Едмънд Спенсър: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Ренесанс; Добавяне на Категория:Ренесансови писатели using HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Едмънд Спенсър
| портрет =
| px =
| описание = Английски поет
| роден-дата = [[1552]]
Ред 15:
Едмънд Спенсър е роден в [[Лондон]] през 1552 г. син на шивача Джон Спенсър и съпругата му Елизабет. Едмънд има поне една сестра и няколко братя. Той получава образованието си в училището Мърчънт Тейлър в Лондон, където изучава [[латински]]. Счита се, че някои от стихотворенията публикувани в сборника ''Theatre for Worldings'' от фламандския бежанец Ян ван дер Нууд на 25 май [[1569]] г. са написани или преведени от младия Спенсър<ref>[http://www.luminarium.org/renlitt/spemser.htm The Life of Edmund Spenser]</ref> През [[1572]] г. Спенсър следва в колежа Пембрук, [[Кеймбридж]] и получава бакалавърска степен, а през [[1576]] г. магистърска. Въпреки че трябва да работи и вероятно има здравословни проблеми Спенсър черпи полза от следването си. Там овладява [[древногръцки език|древногръцки]] и най-вероятно чете [[Платон]] в оригинал. В колежа Спенсър се запознава с Гейбриъл Харви, който го запознава с важни личности и потенциални покровители, като [[Робърт Дъдли]], граф на [[Лестър]]. След напускането си на Кеймбридж Спенсър живее известно време в Северна [[Англия]], където се влюбва в девойката Роуз, която нарича с [[анаграма]]та Розалинд. През [[1579]] г. Спенсър издава първия си том с поезия, посветеният на сър Филип Сидни ''Календарът на пастира'', състоящ се от 12 стихотворения, съответстващи на 12-те месеца. Творбата започва и завършва с жалбите на Колин Клаут през януари и декември. Останалите стихотворения са за любовта, поезията и религията. Април съдържа възхвала на кралицата на пастирите Елиза ([[Елизабет I]]). ''Календарът на пастира'' се счита за своеобразен пролог към най-голямата творба на Спенсър ''Кралицата на феите''.
Приятелят на Спенсър Харви го убеждава да се върне на юг, където го запознава със сър [[Филип Сидни]], който го представя в двора и с когото обсъждат поезия. През [[1577]] г. Спенсър посещава [[Ирландия]], а през същата година или през следващата влиза на служба при графа на Лестър. През [[1580]] г. отива в Ирландия, вероятно на служба при новоназначеният заместник-лорд Артър Грей (модел на героя от ''Кралицата на феите'' Артегал, олицетворение на справедливостта<ref>[http://www.luminarium.org/renlitt/spemser.htm the Life of Edmund Spenser]</ref>). Скоро след пристигането си Спенсър придружава Грей в известния изнурителен поход до Мюнстър, където англичаните обсаждат и по-многобройна и по-добре снабдена папска и испанска войска при Смеруик. След което екзекутират 600 от пленниците.<ref>[http://www.english.cam.ac.uk/spenser/biography.htm The Edmund Spenser Home Page:Biography]</ref> Когато земите на осъдения на смърт граф на Дезмънд са разпределени Спенсър получава 3028 акра близо до [[Донерейл]], включително стария замък в [[Килколман]]. Сред познатите му от района е [[Уолтър
Спенсър се надява чрез поезията си да си намери място в кралския двор, където заедно с Роли занася първите три книги от ''Кралицата на феите'' и получава аудиенция при кралицата. Той обаче дръзко се противопоставя на основния секретар на кралицата, [[Уилям Сесил]] и единственото, което получава за работата си е пенсия през 1591 г. Когато е предложено да получи 100 лири стерлинг годишно за своята поема Сесил отвръща „Какво, всичко това за една песен?“. Вместо това получава 50. Спенсър пише памфлет против Сесил, който веднага е иззет.
Ред 25:
Езикът на Спенсъровата поезия е преднамерено архаичен, напомнящ по-ранни творби като [[Кентърбърийски разкази|Кентърбърийските истории]] на Джефри Чосър, комуто Спенсър дълбоко се възхищава.
== Структура на
Спенсър използва специфична поетична форма наречена
Спенсъровият [[сонет]] е нещо средно между Петрарковия (италиански) и Шекспировия (английски) сонет. Подобно на [[Шекспир]]овия сонет се състои от три четиристишия и двустишие, но в традицията на [[Петрарка]], заключението е следствие от тезата изразена в четиристишията. Римата се различава от Шекспировия сонет: abab bcbc cdcd ee.
| |||