Киприан Киевски: Разлика между версии
Редакция без резюме |
(Няма разлика)
|
Версия от 14:04, 26 януари 2006
Киприан, митрополит Киевски, Руски и Литовски (България, 1336 - с. Голенищево, ок. Москва, 16 септември 1406 г.) е признан официално през 1472 г. за светец и чудотворец (почитанеие: 16 септ. По ст. стил; 29 септ. нов стил; 27 май - обретение на мощите). Той е родом българин, вероятно от известния болярски род Цамблак. Григорий Цамблак, митрополит Киевски (1415-1419 гг.), го нарича "брат на нашия отец", под което най-често се разбира, че Киприан е бил чичо на Григорий, а не негов духовен отец. Но текстът може да има пред вид духовните връзки между Киприан и патриарх Евтимий Търновски, общия "отец" на всички български монаси. Киприан заминава за Византия през 1350-те г. Замонашен е по негови думи на Атон, където е представител на исихазма сред последователите на цариградския патриарх Филотей. Счита се, че успехите на Филотей през второто му управление на Цариградската патриархия (1364 - 1376) – помирението на Сръбската и Българската църкви и укрепването на Руската църква са постигнати с активното съдействие на Киприан. Той е дипломат, в 1373 –1374 г. е изпратен в първа мисия в Киев, за да помири руският митрополит Алексий с княза на Твер и последният с литовския княз Олгерд. Митрополитът бил отлъчил от църквата княза на Твер. Един от посланниците на Цариградския патриарх Филотей е Киприан, който пристига в Литва в края на 1372 г. и остава до пролета на 1374 г. След това той заминава за Твер при княз Михаил Александрович. Там пристига митрополит Алексий, който се подчинява на указанията на Цариградския патриарх. Алексий и Киприан се отправят заедно в Переславл-Залески, където Киприан се запознава с игумените Сергий Радонежски и неговия племенник Феодор Симоновски. Те водят кореспонденция. Поради политическата неумелост на Алексий, Киприан моли патриарх Филотей да раздели Руската митрополия. От името на литовските князе той пише писмо до Цариград «да го назначат митрополит, иначе те ще си вземат друг от латинската църква». Цариградският патриарха Филотей го ръкополага за митрополит на Киев и Литва в Цариград на 2 декември 1375 г. «за да се запази древното устройство на Руси и в бъдеще, т.е. тя пак да се намира под властта на един митрополит, да се подчинява на съборните закони, та след смъртта на кир Алексий кир Киприан да получи цяла Русия и да бъде единствен митрополит на цяла Русия».
| Киприан | |
| св. митрополит Руски | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
с. Голенищево, [[ок. Москва]] |
| Погребан | Успенски събор, Тверски район, Русия |
| Религия | православие |
| Киприан в Общомедия | |
Според Никаноровската летопис Киприан пристига сам в Москва в 1376 г. и получава резки отказ от княза Дмитрий Донски: «Ние си имаме митрополит Алексий. А ти защо се поставяш на жив митрополит?» ... «Той замина от Москва за Киев и остана там да живее». На 9 юни 1376 г. пристига в Киев и като представител на цариградския патриарх и императора дава на литовските и полски земи църковна независимост, ръкополага епископ на вакантния пост на Владимиро-Волинската епископия, връща имуществото на митрополитската резиденция в Ново-грудок и на Софийския събор в Киев. Завоюва доверието на литовския велик княз Олгерд, а след това и на неговия син Ягело, който возможно е бил православен християнин. Ако кръщаването на княз Олгерд на името Александър (1377 г.) не е легенда, а исторически факт, то не би могло да се състои без участието на Киприан. Ягело, с православно име Яков, продължава да дружи с Киприан и като полски крал. Главна цел на Цариград и Киприан е възстановяването на единната Киевска митрополия. Киприан подтвърждава първенството на великия княз на Владимир и Москва, Макар че още в 1376 г. княз Дмитрий Иванович Донски се възпротивява на неговото назначение, макар че Руският митрополит Алексий го приема и му симпатизира. След смъртта на Алексий на 12 февруари 1378 г. с подръжката на Дмитрий Донски и антилитовската московска партия на болярите за митрополит с ново създадената титла «на Велика Русия» е избран Михаил-Митяй, който е утвърден от патриарх Макарий. Киприан заминава от Киев, където е бил «2 години и 14 дни» за Москва, където пристига през юни 1378 г. за да представи грамотите, подписании от патриарх Филотей, императора Йоан V и синода през декември 1375 г. Но там той е арестуван веднага, напълно ограбен и изгонен от града. Този епизод е известен в руските летописи в не по-малко от три редакции. Киприан настоява, че е единственно законен наследник на митрополит Алексий, тържествено отлъчва самозванците и заминава за Цариград, за разглеждане на делото от патриарха и синода. Там обаче патриархът Макарий и императорът Андроник IV не стоят на негова страна. Киприан пътува през Киев, Молдавия и Влахия, ограбен е на Дунава. Посещава родната си България, топло посрещнат от българския патриарх Евтимий (бивш атонски монах) и населението на Търново. Пребиваването на Киприан в България подробно описва Григорий Цамблак в надгробната си реч за Киприан. При това връзките между православна Литва и България са особенно тесни: Феодорит е назначен за митрополит в Търново (1352 г.), а българинът Григорий Цамблак за киевски митрополит в 1415 г.
