Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за средновековната сръбска азбука. За съвременната сръбска азбука вижте сръбска азбука.

Полицкият статут на т.нар. Полицка република около Омиш и по поречието на Цетина e на босанчица. (от 1400 г.)

Босанчицата е особен вариант на кирилицата. Позната е още и под следните названия: босаница, босненска азбука (bosanska azbukva), босненска кирилица, хърватско-босненска кирилица, босненско-далматинска кирилица (Ватрослав Ягич), босненска бързописна графика (Евфим Карский), западен вариант на кирилския бързопис, западна (босненска) кирилица (Стиепан Ившич), хърватско писмо, полишка азбука (poljička azbukvica) (на народен език по̀лица (Poljica), сръбски (така я наричат глаголяшите и по-рядко босненските францисканци). Всички названия на този вариант на кирилицата са оспорвани. В България азбуката „босанчица“ е използвана през XVII и XVIII век от българските католици, като е наричана „сръбска азбука“.

Характерни черти на босанчицатаРедактиране

Основната разлика между босанчицата и другите южнославянски варианти на кирилската писменост се открива в графиката на буквите. Отделни автори отделят различни букви като характерни особено за по-съвременния хърватски или босненски бързопис (босанчица), но повечето посочват за характерни буквите: б, в, ч, ж. Най-характерен е специалният знак за звуковете đ (ђ) и ć (ћ), който бил създаден от хърватските кирилски писари по образец на глаголическия герв. При реформирането на сръбската кирилица Вук Караджич (т.нар. вукова реформа) взема тази буква за звука ć. В босанчицата няма знаци за носовите гласни, за известно време се задържа само малкият ер, не съществуват и букви за je и ja, докато такива букви са характерни за църковната сръбска кирилица. В текстовете, писани с босанчица, je се пише с две букви или само с йотувано e, а ja с две отделни букви или с букватаят, която в по-късните текстове в бързописа придобива функциите изключително на звука j. Тъй като в кирилицата някои букви означавали числа, съществува известна разлика и в числовата система, особено за отбелязване на стотиците 700, 800, 900, както и на 1000, а в отделни ръкописи има разлика и при други числа.

Поява и разпространение на босанчицатаРедактиране

Палеографията и историческата лингвистика различават три различни центъра на разпространение на босанчицата:

  1. Херцеговина и по-специално Западна Херцеговина с Дубровник, откъдето се разпространява и в
  2. централна Далмация (Загора) и областите
  3. Босна и
  4. Хум, т.е. Източна Херцеговина или на български земята на хълмовете (днес също в Босна и Херцеговина в т.ч. и т.нар. Стара Херцеговина).

Най-ранните документи на босанчица са възникнали в сферата на босненско-хумската епиграфика (най-значителен пример е Хумачка плоча – Хумска плоча) от 11 век, запазена във францисканския манастир в Хумац (край Любушки в Херцеговина), надписите на сакрални обекти на островите в централна Далмация (Повалския праг от Повалие на остров Брач от 1180 г.), както и дипломатически текстове (грамотата на бан Кулин от 1189 г.). Сред най-ранните текстове е и Повалският документ (Брач, 1250 г., препис от по-стар документ, написан от сплитския каноник Иван), писмото от княза на Омиш Джуро Качич от рода Качичи до дубровнишката община (1276 г.).

Книжовни паметници на босанчицаРедактиране

Към текстовете, писани с босанчица, спадат:

Гледни точки за принадлежността на босанчицатаРедактиране

От друга страна, българските филолози никога не са оспорвали сърбохърватския произход на босанчицата, за разлика от т.нар. рашка ортография (по-коректно е да се каже зетско-рашка ортография) и ресавска ортография на среднобългарския език, без които в историята на българския език и литература се отваря черна дупка в периодите от падането на България под византийска власт през 1018 г. до втората четвърт на 13 век [1] , и съответно за периода 15 – 18 век. [2]

ИзточнициРедактиране

  1. Добрев, Иван. Рашката писменост и българският правопис през средновековието. Кирило-Методиевски студии, кн. 8, 1991, стр. 216 – 217, 1991.
  2. Христова, Боряна. За ресавските български ръкописи от XV – XVIII век. Старобългаристика XV, кн. 4, 1991, стр. 50 – 51, 1991.

БиблиографияРедактиране

  • Vinko Grubišić: Grafija hrvatske lapidarne ćirilice, KHR/Ziral, Barcelona/Mostar 1978
  • Eduard Hercigonja: Tropismena i trojezična kultura hrvatskoga srednjovjekovlja, MH, Zagreb 1994
  • Marko Vego: Zbornik srednjovjekovnih natpisa Bosne i Hercegovine, I.-IV., Sarajevo 1964
  • Rječnik crkvenoslavenskoga jezika hrvatske redakcije, A do Vred', Staroslavenski institut, Zagreb 2000
  • Benedikta Zelić-Bučan: Bosančica u srednjoj Dalmaciji, Split, 1961
  • Ivan Mužić: Hrvatska kronika 547.-1089., MH Split 1999
  • Gregor Čremošnik: Bosanske i humske povelje srednjega vijeka, GZM, Sarajevo, 1948 – 1952
  • Mak Dizdar (ред.): Stari bosanski tekstovi, VM, Sarajevo 1969
  • Zbornik Hvala Krstjanina, faksimil, transkript i komentar, ред. Nevenka Gošić, Biserka Grabar, Vera Jerković, Herta Kuna, Anica Nazor: редактор Herta Kuna, ANUBiH и Svjetlost, Sarajevo 1986

Външни препраткиРедактиране