Уикипедия

Вацлав Хавел

чешки писател, драматург, правозащитник и политик

Вацлав Хавел (на чешки: Václav Havel) е чешки драматург и политик.

Вацлав Хавел
Václav Havel
чешки писател, драматург, правозащитник и политик
Václav Havel cut out.jpg
Роден
Починал
Прага, Чехия
ПогребанПрага, Чехия
Учил вЧешко висше техническо училище в Прага[1]
НаградиОрден на Белия орел (октомври 1993)
Награда „Еразъм“ (1986)[2]
Франц Кафка (2010)[3]
Награда за мир на германската книжна търговия (15 октомври 1989)[4]
Австрийска държавна награда за европейска литература (1968)[5]
Национална награда на Германия (2003)
Награда на Принца на Астурия
Политика
ПартияГраждански форум
Литература
Жанроведрама, пиеса
Семейство
СъпругаОлга Шплихалова
Дагмар Вешкърнова[6]
Деца0
ПодписVaclav Havel Signature.svg
Уебсайтwww.vaclavhavel.cz
Вацлав Хавел в Общомедия

Той е един от първите говорители на Харта 77, водеща личност в политическите промени през ноември 1989 г., последен президент на Чехословакия (1989 – 1992) и първи президент на Чехия (1993 – 2003). Автор е на около 20 пиеси и значителен брой есета, преведени в чужбина.

Политическа дейностРедактиране

В началото на 1960-те години неговата дейност в областта на политиката се засилва, като той става особено активен след избухването на Пражката пролет. През 1977 г. неговият ангажимент към Манифеста за човешки права Харта 77 му донася световна слава на лидер на опозицията в Чехословакия, което довежда до неговото арестуване. През 1989 г. „Нежната революция“ изстрелва Хавел към президентския пост. В качеството си на президент на Чехословакия, а впоследствие на Чехия, Хавел повежда страната към многопартийна демокрация. По време на неговото 13-годишно управление страната преживява бурни промени, включително отделянето на Словакия, което той не одобрява, приемането в НАТО и започването на преговорите за членство в Европейския съюз, които приключват през 2004 г.

„ Десният догматизъм с неговата нетолерантност и догматична вяра в общи поучения ми пречи по същия начин, както и левите предразсъдъци, заблуди и утопии. Отказвам и винаги съм отказвал да се причислявам към десницата или левицата. Стоя извън тези политико-идеологически фронтове и съм независим от тях. Пазя своята свобода дотолкова, че без притеснения да имам за всичко собствено мнение и да не се чувствам ограничен от свои предходни самоограничения. Приемам дадено мое мнение да изглежда „левичарско“, друго – „десничарско“. И да си призная – все ми е едно. “

Вацлав Хавел

 
Вацлав Хавел (2010)

ПризнаниеРедактиране

ТворчествоРедактиране

ПиесиРедактиране

  • 1960 г. – Семейна вечер
  • 1963 г. – Градинско увеселение
  • 1965 г. – Съобщение
  • 1968 г. – Затруднена способност за съсредоточаване
  • 1968 г. – Ангел хранител
  • 1968 г. – Пеперуда на антената
  • 1971 г. – Съзаклятници
  • 1972 г. – Просешка опера
  • 1975 г. – Аудиенция
  • 1975 г. – Вернисаж
  • 1976 г. – Хотел в планината
  • 1978 г. – Протест
  • 1983 г. – Грешката
  • 1984 г. – Largo desolato (Безкрайно отчаяние)
  • 1985 г. – Изкушението
  • 1987 г. – Санитарно благоустройство
  • 1988 г. – Утре ще го пуснем

Основни политически есетаРедактиране

  • 1975 г. – Писмо до Густав Хусак
  • 1978 г. – Силата на безсилните
  • 1984 г. – Политика и съвест
  • 1985 г. – Анатомия на умереността
  • 1986 г. – За смисъла на Харта 77
  • 1989 г. – Слово за словото

Книжни изданияРедактиране

  • 1964 г. – Антикодове
  • 1966 г. – Протоколи
  • 1983 г. – Писма до Олга
  • 1984 г. – За човешката идентичност
  • 1990 г. – Прояви
  • 1991 г. – Летни размишления

ПаметРедактиране

  • На 5 октомври 2012 г. Летище Прага е преименувано на Пражко летище „Вацлав Хавел“.
  • През 2016 г. в Киев променят името на един булевард в чест на Вацлав Хавел, също и спирка на скоростен трамвай.
  • В началото на октомври 2016 г. във вътрешния двор на Националния театър в Прага се появява площад „Вацлав Хавел“.
  • На 8 октомври 2020 г. е именуван площад „Вацлав Хавел“ в София.[13]

ИзточнициРедактиране

  1. ↑ www.vaclavhavel-library.org.
  2. ↑ www.vaclavhavel-library.org.
  3. ↑ www.franzkafka-soc.cz. Посетен на 30 март 2015 г.
  4. ↑ www.friedenspreis-des-deutschen-buchhandels.de.
  5. ↑ www.kunstkultur.bka.gv.at. Посетен на 8 май 2009 г. (на немски)
  6. ↑ „Любовта спасила Хавел от смъртта“, standartnews.com, 4 юли 2003 г.
  7. ↑ Les Docteurs Honoris Causa de l'université libre de Bruxelles. // Université libre de Bruxelles. Посетен на 1 октомври 2012..
  8. ↑ ((en)) The Club of Budapest: Awards – Václav Havel
  9. ↑ Jaroslava Gissübelová, L'ordre du Canada pour Václav Havel, Radio Prague, 4 март 2004.
  10. ↑ Docteurs Honoris Causa 2007 – Vaclav Havel, сайт на Лиежкия университет, 2007.
  11. ↑ Hommage à Vaclav Havel: Docteur Honoris Causa de Sciences Po en 2009, Paris, 2009.
  12. ↑ ((cs)) Cena Franze Kafky – první mezinárodní literární cena v České republice, The Franz Kafka Society, Prague, 2011.
  13. ↑ Решение № 478 от 08.10.2020 година. // Столичен общински съвет, 8 октомври 2020 г. Посетен на 26 нормври 2020 г.

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Вацлав Хавел.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вацлав_Хавел&oldid=11665476“.