През април-май 1379 г. Киприан пристига в Цариград. След като на 1 юли 1379 г. Йоан V и неговият син Мануил с помощта на венецианците и с одобрението на султан Мурад отново превземат града, генуезците са изгонени, Андроник IV избягва в Галата и синодът веднага отстранява патриарх Макарий. В едно решение на патриархата (6 октомври 1379 года) се намира подписът на Киприан, "митрополит на цяла Русия" ( Ό ταπεινός μπτροπολίτης πάσης 'Ρωσίας Κυπριανός). Новият Цариградски патриарх Нил Керамей заема патриаршеския престол през май или июни 1380 г. При такива обстоятелства в Цариград пристигат посланници от Москва с кандидата за "митрополит на Велика Русия", по старото съглашение, постигнато между патриарх Макарий и Андроник IV.
След Куликовската битка княз Дмитрий Донски рязко променя отношението си към Киприан, защото неговата политика на сближение с Литва е оправдана, а и монашеството, възглавявано от Сергий Радонежски стои на страната на Киприан. През зимата на 1380-1381 г. княз Дмитрий Донски изпраща своя личен духовник Феодор игумен на Симоновския манастир в Киев, за да покани митрополит Киприан в Москва при себе си в митрополията. В 1381 г. Киприан пристига в Москва: "в четверток шестой недели по Велице дни [после Пасхи], на праздник Вознесениа Господня, [75] прийде изо Царяграда на Русь пресвяшенныи Киприан на митрополию свою ис Киева на Москву. Князь же великий Дмитреи Иванович прия его с великою честию и весь град изыде на сретение ему. И бысть в тъи день оу князя у великаго пир велик на митрополита и радовахуся светло". Следвайки византийския съборен акт, Дмитрий моли Киприан за опростяване на «миналите грехове» и порицава грамотите на «бившия цариградски патриарх Макарий» (1376-1379 г.), който междувременно бил назначил за митрополит на "Велика Рус" руснака Пимен. След като Йоан V сключва мир със сина си Андроник IV през май 1381 г. Пимен се завръща в Русия. Той е арестуван в Коломна, лишен от сан и хвърлен в тъмница.
Още през 1381 г. Киприан въвежда почитанието на св. княз Александър Невски. През 1382 г. играе важна роля при превземането на Москва от хан Тохтамиш. Едва през 1386 или по-точно през 1390 г. (при Василий I) той заема официално митрополитската катедра в Москва. По преданието по време на митрополит Киприан Москва е спасена по чудо от нашествието на хан Тамерлан (Тимур или Темир-Аксак). Когато Тамерлан се приближава на брега на Дон, Киприан изпраща духовници във Владимир, за да донесат в Москва чудотворната Владимирска икона на Богородица. Когато шествието с иконата наближава Москва, митрополит Киприан, духовенството и народът я посрещат с молитви. Това събитие е сюжет на много руски икони. Тамерлан напуска Дон, където е стоял две седмици. На мястото на посрещането на иконата е построен още при Василий I Сретенския манастир (днес на ул. Сретенка в Москва е запазен само храма). Празникът Сретение на Владимирската икона се чества на 26 август.
Св. Киприан е известен църковен писател, редактор и преводач на богослужебни книги и на "Кормчията", автор на жития на руски светци, например на св. Петър Московски. Той пише статии по литургика, събира писмената на руски духовници и князе, води обширна корреспонденция с голяма историческа ценност.
Литература:
• В.Д. Фартусов, Руководство к писанию икон святых угодников Божиих в порядке дней года. Опыт пособия для иконописцев. Москва 1910 [Репринт: Москва (Русскiй Хронографъ), 2002], с. 16-17
• Русские святые: 1000 лет русской святости / Жития собрала монахиня Таисия (Татиана Георгиевна Карцева). Москва (Азбука), 2000, с. 557-558
