Кръстьо Сарафов
Кръстьо Петров Сарафов е виден български театрален актьор, втори председател на Съюза на артистите в България (1924 – 1925).
Кръстьо Сарафов | |
---|---|
български актьор | |
|
|
Роден | |
Починал | |
|
|
Етнос | българи |
Образование | Одринска българска мъжка гимназия |
Семейство | |
Баща | Петър Сарафов |
Съпруга | Донка Гюзелева-Сарафова |
|
|
Уебсайт | |
Кръстьо Сарафов в Общомедия |
БиографияРедактиране
Сарафов е роден в село Либяхово, днес Илинден, Неврокопско. Баща му Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Серско, и тримата дейци на Българската екзархия. По-големи негови братя са офицерът Ангел Сарафов, инженерът Петко Сарафов и революционерът Борис Сарафов,[1] сестра му е председателката на Македонския женски съюз доктор Злата Сарафова,[2] а негов братовчед е полковник Димитър Стойков.
Учи в Сяр, Солун и накрая завършва Първа мъжка гимназия в София. Родителите на Кръстьо Сарафов били твърдо против той да стане артист и го изпращат да учи в Одрин, за да го откъснат от любовта му към театъра. В 1893 година завършва Одринската българска мъжка гимназия и се връща в България. В 1895 година се явява на конкурс за стипендии по драматично изкуство в чужбина. Приемат само 4 от 60 души и Кръстьо Сарафов е сред тях. Дебютира в ролята на Спиро Македонски („Стефан Караджа" – Т. Хаджистанчев) в театър „Зора" на Б. Пожаров (1891).
Заминава за Санкт Петербург и там се записва в частна драматична школа. Разочарован от системата на преподаване, през 1895 година Сарафов се мести в Императорското театрално училище при Александър Ленски и Владимир Давидов където завършва с отличен успех през 1899 година и се връща в България. Така Сарафов става един от първите български професионално подготвени актьори.
През 1901 година сключва брак с актрисата Донка Гюзелева, дъщеря на просветния деец Иван Гюзелев.
Дебютира в софийската театрална трупа „Сълза и смях“ на 3 октомври 1899 година в ролята на Борис Годунов („Василиса Мелентиева" – А. Н. Островски). Играе в „Сълза и смях“ до 1904 година, след това в Народния театър с кратки прекъсвания до 1952 година, където е актьор и главен режисьор (1915 – 1919). През 1905 заедно с Атанас Кирчев, Христо Ганчев, Адриана Будевска, Стоян Бъчваров и други основава пътуващия „Свободен театър“. Основател и пръв директор на оперетния театър „Ренесанс“ в София (1919), актьор и режисьор в Русенския градски театър (1922 – 1925), директор на Бургаския театър (1932 – 1934), актьор във Варненския общински театър (1935 – 1936), Пловдивския народен театър (1937 – 1938). Гастролира в Белградския народен театър (1936 – 1937), участва в турнето на част от трупата в САЩ и Канада (1937).
Сред най-впечатляващите му превъплъщения са Сирано дьо Бержерак (в едноименната пиеса на Едмон Ростан), Тартюф и Арган (в Молиеровите „Тартюф“ и „Мнимият болен“), Фамусов (в „От ума си тегли“ на Грибоедов).
ДВТУ (ВИТИЗ, НАТФИЗ) в София носи името на Сарафов от 1951 година.
Председател е на Съюза на драматическите и оперни артисти в 1924 – 1925 година.
Произхождащ от виден македонски български род и по-малък брат на революционера и председател на Върховния комитет на Македоно-одринската организация Борис Сарафов, Кръстьо Сарафов участва в живота на македонската емиграция в България. Сарафов е член на Софийското македоно-одринско дружество, най-многочисленото и най-силното в МОО. Заедно с председателя Михаил Ковачев в 1901 година Сарафов оказва съпротива на опитите на крилото на генерал Иван Цончев да овладее дружеството. На общото събрание на 21 октомври 1901 година Сарафов бие с бастуна си един от Цончевите привърженици.[3] Сарафов е член-учредител на Македонския научен институт.[4]
Награди и отличияРедактиране
- Народен артист (1946).
