Кръстьо Сарафов

Кръстьо Петров Сарафов е виден български театрален актьор, втори председател на Съюза на артистите в България (1924 – 1925).

Кръстьо Сарафов
български актьор
Роден	6 април 1876 г. Либяхово, Османска империя
Починал	27 август 1952 г. София, Народна република България
Етнос	българи
Образование	Одринска българска мъжка гимназия
Семейство
Баща	Петър Сарафов
Съпруга	Донка Гюзелева-Сарафова
Уебсайт	Страница в IMDb
Кръстьо Сарафов в Общомедия

Биография

Семейството на Сирма и Петър Сарафови (седнали). До Петър е синът му полковник доктор Ангел Сарафов. Прави са инженер Петко Сарафов, Кръстьо Сарафов и Борис Сарафов.

Сарафов е роден в село Либяхово, днес Илинден, Неврокопско. Баща му Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Сярско, и тримата дейци на Българската екзархия. По-големи негови братя са офицерът Ангел Сарафов, инженерът Петко Сарафов и революционерът Борис Сарафов, сестра му е председателката на Македонския женски съюз доктор Злата Сарафова, а негов братовчед е полковник Димитър Стойков.

Сарафов и Гюзелева като младоженци. Източник: ДА „Архиви“

Учи в Сяр, Солун и накрая завършва Първа мъжка гимназия в София. Родителите на Кръстьо Сарафов били твърдо против той да стане артист и го изпращат да учи в Одрин, за да го откъснат от любовта му към театъра. В 1893 година завършва Одринската българска мъжка гимназия и се връща в България. В 1895 година се явява на конкурс за стипендии по драматично изкуство в чужбина. Приемат само 4 от 60 души и Кръстьо Сарафов е сред тях. Дебютира в ролята на Спиро Македонски („Стефан Караджа" – Т. Хаджистанчев) в театър „Зора" на Б. Пожаров (1891).

Заминава за Санкт Петербург и там се записва в частна драматична школа. Разочарован от системата на преподаване, през 1895 година Сарафов се мести в Императорското театрално училище при Александър Ленски и Владимир Давидов където завършва с отличен успех през 1899 година и се връща в България. Така Сарафов става един от първите български професионално подготвени актьори.

През 1901 година сключва брак с актрисата Донка Гюзелева, дъщеря на просветния деец Иван Гюзелев.

Дебютира в софийската театрална трупа „Сълза и смях“ на 3 октомври 1899 година в ролята на Борис Годунов („Василиса Мелентиева" – А. Н. Островски). Играе в „Сълза и смях“ до 1904 година, след това в Народния театър с кратки прекъсвания до 1952 година, където е актьор и главен режисьор (1915 – 1919). През 1905 заедно с Атанас Кирчев, Христо Ганчев, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров и други основава пътуващия „Свободен театър“. Основател и пръв директор на оперетния театър „Ренесанс“ в София (1919), актьор и режисьор в Русенския градски театър (1922 – 1925), директор на Бургаския театър (1932 – 1934), актьор във Варненския общински театър (1935 – 1936), Пловдивския народен театър (1937 – 1938). Гастролира в Белградския народен театър (1936 – 1937), участва в турнето на част от трупата в САЩ и Канада (1937).

Поздравителен адрес до Кръстьо Сарафов по повод 50-годишния му юбилей на сцената. Експонат на НИМ

Сарафов и Борис Пожаров, 1921 г.

Сред най-впечатляващите му превъплъщения са Сирано дьо Бержерак (в едноименната пиеса на Едмон Ростан), Тартюф и Арган (в Молиеровите „Тартюф“ и „Мнимият болен“), Фамусов (в „От ума си тегли“ на Грибоедов).

ДВТУ (ВИТИЗ, НАТФИЗ) в София носи името на Сарафов от 1951 година.

Председател е на Съюза на драматическите и оперни артисти в 1924 – 1925 година.

