Анри дьо Тюрен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 21:
След поемането на властта във Франция лично от Луи XIV през 1661 г. Тюрен остава най-видният френски маршал. Именно той командва французите по времето на Деволюционната война, превземайки редица крепости. Франция печели категорична победа. Само няколко години по-късно, през 1672, Луи напада Нидерландия с огромна армия от 120 хиляди души. Когато нидерландците отварят дигите и предизвикват наводнение, за да се спасят, войната става позиционна и Тюрен е изпратен във [[Вестфалия]], за да осигури тила на основните френски сили. Армията му никога на достига 20 000 души, което прави задачата му много сложна. Но именно малките му сили, които го принуждават често да воюва с по-големи армии, му осигуряват тази вечна слава, която го прави популярен и днес. През 1673 г. основният му противник е бранденбургския курфюрст [[Фридрих Вилхелм]] - верен нидерландски съюзник, но той не успява да преодолее маневрената и войнствена войска на Тюрен. Накрая Тюрен го принуждава да подпише примирието от Васем. По-активните действия обаче се оказват невъзможни, тъй като военният министър [[Лувоа]] е открит враг на Тюрен и блокира всички подкрепления. Ето защо Тюрен се принуждава само да гледа как имперските сили превземат [[Бон]]. През 1674 г. положението на рейнския фронт става много тревожно, тъй като две силни германски армии настъпват и заплашват не само да преминат реката, но и да стигнат до Париж. Тюрен предприема превантивни действия и избързва срещу северната армия, начело с генерал Капрара, като я побеждава при [[Зинсхайм]] - неговият шедьовър. Въпреки това той трябва да се оттегли през Рейн и да допусне противниците му, вече обединени, да го последват. През зимата, докато те лагеруват край Тюркхайм, той предприема тежък поход, обикаля планината Вож и ги напада неочаквано. Макар в тази битка (януари 1675) да не успява да ги разбие, те решават да се изтеглят зад Рейн и така да провалят замисъла си за настъпление към Париж. Според историците с това приключва една от най-великите военни кампании в историята.
 
Военните действия през лятото на 1675 г. продйлжаватпродължават по същия енергичен начин около Рейн с определени успехи на французите. На 27 юли обаче по време на битката при Засбах, която после французите печелят, Тюрен е убит от случаен снаряд. Смъртта му предизвиква шок и криза в командването на французите, което слага край на цялата им активност край Рейн. С големи почести маршалът е погребан наред с френските крале в Сен ДьониДени, а през 1808 г. по заповед на Наполеон останките са пренесени в Дома на инвалидите.
 
{{СОРТКАТ:Тюрен, Анри дьо}}