Димитър Бочев (писател): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 30:
 
== Творчество ==
Автор е на романите „Междинно кацане“ (1991), „Генезис ІІ“ (1997) и „Синеокият слепец“ (1997), както и сборника есета „Хомо емигрантикус“ (1993). През 1997 г. романът му „Синеокият слепец“ печели Специалната награда на фондация „Развитие“ за нов български роман. В литературната периодика публикува сборника есета „Боготърсачът между беса и слепотата“, романите „Белият слон“ и „Опит за екстаз“ и сборника „Несъгласни думи“. Част от текстовете на сборника са посветени на съдържателните му отношения с Георги Марков, [[Асен Игнатов]], [[Тончо Жечев]], [[Атанас Славов (писател и културолог)|Атанас Славов]], [[Христо Огнянов]], [[Желю Желев]].
 
Димитър Бочев е удостоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) за 1999 година.<ref>[http://www.pamettanabulgarite.com/page/4155162:Page:241592 Биографична справка за Димитър Бочев], Pamettanabulgarite.com.</ref> Член е на МАИ и на Съюза на баварските журналисти.