- Димитровска награда (1950).
- Орден „Георги Димитров“ (1951).
Театрални ролиРедактиране
- Спиро Македонски в „Стефан Караджа“ (Т. Хаджистанчев)
- Борис Годунов във „Василиса Мелентиева“ (А. Н. Островски)
- Боби в „Лудетина“ (В. Крилов)
- Фигаро в „Севилският бръснар“ (П. Бомарше)
- граф Алмавива в „Сватбата на Фигаро“ (П. Бомарше)
- Дамис в „Тартюф“ (Молиер)
- Клеант във „Мнимият болен“ (Молиер)
- Валер в „Скъперникът“ (Молиер)
- Алцест в „Мизантроп“ (Молиер)
- Вили Яников в „Краят на Содом“ (Херман Зудерман)
- Йоханес в „Самотни хора“ (Г. Хауптман)
- Хеншел в „Коларят Хеншел“ (Г. Хауптман)
- рман в „Дамата с камелиите“ (А. Дюмасин)
- Фриц в „Забава“ (А. Шницлер)
- Ханс в „Младост“ (М. Халбе)
- Барон фон Шметау в „Морал“ (Л. Тома)
- Йоханес Росмер в „Росмерсхолм“ (Xенрик Ибсен)
- Георг Сабо в „Приказка за вълка“ (Ф. Молнар)
- Дяволът в „Дяволът“ (Ф. Молнар)
- Курт в „Мъртвешки танц“ (Аугуст Стриндберг)
- Пер Баст във „В ноктите на живота“ (К. Хамсун)
- Сирано в „Сирано дьо Бержерак“ (Едмон Ростан)
- Дантон в „Смъртта на Дантон“ (Г. Бюхнер)
- Антон Малцер в „Добре скроеният фрак“ (Г. Дрегели)
- А Жадов в „Доходно място“ (А. Н. Островски)
- Кочкарьов в „Женитба“ (Николай Гогол)
- Княз Мишкин в „Идиот“ (Фьодор Достоевски)
- Федя Протасов в „Живият труп“ (Лев Толстой)
- Никита в „Силата на мрака“ (Лев Толстой)
- Войницки във „Вуйчо Ваньо“ (Антон Чехов)
- Тригорин в „Чайка“ (Антон Чехов)
- Петя Трофимов във „Вишнева градина“ (Антон Чехов)
- Андрей Прозоров в „Три сестри“ (Антон Чехов)
- Нил в „Еснафи“ (Максим Горки)
- Васка Пепел и баронът в „На дъното“ (Максим Горки)
- Ганчо Куката в „Първите“ (П. Ю. Тодоров)
- Христо в „Първите“ (П. Ю. Тодоров)
- Никола в „Невяста Боряна“ (П. Ю. Тодоров)
- змеят в „Змейова сватба“ (П. Ю. Тодоров)
- Цар Петър в „Иванко“ (Васил Друмев)
- Чудомир във „В полите на Витоша“ (Пейо Яворов)
- Данаил в „Когато гръм удари“ (Пейо Яворов)
След 1926 работи съвместно с Н. О. Масалитинов:
- Сър Тоби Белч в „Дванайсета нощ“ (Уйлям Шекспир)
- Фалстаф в „Хенрих IV“ (Уйлям Шекспир)
- Дъно в „Сън в лятна нощ“ (Уйлям Шекспир)
- Фрейзер в „Потоп“ (X. Бергер)
- Цар Фьодор в „Цар Фьо-дор Йоанович“ (А. К. Толстой)
- Големанов в „Големанов“ (Ст. Л. Костов)
- градоначалникът в „Ревизор“ (Николай Гогол)
- Куцар в „Албена“ (Йордан Йовков)
- Волпоне във „Волпоне“ (Б. Джонсън)
- Фамусов в „От ума си тегли“ (Александър Грибоедов)
- Цезар в „Мариус“ (Марсел Паньол)
- Порфирий Петрович в „Престъпление и наказание“ (Фьодор Достоевски)
- Агатон в „Опечалена фамилия“ (Бранислав Нушич)
- генерал Печенегов във „Врагове“ (Максим Горки)
- Тартюф в „Тартюф“ (Молиер)
- Арган в „Мнимият болен“ (Молиер)
- Матиас Клаузен в „Пред залез слънце“ (Г. Хауптман)
- Карл Кни в „Катерина Кни“ (К. Цукмайер)
- лорд Мелбърн в „Младите години на една кралица“ (С. Вара)
- чорбаджи Петко в „Първите“ (П. Ю. Тодоров)
