Уикипедия

Кръстьо Сарафов

български актьор

Кръстьо Петров Сарафов е виден български театрален актьор, втори председател на Съюза на артистите в България (1924 – 1925).

Кръстьо Сарафов
български актьор
Роден
Починал
27 август 1952 г. (76 г.)
Учил вОдринска българска мъжка гимназия
Семейство
БащаПетър Сарафов
СъпругаДонка Гюзелева-Сарафова
Уебсайт
Кръстьо Сарафов в Общомедия

Биография Редактиране

 
Семейството на Сирма и Петър Сарафови (седнали). До Петър е синът му полковник доктор Ангел Сарафов. Прави са инженер Петко Сарафов, Кръстьо Сарафов и Борис Сарафов.

Сарафов е роден в село Либяхово, днес Илинден, Неврокопско. Баща му Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Сярско, и тримата дейци на Българската екзархия. По-големи негови братя са офицерът Ангел Сарафов, инженерът Петко Сарафов и революционерът Борис Сарафов,[1] сестри са му председателката на Македонския женски съюз доктор Злата Сарафова[2] и Кипра Сарафова, учителка, завършила Института по приложни изкуства във Виена,[3] а негов братовчед е полковник Димитър Стойков.

 
Сарафов и Гюзелева като младоженци. Източник: ДА „Архиви“

Учи в Сяр, Солун и накрая завършва Първа мъжка гимназия в София. Родителите на Кръстьо Сарафов били твърдо против той да стане артист и го изпращат да учи в Одрин, за да го откъснат от любовта му към театъра. В 1893 година завършва Одринската българска мъжка гимназия и се връща в България. В 1895 година се явява на конкурс за стипендии по драматично изкуство в чужбина. Приемат само 4 от 60 души и Кръстьо Сарафов е сред тях. Дебютира в ролята на Спиро Македонски („Стефан Караджа" – Т. Хаджистанчев) в театър „Зора" на Б. Пожаров (1891).

Заминава за Санкт Петербург и там се записва в частна драматична школа. Разочарован от системата на преподаване, през 1895 година Сарафов се мести в Императорското театрално училище при Александър Ленски и Владимир Давидов където завършва с отличен успех през 1899 година и се връща в България. Така Сарафов става един от първите български професионално подготвени актьори.

През 1901 година сключва брак с актрисата Донка Гюзелева, дъщеря на просветния деец Иван Гюзелев.

Дебютира в софийската театрална трупа „Сълза и смях“ на 3 октомври 1899 година в ролята на Борис Годунов („Василиса Мелентиева" – А. Н. Островски). Играе в „Сълза и смях“ до 1904 година, след това в Народния театър с кратки прекъсвания до 1952 година, където е актьор и главен режисьор (1915 – 1919). През 1905 заедно с Атанас Кирчев, Христо Ганчев, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров и други основава пътуващия „Свободен театър“. Основател и пръв директор на оперетния театър „Ренесанс“ в София (1919), актьор и режисьор в Русенския градски театър (1922 – 1925), директор на Бургаския театър (1932 – 1934), актьор във Варненския общински театър (1935 – 1936), Пловдивския народен театър (1937 – 1938). Гастролира в Белградския народен театър (1936 – 1937), участва в турнето на част от трупата в САЩ и Канада (1937).

 
Поздравителен адрес до Кръстьо Сарафов по повод 50-годишния му юбилей на сцената. Експонат на НИМ
 
Сарафов и Борис Пожаров, 1921 г.

Сред най-впечатляващите му превъплъщения са Сирано дьо Бержерак (в едноименната пиеса на Едмон Ростан), Тартюф и Арган (в Молиеровите „Тартюф“ и „Мнимият болен“), Фамусов (в „От ума си тегли“ на Грибоедов).

ДВТУ (ВИТИЗ, НАТФИЗ) в София носи името на Сарафов от 1951 година.

Председател е на Съюза на драматическите и оперни артисти в 1924 – 1925 година.

