География на Турция: Разлика между версии

В Турция преобладават планините и платата, като едрите форми на релефа са създадени предимно от младата тектоника. От север [[Малоазиатска планинска земя|Малоазиатската]] и [[Арменска планинска земя|Арменската планинска земя]] са заградени от [[Понтийски планини|Понтийските планини]] (връх Качкар 3937 m), включващи в себе си [[Западнопонтийски планини|Западнопонтийските]] и [[Източнопонтийски планини|Източнопонтийските планини]] и планината Джаник, а от юг – планинската система [[Тавър]] (връх Демирказик 3726 m), в която се различават Западен Тавър, Централен Тавър, който се състои от Киликийски Тавър и [[Антитавър]]. На изток са разположени паралелните хребети Северен Тавър, Вътрешен Тавър и [[Арменски Тавър]]. В източните части на страната планинската система Тавър преминава в [[Кюрдистански планини|Кюрдистанските планини]] (връх Джило 4168 m). Вътрешната част на Турция се заема от [[Анадолско плато|Анадолското плато]] с отделни хребети и изгаснали вулкани (Ерджияс 3916 m и др.) и многочислени безотточни падини със солончаци и езера. Западната част на [[Малоазиатска планинска земя|Малоазиатската планинска земя]] се състои от простиращи се паралелно от изток на запад планински хребети с височина 2000-2500 m и разделени от междупланински долини. В пределите на [[Арменска планинска земя|Арменската планинска земя]] се редуват лавово-туфови плата с безотточни езера и вулканични конуси и куполи – връх [[Арарат (връх)|Голям Арарат]] 5165 m (най-високата точка на Турция), Сюнхан 4434 m и др. Между тях са разположени тектонски падини, разделени от нагънато-блокови планински масиви. На юг от Арменски Тавър се простира северната периферия на платото [[Джазира|Джезире]] (височина 500-1000 m). В пределите на Европейска Турция преобладават ниските планини ([[Странджа]]) и хълмистите равнини. Низините имат ограничено простиране покрай морските брегове, като най-големи са Чукуровската и Долнотракийската низина.<ref name="bse"/>