Произхождащ от виден македонски български род и по-малък брат на революционера и председател на Върховния комитет на Македоно-одринската организация Борис Сарафов, Кръстьо Сарафов участва в живота на македонската емиграция в България. Сарафов е член на Софийското македоно-одринско дружество, най-многочисленото и най-силното в МОО. Заедно с председателя Михаил Ковачев в 1901 година Сарафов оказва съпротива на опитите на крилото на генерал Иван Цончев да овладее дружеството. На общото събрание на 21 октомври 1901 година Сарафов бие с бастуна си един от Цончевите привърженици. Сарафов е член-учредител на Македонския научен институт. Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.

Награди и отличия

• Народен артист (1946).
• Димитровска награда (1950).
• Орден „Георги Димитров“ (1951).

Театрални роли

• Спиро Македонски в „Стефан Караджа“ (Т. Хаджистанчев)
• Борис Годунов във „Василиса Мелентиева“ (А. Н. Островски)
• Боби в „Лудетина“ (В. Крилов)
• Фигаро в „Севилският бръснар“ (П. Бомарше)
• граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“ (П. Бомарше)
• Дамис в „Тартюф“ (Молиер)
• Клеант във „Мнимият болен“ (Молиер)
• Валер в „Скъперникът“ (Молиер)
• Алцест в „Мизантроп“ (Молиер)
• Вили Яников в „Краят на Содом“ (Херман Зудерман)
• Йоханес в „Самотни хора“ (Г. Хауптман)
• Хеншел в „Коларят Хеншел“ (Г. Хауптман)
• рман в „Дамата с камелиите“ (А. Дюмасин)
• Фриц в „Забава“ (А. Шницлер)
• Ханс в „Младост“ (М. Халбе)
• Барон фон Шметау в „Морал“ (Л. Тома)
• Йоханес Росмер в „Росмерсхолм“ (Xенрик Ибсен)
• Георг Сабо в „Приказка за вълка“ (Ф. Молнар)
• Дяволът в „Дяволът“ (Ф. Молнар)
• Курт в „Мъртвешки танц“ (Аугуст Стриндберг)
• Пер Баст във „В ноктите на живота“ (К. Хамсун)
• Сирано в „Сирано дьо Бержерак“ (Едмон Ростан)
• Дантон в „Смъртта на Дантон“ (Г. Бюхнер)
• Антон Малцер в „Добре скроеният фрак“ (Г. Дрегели)
• А Жадов в „Доходно място“ (А. Н. Островски)
• Кочкарьов в „Женитба“ (Николай Гогол)
• Княз Мишкин в „Идиот“ (Фьодор Достоевски)
• Федя Протасов в „Живият труп“ (Лев Толстой)
• Никита в „Силата на мрака“ (Лев Толстой)
• Войницки във „Вуйчо Ваньо“ (Антон Чехов)
• Тригорин в „Чайка“ (Антон Чехов)
• Петя Трофимов във „Вишнева градина“ (Антон Чехов)
• Андрей Прозоров в „Три сестри“ (Антон Чехов)
• Нил в „Еснафи“ (Максим Горки)
• Васка Пепел и баронът в „На дъното“ (Максим Горки)
• Ганчо Куката в „Първите“ (П. Ю. Тодоров)
• Христо в „Първите“ (П. Ю. Тодоров)
• Никола в „Невяста Боряна“ (П. Ю. Тодоров)
• змеят в „Змейова сватба“ (П. Ю. Тодоров)
• Цар Петър в „Иванко“ (Васил Друмев)
• Чудомир във „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов)
• Данаил в „Когато гръм удари“ (Пейо Яворов)

След 1926 работи съвместно с Н. О. Масалитинов:

• Сър Тоби Белч в „Дванайсета нощ“ (Уйлям Шекспир)
• Фалстаф в „Хенрих IV“ (Уйлям Шекспир)
• Дъно в „Сън в лятна нощ“ (Уйлям Шекспир)
• Фрейзер в „Потоп“ (X. Бергер)
• Цар Фьодор в „Цар Фьо-дор Йоанович“ (А. К. Толстой)
• Големанов в „Големанов“ (Ст. Л. Костов)
• градоначалникът в „Ревизор“ (Николай Гогол)
• Куцар в „Албена“ (Йордан Йовков)
• Волпоне във „Волпоне“ (Б. Джонсън)
• Фамусов в „От ума си тегли“ (Александър Грибоедов)
• Цезар в „Мариус“ (Марсел Паньол)
• Порфирий Петрович в „Престъпление и наказание“ (Фьодор Достоевски)
• Агатон в „Опечалена фамилия“ (Бранислав Нушич)
• генерал Печенегов във „Врагове“ (Максим Горки)
• Тартюф в „Тартюф“ (Молиер)
• Арган в „Мнимият болен“ (Молиер)
• Матиас Клаузен в „Пред залез слънце“ (Г. Хауптман)
• Карл Кни в „Катерина Кни“ (К. Цукмайер)
• лорд Мелбърн в „Младите години на една кралица“ (С. Вара)
• чорбаджи Петко в „Първите“ (П. Ю. Тодоров)
• Сава Попович в „Когато гръм удари“ (Пейо Яворов)
• Чорбаджи Гено в „Бащи и синове“ (Вл. Полянов)
• академик Окайомов в „Машенка“ (А. Н. Афиногенов)
• Егор в „Егор Буличов и другите“ (Максим Горки)

Като режисьор:

• „Добре скроеният фрак“ (Г. Дрегели)
• „Сирена“ (Й. Щолба)
• „Пленникът от Трикери“ (К. Мутафов)
• „Приказка за вълка“ (Ф. Молнар)
• „Дяволът“ (Ф. Молнар)
• „Магда“ (Е. Марс)
• „Морал“ (Л. Тома)
• „Трибунът“ (П. Бурже)
• „Кендида“ (Дж. Б. Шоу)
• „Далила“ (Вл. Мусаков)
• „Сирано дьо Бержерак“ (Е. Ростан)
• „Смъртта на Дантон“ (Г. Бюхнер) (съвместно със Ст. Киров)

Филмография

Година	Филми	Копродукции	Роля
1942	Изпитание	България / Унгария	Коста Каменов
1931	Безкръстни гробове		кмета Дойчин
1918	Децата на Балкана		Драган

Литература

за него:

• „Кръстьо Сарафов. Живот и сценична дейност, куриози“ (Петко Тихолов), 1946
• „Кръстьо Сарафов. Живот и творчество“ (Пенчо Пенев и Ст. Каракостов), 1953
• „Кръстьо Сарафов. Жизнен и творчески път“ (Стефан Грудев), 1970

Външни препратки

• „Кръстьо Сарафов“, стихотворение от Гео Милев
• Сборник „Кръстьо Сарафов“, Държавно издание, София, 1921 г.
• ((en)) Кръстьо Сарафов в Internet Movie Database
• ((ru)) Кръстьо Сарафов в КиноПоиск
• ((ru)) Кръстьо Сарафов в Кино-Театр

Родословие

Вълчо

Коста Сарафов (1760 — неизв.)

Вълчо Сарафов (1800 — 1863)

Коста Сарафов (1836 — 1911)

Петър Сарафов (1842 — 1915)

Вълчо Сарафов (1877 — 1901)

Ангел Сарафов (1868 — 1932)

Петко Сарафов (1870 — 1942)

Борис Сарафов (1872 — 1907)

Кръстю Сарафов (1876 — 1952)

Злата Сарафова (1879 — ?)

Христо Фетваджиев (1889 — 1977)

Никола Сарафов (1882 — 1970)

Фота Сарафова (1915 — 1999)