Произхождащ от виден македонски български род и по-малък брат на революционера и председател на Върховния комитет на Македоно-одринската организация Борис Сарафов, Кръстьо Сарафов участва в живота на македонската емиграция в България. Сарафов е член на Софийското македоно-одринско дружество, най-многочисленото и най-силното в МОО. Заедно с председателя Михаил Ковачев в 1901 година Сарафов оказва съпротива на опитите на крилото на генерал Иван Цончев да овладее дружеството. На общото събрание на 21 октомври 1901 година Сарафов бие с бастуна си един от Цончевите привърженици.[4] Сарафов е член-учредител на Македонския научен институт.[5] Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.[6]

Награди и отличия Редактиране

Театрални роли Редактиране

  • Спиро Македонски в „Стефан Караджа“ (Т. Хаджистанчев)
  • Борис Годунов във „Василиса Мелентиева“ (А. Н. Островски)
  • Боби в „Лудетина“ (В. Крилов)
  • Фигаро в „Севилският бръснар“ (П. Бомарше)
  • граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“ (П. Бомарше)
  • Дамис в „Тартюф“ (Молиер)
  • Клеант във „Мнимият болен“ (Молиер)
  • Валер в „Скъперникът“ (Молиер)
  • Алцест в „Мизантроп“ (Молиер)
  • Вили Яников в „Краят на Содом“ (Херман Зудерман)
  • Йоханес в „Самотни хора“ (Г. Хауптман)
  • Хеншел в „Коларят Хеншел“ (Г. Хауптман)
  • рман в „Дамата с камелиите“ (А. Дюмасин)
  • Фриц в „Забава“ (А. Шницлер)
  • Ханс в „Младост“ (М. Халбе)
  • Барон фон Шметау в „Морал“ (Л. Тома)
  • Йоханес Росмер в „Росмерсхолм“ (Xенрик Ибсен)
  • Георг Сабо в „Приказка за вълка“ (Ф. Молнар)
  • Дяволът в „Дяволът“ (Ф. Молнар)
  • Курт в „Мъртвешки танц“ (Аугуст Стриндберг)
  • Пер Баст във „В ноктите на живота“ (К. Хамсун)
  • Сирано в „Сирано дьо Бержерак“ (Едмон Ростан)
  • Дантон в „Смъртта на Дантон“ (Г. Бюхнер)
  • Антон Малцер в „Добре скроеният фрак“ (Г. Дрегели)
  • А Жадов в „Доходно място“ (А. Н. Островски)
  • Кочкарьов в „Женитба“ (Николай Гогол)
  • Княз Мишкин в „Идиот“ (Фьодор Достоевски)
  • Федя Протасов в „Живият труп“ (Лев Толстой)
  • Никита в „Силата на мрака“ (Лев Толстой)
  • Войницки във „Вуйчо Ваньо“ (Антон Чехов)
  • Тригорин в „Чайка“ (Антон Чехов)
  • Петя Трофимов във „Вишнева градина“ (Антон Чехов)
  • Андрей Прозоров в „Три сестри“ (Антон Чехов)
  • Нил в „Еснафи“ (Максим Горки)
  • Васка Пепел и баронът в „На дъното“ (Максим Горки)
  • Ганчо Куката в „Първите“ (П. Ю. Тодоров)
  • Христо в „Първите“ (П. Ю. Тодоров)
  • Никола в „Невяста Боряна“ (П. Ю. Тодоров)
  • змеят в „Змейова сватба“ (П. Ю. Тодоров)
  • Цар Петър в „Иванко“ (Васил Друмев)
  • Чудомир във „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов)
  • Данаил в „Когато гръм удари“ (Пейо Яворов)

След 1926 работи съвместно с Н. О. Масалитинов:

  • Сър Тоби Белч в „Дванайсета нощ“ (Уилям Шекспир)
  • Фалстаф в „Хенрих IV“ (Уилям Шекспир)
  • Дъно в „Сън в лятна нощ“ (Уилям Шекспир)
  • Фрейзер в „Потоп“ (X. Бергер)
  • Цар Фьодор в „Цар Фьо-дор Йоанович“ (А. К. Толстой)
  • Големанов в „Големанов“ (Ст. Л. Костов)
  • градоначалникът в „Ревизор“ (Николай Гогол)
  • Куцар в „Албена“ (Йордан Йовков)
  • Волпоне във „Волпоне“ (Б. Джонсън)
  • Фамусов в „От ума си тегли“ (Александър Грибоедов)
  • Цезар в „Мариус“ (Марсел Паньол)
  • Порфирий Петрович в „Престъпление и наказание“ (Фьодор Достоевски)
  • Агатон в „Опечалена фамилия“ (Бранислав Нушич)
  • генерал Печенегов във „Врагове“ (Максим Горки)
  • Тартюф в „Тартюф“ (Молиер)
  • Арган в „Мнимият болен“ (Молиер)
  • Матиас Клаузен в „Пред залез слънце“ (Г. Хауптман)
  • Карл Кни в „Катерина Кни“ (К. Цукмайер)
  • лорд Мелбърн в „Младите години на една кралица“ (С. Вара)
  • чорбаджи Петко в „Първите“ (П. Ю. Тодоров)
  • Сава Попович в „Когато гръм удари“ (Пейо Яворов)
  • Чорбаджи Гено в „Бащи и синове“ (Вл. Полянов)
  • академик Окайомов в „Машенка“ (А. Н. Афиногенов)
  • Егор в „Егор Буличов и другите“ (Максим Горки)