- Сава Попович в „Когато гръм удари“ (Пейо Яворов)
- Чорбаджи Гено в „Бащи и синове“ (Вл. Полянов)
- академик Окайомов в „Машенка“ (А. Н. Афиногенов)
- Егор в „Егор Буличов и другите“ (Максим Горки)
Като режисьор:
- „Добре скроеният фрак“ (Г. Дрегели)
- „Сирена“ (Й. Щолба)
- „Пленникът от Трикери“ (К. Мутафов)
- „Приказка за вълка“ (Ф. Молнар)
- „Дяволът“ (Ф. Молнар)
- „Магда“ (Е. Марс)
- „Морал“ (Л. Тома)
- „Трибунът“ (П. Бурже)
- „Кендида“ (Дж. Б. Шоу)
- „Далила“ (Вл. Мусаков)
- „Сирано дьо Бержерак“ (Е. Ростан)
- „Смъртта на Дантон“ (Г. Бюхнер) (съвместно със Ст. Киров)
ФилмографияРедактиране
Година | Филми | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|
1942 | Изпитание | България / Унгария | Коста Каменов |
1931 | Безкръстни гробове | кмета Дойчин | |
1918 | Децата на Балкана | Драган |
ЛитератураРедактиране
за него:
- „Кръстьо Сарафов. Живот и сценична дейност, куриози“ (Петко Тихолов), 1946
- „Кръстьо Сарафов. Живот и творчество“ (Пенчо Пенев и Ст. Каракостов), 1953
- „Кръстьо Сарафов. Жизнен и творчески път“ (Стефан Грудев), 1970
Външни препраткиРедактиране
- „Кръстьо Сарафов“, стихотворение от Гео Милев
- Сборник „Кръстьо Сарафов“, Държавно издание, София, 1921 г.
- ((en)) Кръстьо Сарафов в Internet Movie Database
- ((ru)) Кръстьо Сарафов в КиноПоиск
- ((ru)) Кръстьо Сарафов в Кино-Театр
РодословиеРедактиране
Вълчо | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Коста Сарафов (1760 — неизв.) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вълчо Сарафов (1800 — 1863) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Коста Сарафов (1836 — 1911) | Петър Сарафов (1842 — 1915) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вълчо Сарафов (1877 — 1901) | Ангел Сарафов (1868 — 1932) | Петко Сарафов (1870 — 1942) | Борис Сарафов (1872 — 1907) | Кръстю Сарафов (1876 — 1952) | Злата Сарафова (1879 — ?) | Христо Фетваджиев (1889 — 1977) | Никола Сарафов (1882 — 1970) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Фота Сарафова (1915 — 1999) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
БележкиРедактиране
- ↑ „Панчавлиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река, вестник Стандарт, 22 януари 2007 г.“, archived from the original on 2014-03-15, https://web.archive.org/web/20140315052037/http://nobilitybg.blog.com/2007/01/22/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8C%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BA/, посетен 2012-04-24
- ↑ Гаджев, Иван. История на българската емиграция в Северна Америка: поглед отвърте, Томове 1 – 2, Институт по история на българската емиграция в Северна Америка, 2003 стр. 217.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота, Военно издателство, София, 2003, стр. 95.
- ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт. // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.