Божил Стоянов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bstanimirov (беседа | приноси)
Нова страница: {{Биография инфо | име = Божил Стоянов | портрет = dot.png | описание = български акт...
(Няма разлика)

Версия от 17:16, 14 септември 2010

Божил Стоянов Божилов е български актьор.

Божил Стоянов
български актьор
Роден
Починал

Роден е в София през 1897 г. Още като ученик се увлича по театъра.

Театрална и филнмова кариера

През 1919г. започва да играе в пътуващия театър "Родна сцена" на Матей Икономов. В периода 1920-1922г. учи в Драматичната школа на Сагаев и Масалитинов в Народния театър(по-късно ВИТИЗ - НАТФИЗ) Стоянов изпълнява поддържащи роли във всички пиеси от афиша на театъра. Този златен период от живота на театъра му дава възможност да се учи от колосите на театралното изкуство - Кръстьо Сарафов, Константин Кисимов, Адраиана Будевска, Иван Попов, Васил Кирков, Елена Снежина, Сава Огнянов и др. През 4-те си актьорски сезона Божил Стоянов участва в "Коварство и любов" по Шилер, "Смъртта на Дантона" (Бюхнер), "Сирано дьо Бержерак", "Живият труп" (Толстой), "Силата на мрака" (Толстой), "Магда" (Евгения Марс), "Дяволът" (Молнар), "Мъртвежки танц" (Стриндберг - реж. Гео Милев), "В покойте на живота" (Хамсун), "Буря" (Островски), "Боян Магесник" (К. Христов), "Старият Хайделберг" (Майер), "Сид" (Корней) и др. Постепенно започва да получава и по-значими роли, като Бернардо в "Хамлет" (33 представления!), Тигелин в "Саломе" (в превод на Яворов). През май 1921г. Драматичната школа изнася собствено представление - курсова работа - "Децата на Ванюшина" от С.А.Найденьов - Алексеев. В тази пиеса Божил Стоянов играе главната мъжка роля - Ванюшин, което показва високата оценка за младия актьор. През 1923г. Стоянов заминава да учи режисура в Мюнхен, където попада в компанията на Панчо Владигеров, Константин Щъркелов, Николай Лилиев, Рачо Стоянов и други български интелектуалци от епохата. След завръщането си от Германия започва работа като пом. режисьор в Народния театър. През 1936г. участва в третия български озвучен филм - "Грамада" по текст на Иван Вазов и под режисурата не неговия племенник Александър Г. Вазов. Стоянов играе Халит ага. През 1937г. трупата на Народния театър под ръководството на Кръстьо Сарафов и с помощник режисьор Божил Стоянов предприема голямо турне в САЩ и Канада, като посещава всички големи български колонии. Актьорите пътуват с "Куин Мери" - най-голямия презокеански параход. За организацията на турнето съдействие оказва Македонската политическа организация (МПО), която е в кореспонденция със Сарафов. Така актьорите оказват морална подкрепа на македонските българи във време, когато правителството на Кимон Георгиев води политика на сближаване с Югославия и преследва ВМРО.

Семейство

Божил Стоянов произхожда от стар софийски род на потомствени абаджии. Фамилията е живяла на мястото на днешната улица "Париж" до храма "Св. София" Прадядото на актьора - Стоян Божилов фигурира в кондиката на абаджийския еснаф като дарител за черквата "Св. Крал" (дн. "Св. Неделя") през 1835г. През 1928г. Божил Стоянов се жени за Маргарита - също актриса от театъра. Ражда им се момиче - Адриана, което почива съвсем малко. През 1935г.им се ражда второ дете, което те отново кръщават Адриана. Малката Адриана участва като дете-статист в постановки на театъра.

Смърт

При голямата англо-американска бомбардировка над София на 10 януари 1944г. Божил, Маргарита и малката Адриана се укриват в мазето на кооперацията, в която живеят на кръстовището на улиците "Раковска" и "Л. Каравелов". Косо летяща авиобомба попада точно в мазето. Цялото семейство загива.

Източници

  • "История на българския театър" т.1. Г. Сагаев, В.Стефанов (1997)
  • "Лекции по история на българския драматичен театър" ч.1, Пенчо Пенев, 1959
  • "Народен театър Ив. Вазов - летопис" Ник. Вандов (2004)
  • "Апотеоз на българския театър. Юбил. сборник" Ст. Гендов (1929)
  • "История на българската емиграция в Северна Америка" т.1.Ив. Гаджев (2003)
  • "Николай Лилиев" Г. Константинов (1963)
  • "Константин Кисимов. Спомени" Н. Бъчварова (1999)


Външни препратки