Като режисьор:

  • „Добре скроеният фрак“ (Г. Дрегели)
  • „Сирена“ (Й. Щолба)
  • „Пленникът от Трикери“ (К. Мутафов)
  • „Приказка за вълка“ (Ф. Молнар)
  • „Дяволът“ (Ф. Молнар)
  • „Магда“ (Е. Марс)
  • „Морал“ (Л. Тома)
  • „Трибунът“ (П. Бурже)
  • „Кендида“ (Дж. Б. Шоу)
  • „Далила“ (Вл. Мусаков)
  • „Сирано дьо Бержерак“ (Е. Ростан)
  • „Смъртта на Дантон“ (Г. Бюхнер) (съвместно със Ст. Киров)

Филмография Редактиране

Година Филми Копродукции Роля
1942 Изпитание България / Унгария Коста Каменов
1931 Безкръстни гробове кмета Дойчин
1918 Децата на Балкана Драган

Литература Редактиране

  • „Кръстьо Сарафов. Живот и сценична дейност, куриози“ (Петко Тихолов), 1946
  • „Кръстьо Сарафов. Живот и творчество“ (Пенчо Пенев и Ст. Каракостов), 1953
  • Грудев, Стефан. Кръстьо Сарафов: Жизнен и творчески път. София, Наука и изкуство, 1970.

Външни препратки Редактиране

Родословие Редактиране

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Дамянов
(около 1725 — неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангела Шемова
 
Коста Сарафов
(1760 — неизв.)
 
Босилка Кюлюмова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Жостов
 
Иванка Жостова
 
Злата Сарафова
 
Вълчо Сарафов
(1800 — 1863)
 
Стоян Сарафов
 
Петър Сарафов
 
 
 
 
 
Харитон Карпузов
(1827 — 1899)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1840 — 1911)
 
Мария Стойкова
(около 1840 — 1879)
 
Велико Стойков
(около 1835 — 1879)
 
Никола Сарафов
 
Янинка Мавродиева
 
Кочо Д. Мавродиев
 
Петър Сарафов
(1842 — 1915)
 
Сирма Сарафова
(1849 — 1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877 — 1901)
 
Ангел Сарафов
(1868 — 1932)
 
Петко Сарафов
(1870 — 1942)
 
Борис Сарафов
(1872 — 1907)
 
Кипра Сарафова
(около 1874 — 1962)
 
Кръстю Сарафов
(1876 — 1952)
 
Злата Сарафова
(1879 — ?)
 
Христо Фетваджиев
(1889 — 1977)
 
Вълчо Сарафов
(1880 — 1953)
 
Никола Сарафов
(1882 — 1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радан Сарафов
(1908 — 1969)
 
Фота Сарафова
(1915 — 1999)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христина Сарафова
(1941 — 1996)
 
 
 


Бележки Редактиране

  1. ↑ Панчавлиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река, вестник Стандарт, 22 януари 2007 г., архив на оригинала от 15 март 2014, https://web.archive.org/web/20140315052037/http://nobilitybg.blog.com/2007/01/22/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8C%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BA/, посетен на 2012-04-24 
  2. ↑ Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка : поглед отвътре. Т. 1 : 1860-1944. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5. с. 217.
  3. ↑ Панчелиев, Атанас. 12-годишният Кръстьо Сарафов пpиcтига в София на магаре. // 168chasa.bg.
  4. ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 95.
  5. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  6. ↑ ДАА, Фонд № 1600К, оп.1
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Кръстьо_Сарафов&oldid=11717071“.