Роден в Кюстендил. Завършва [[живопис]] в [[ХудожественаНационална художествена академия|Художествената академия]] – [[София]] през [[1925]] г., след което е учител в [[Берковица]], [[Шумен]] и [[София]]. Преподавател в Института за учители в София. Междувременно излага живописни творби в България и чужбина. Като художник застъпва предимно портретния[[портрет]]ния жанр, пейзажа [[пейзаж]]а и натюрморта[[натюрморт]]а.
Половин век Асен Василиев изследва изкуството на [[Българско възраждане|Българското възраждане]]. През [[1942]] г. проучва [[паметник на културата|паметниците на културата]] в [[Македония]]. Три пъти пътува до [[Света гора]], занимава се със [[скаленИвановски манастирскални църкви|скалните манастири]] при с. [[Иваново (Област Русе)|Иваново]], [[Казанлъшка гробница|Тракийската гробница]] при [[Казанлък]], възрожденските църкви в София, [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]], [[Зографски манастир|Зографския манастир]] и с редица други паметници и теми. В периода 1940-1948 г. е художник-изследовател в Археологическия музей в София и участва в много археологически разкопки. През 1948-1950 г. е референт-ръководител на музеите в [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]]. От [[1957]] г. е заместник-директор на [[Институт по изкуствознание|Института по изкуствознание]] при [[БАН]], а от [[1974]] г. е професор по история на българското изобразително изкуство в Художествената академия – София. Почетен гражданин на Кюстендил.
