, които са докарани с влакови композиции. В периода 1948 – 1950 г. живее със съпруга си Щефан Жари в Рим.
След завръщането си в Словакия работи като редактор. В периода 1954 – 1967 г. се отдава професионално на литературната си кариера, като професионална писателка, публицистка и преводачка. През 1956 г. става член на Съюза на чехословашките писатели. В периода 1968 – 1972 г. е редактор на списание „Смена“, където публикува своите журналистически статии и откъси от художествената проза. Поради отношението си срещу окупацията през 1968 г. трябва да напусне работата си.
Тя се премества в село Лукавица, където продължава дейността си като дисидент, заради което ѝ е забранено да публикува произведенията си. През 1977 г. тя става една от подписалите „Харта 77“ – гражданска инициатива за подобряване на човешките и граждански права в Чехословакия вдъхновена от Вацлав Хавел. Същата година за това е изключена от Съюза на чехословашките писатели.
Като дисидент публикува фейлетони в пражното издание на „Самиздат Петлице“ и сътрудничи с радиостанция „Свободна Европа“, където излъчват поредицана ѝ „От началото до края“.
За дисидентската си дейност, през 1989 г. е изправена пред съда заради участие в демонстрация за отбелязване на годишнината от съветското нашествие и смазването на демократичното движение на Чехословакия от Варшавския договор през 1968 г. Освободена е от затвора три месеца по-късно в резултат на Нежната революция.
Литературната си дейност започва с издаването на приказки за животните и природата – „Славееви цигулки“ (1953) и „Мечешка година“ (1955). В Словакия става много популярна с детските си книжки, издадени през 1961 година, в които главният детски герой е Тапичката. Чрез този герой авторката разказва много забавни истории за всекидневния живот на децата и учениците. В произведенията си за деца се стреми да въздейства на детското въображение, като съживява миналото и се насочва към сериозните проблеми на настоящето.
В работата си за възрастни той се фокусира върху света на жените, техните проблеми в отношенията, желанието да се преодолее заплахата от самотата. Авторка е на книгите „Да дойдеш и да си тръгнеш“ (1965), „С боси крака“ (1968), „Милан Растислав Щефаник – героят се завръща“ (1991).
Като преводач прави преводи от италиански, френски, унгарски и немски език.
Омъжвала се е три пъти – за писателя Щефан Жари, за поета Ян Костра и за военния историк Ярослав Шолка.
След краха на комунизма в Чехословакия в края на 1989 г. се включва в основаването на словашката политическа партия Християндемократическо движение.
През 1996 г. е удостоена с медал „За заслуги“, І степен, от президента на Чешката република Вацлав Хавел, а през 2002 г. с ордена „Людовит Щур“, І степен, от президента на Словашката република Рудолф Шустер.
Хана Поницка умира на 21 август 2007 г. в Банска Бистрица, Словакия. Погребана е в родното си село Халич.
Произведения
Произведения за възрастни
- Ábelovský dom (1959)
- Prísť, odísť (1964) – сборник разкази
- Bosými nohami (1968) – сборник разкази
- Janko Novák (1974) – биографичен роман
- Lukavické zápisky (1989)
- Milan Rastislav Štefánik (1990) – биографичен роман
Детска литература
- Slávikove husličky (1953)
- Medvedí rok (1955)
- Halúzky (1955)
- O Štoplíkovi (1961)
- Zimná rozprávka (1961)
- Malí mičurinci (1961)
- Svietiaca ryba (1968)
- O parádnici lienke (1972)
- O Štoplíkovi, kým do školy nechodil (1991)
- Ako Štoplík do školy chodil-nechodil (1991)
Как Тапичката ходеше на училище, изд. „Хайни“ (2013), прев. Димитър Стефанов
Сценарии
- Zlatá réva (1976)
Източници
- ((en)) Биография и библиография в „Goodreads“
- ((sk)) Биография и библиография в „Literárne informačné centrum“
- ((sk)) Биография и библиография в „Databazeknih“
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Hana Ponická в Уикипедия на словашки. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |