Йоанис Метаксас: Разлика между версии
Нова страница: {{Биография инфо | име= Йоанис Метаксас | портрет= Metaxas.jpg | описание= Министър-председател на ... |
(Няма разлика)
|
Версия от 20:41, 30 август 2009
Йоанис Метаксас (Шаблон:Lang-el) (12 април 1871 - 29 януари 1941) е гръцки генерал, служебен министър председател на Гърция между април - август 1936 и диктатор от 4 август 1936 до смъртта си през 1941.
| Йоанис Метаксас Ιωάννης Μεταξάς | |
| Министър-председател на Гърция | |
| Metaxas.jpg | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Православна църква |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Уебсайт | www.ioannismetaxas.gr |
| Йоанис Метаксас в Общомедия | |
Военна кариера
Роден в Итака, Метаксас започва кариерата си като офицер от армията, като бойно кръщение той получава в гръко-турската война от 1897. След като получава образование в Германската империя, той се връща в Гърция и се присъединява към Генералния щаб. Взема дейно участие в процеса на модернизирането на гръцката армия преди балканските войни(1912-1913), в която той участва активно. През 1913 е назначен за началник на генералния щаб на гръцката армия и през 1916 е повишен в чин Генерал-лейтенант.
Твърд монархист, той поддържа Константин I и застава твърдо против гръцкото влизане в световна война. Елевтериос Венизелос, тогава премиер на Гърция, подава оставка заради отказа на Метаксас да подкрепи съюзническатата операция в Дарданелите. Кампанията завършва е голям неуспех и е използвана като основен въпрос в изборите. След като Венизелос спечели избори през май 1915, той мобилизира армията за да помогне на Сърбия, но бива освободен от царя. Това уволнение затвърждава разрива между монархистите и поддръжниците на Венизелос, създавайки "национална схизма", които остава травмата на гръцката политика за десетилетия напред. През август 1916, венизелоски офицери извършват преврат в град Солун, който води до създаването на самостоятелното "Движение на националната отбрана" на Венизелос. Новото правителство, със съюзническа подкрепа, разширява своя контрол над половината от страната, и влиза във войната на страната на съюзниците. През юни 1917 г., със съюзническа подкрепа, крал Константин бива свален от престола и Венизелос идва на власт, обявявайки от името на цялата страна на 29 юни 1917 включването в голямата война.
Изгнание и политическа кариера между войните
Метаксас последва краля в изгнание в Корсика и не се връща до 1920, по време на изборите, спечелени от Венизелос. Метаксас е от малкото, които публично се противопоставят на продължаващата Малоазийска Кампанията, посочвайки военни съображения, и отказа да приеме каквато и да е била военна служба в тази войната. След поражението на гръцката армия в Мала Азия, крал Константин отново е принуден в да отиде в изгнание от революция, водена от полковник Николаос Пластирас. Метаксас влиза в политиката и основава партия на Свободомислещите на 12 октомври 1922. Въпреки това, неговата връзка с роялисти претърпели неуспешен опит за преврат през октомври 1923, го принуждава да напуснат страната. Скоро след това, крал Георгиос II също бива принуден да напусне страната. Монархията бива окончателно премахната, и в Гърция през март 1924 се обявява Втората Република.
Метаксас се връща в Гърция скоро след това, заявявайки публично подкрепата си на смяната на режима. Въпреки, че е един от най-известните и многообещаващи роялистки политици, първите стъпки на Метаксас в политиката не са много успешни. В изборите през 1926 неговата партия успява да спечели 15,78% от гласовете и 52 места в парламента, което я поставя почти но наравно с другата основна роялистки партия - Народната партия. В резултат на това, той става министър съобщенията в коалиционното правителство формирано от Александрос Заимис.
В следствие на вътрешни борби в партията и напускането на много нейни членове, популярността на партията пада до 5,3% и само едно място на избори през 1928. На изборите през 1932 и тези в 1933 този процент пада до 1,59%, въпреки това партията запазва три депутатски места и Метаксас става министър на вътрешните работи в кабинета на Панагис Цалдарис. На изборите в 1935 Метаксас си сътрудничи с други малки роялистки партии, печелейки 7 депутата и повтаря резултата на изборите през 1936.
Министър-председател и диктатор
След оспорвания плебисцит на крал Георгиос II, син на Константин I, се връща на трона през 1935 г. Изборите от 1936 изправят Паганис Цалдарис и Темистоклис Софуклис. Политическата ситуация е още повече напрегната от високия резултат на комунистическата партия (ККЕ). Презирайки комунистите и боейки се от евентуален преврат, крал Георгиос II назначени Метаксас, тогава министър на войната, за временен премиер на 13 април 1936. Назначението бива одобрено и от гръцки парламент.
Всеобщи размирици в промишлеността през май позволяват на Метаксас да обяви извънредно положение. Той разпуска парламента за неопределено време и суспендирани различните части от конституцията. На 4 август 1936 Метаксас обявява така наречения "Режим на 4 август". Пропаганда представя Метаксас като Първи селянин, Първи работник и Баща на нацията на гърците. Метаксас приема титлата Аркхигос, на гръцки за Лидер или Вожд и обявява началото на Третата Гръцката цивилизация, след древна Гърция и гръцката Византийска империя.
Вътрешна политика
Напасвайки своя режим на други авторитарни европейски правителства (най-вече на фашисткия режим на италианския диктатор Бенито Мусолини), Метаксас забранява политическите партии, забранява стачките и въвежда широка цензурата на медиите. За кратко време неговият министър на сигурността Константинос Маниадакис успява да прониква и на практика се разруши гръцката комунистическа партия.
Опитвате се да изгради система на корпорациите и да си осигури обществена подкрепа, Метаксас приети или адаптирани много от институциите на фашистка Италия: формирана е служба на граждански труд, установен е 8-часов работен ден и са въведение задължителни подобрения на условията на труд на работниците. Също така социално осигурителен институт (ИКА), който все още най-големият институт за социално осигуряване в Гърция.
За символиката е въведен римския поздрав минойската двойна брадва, която служи като гръцки еквивалент на фашиото. За разлика от Мусолини и други диктаторски режими обаче, при управлението на Метаксас липсва подкрепата на масова политическа партия. Единствената организация на режима е националната организация на младежта (EON). През цялата си управление силата на Метаксас почивана армията и на подкрепата на Крал Георгиос II.
Вътрешната политика на Метаксас се обуславя и от репресивното му отношение спрямо малцинствата на територията на Гърция. Българското и турското малцинства в северна Гърция биват подложени на крайно отношение, забравено от времето след Първата Световна Война.
Външна политика и войната с Италия
Във външната политика Метаксас следва неутрална позиция, опитвайки се да балансира между Обединеното кралство и хитлеристка Германия. В края 1930те години, както и с другите балкански страни, Германия става основен търговски партньор и на Гърция. Метаксас сам има репутацията на германофил, датираща от обучението си в Германия и ролята си в ‘националната схизма’. Крал Георгиос и по-голямата част от гръцкия елит обаче са предани англофили. Също и доминиращата роля на на Британския Кралски флот в Средиземно море не може да бъде пренебрегната от морска страна като Гърция. Експанзионистичните цели на Мусолинова Италия окончателно тласкат Гърция към един френско-английски алианс.
Политиката на Метаксас да държи Гърция вън от Втората световна война бива нарушена от изискванията на Мусолини на 28 октомври 1940. Италианският диктатор поисква окупационни права над стратегическо гръцки градове. Отговорът на Метаксас е кратък " Alors, c'est La guerre" ( "и така, това е война"). Неговият отговор е запазен в гръцкото обществено усещане с едно-единствена думата "Не" (Okhi''). Денят "Охи" все още се празнува всяка година в Гърция. Няколко часа по-късно, Италия навлиза в Гърция от Албания и започна гръко-италианската война.
Благодарение на добрата подготовка и въодушевена отбрана гърците са в състояние за организират успешна защита и да контраатакуват, принуждавайки италианците да се върнат в Албания. Гръцката армия дори заема голяма част от Северен Епир (Южна Албания). Метаксас не вижда германската инвазия в Гърция, тъй като умира в Атина на 29 януари 1941. Метаксас почива от заболяване на фаринкса, което впоследствие води до неизлечимо отравяне на кръвта. Той бива заменен от Александрос Коризис. След смъртта на Метаксас германската инвазия среща много трудности при укрепления построени от Метаксас в Северна Гърция. Тези укрепления са били построени по продължение на българската граница и са известни като Линия Метаксас.
В тогава, Метаксас остава силно противоречива фигура в гръцката история. Той е охулван от някои за диктаторските си методи и е възхищаван от други за неговата обществена политика, патриотизъм, и за неговите победи по време на гръко-италианската война.