Арсиноя IV: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{към пояснение|Арсиноя|Арсиноя}} '''Арсиноя IV''' ({{lang-gr|Ἀρσινόη}}, ''Arsinoë IV''; * 68 или 63 пр.н.е.; † 41 ...
(Няма разлика)

Версия от 22:21, 28 февруари 2012

Вижте пояснителната страница за други личности с името Арсиноя.

Арсиноя IV (Шаблон:Lang-gr, Arsinoë IV; * 68 или 63 пр.н.е.; † 41 пр.н.е. в Ефес) е египетска царица от династията на Птолемеите.

Арсиноя IV е най-малката дъщеря на Птолемей XII Авлет, вероятно от втори брак с високопоставена египтинянка. Тя е по-малка полусестра и кокурентка на известната Клеопатра VII и на Птолемей XIII.

През 58 пр.н.е. Гай Юлий Цезар номинира Арсиноя и нейния по-малък брат Птолемей XIV Филопатор за регенти на Кипър. На 27 юли 48 пр.н.е. Цезар пристига в Александрия. Когато започва Александрийската война (между септември 48 и януари 47 пр.н.е.) Цезар държи Арсиноя IV, Птолемей XIII и Птолемей XIV в царския дворец на Александрия. Арсиноя IV избягва с „пазача“ (nutricius) си евнуха Ганимед († 47 пр.н.е.) при коменданта на египетската войска Ахила (Achillas, † 48 пр.н.е.). Арсиноя IV е издигната за геген-царица на Клеопатра VII, която е съюзник на Цезар. Министърът Потин, който е при Цезар, изпраща тайни съобщения на Арсиноя IV. Тя заповядва убийството с меч на Ахилат и поставя на неговото место Ганимед.

Когато Цезар дава фактически цялата власт над Египет на любовницата си Клеопатра, той изпраща по-малката ѝ сестра Арсиноя извън страната. През юли 46 пр.н.е. Арсиноя участва вързана в голямото триумфално шествие на Цезар в Рим. След това тя е изпратена в изгнание в Храма на Артемида в Ефес.

През 41 пр.н.е. Клеопатра накарва Марк Антоний да заповяда екзекуцията на Арсиноя в Ефес.

Литература

  • Hilke Thür, Arsinoë IV, eine Schwester Kleopatras VII, Grabinhaberin des Oktogons von Ephesos? Ein Vorschlag. Jahreshefte des Österreichischen Archäologischen Instituts. Band 60, 1990, S. 43–56.
  • Werner Huß, Ägypten in hellenistischer Zeit. München 2001, S. 705; 714; 716-718; 723; 727; 730f.
  • Günther Hölbl, Geschichte des Ptolemäerreichs. Darmstadt 1994, S. 204; 210-212; 216.

Външни препратки

Източници