Основната разлика между босанчицата и другите южнославянски варианти на кирилската писменост се открива в графиката на буквите. Отделни автори отделят различни букви като характерни особено за по-съвременния [[ХърватскаХърватски език|хърватски]] или босненски бързопис (босанчица), но повечето посочват за характерни буквите: '''б''', '''в''', '''ч''', '''ж'''. Най-характерен е специалният знак за звуковете '''đ''' ('''ђ''') и '''ć''' ('''ћ'''), който бил създаден от хърватските кирилски писари по образец на [[хърватска глаголица|глаголическия]] '''герв'''. При реформирането на [[сръбски език|сръбската]] кирилица [[Вук Караджич]] взема тази буква за звука '''ć'''. В босанчицата няма знаци за [[носови гласни|носовите гласни]], за известно време се задържа само [[ерови гласни|малкият ер]], не съществуват и букви за '''je''' и '''ja''', докато такива букви са характерни за църковната сръбска кирилица. В текстовете, писани с босанчица, '''je''' се пише с две букви или само с йотувано '''e''', а '''ja''' с две отделни букви или с буквата [[ят]], която в по-късните текстове в бързописа придобива функциите изключително на звука '''j'''. Тъй като в кирилицата някои букви означавали числа, съществува известна разлика и в числовата система, особено за отбелязване на стотиците 700, 800, 900, както и на 1000, а в отделни ръкописи има разлика и при други числа.
