Временно руско управление: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 11:
Задачата на управлението е: да се изгради основата на българската държавно-правна организация, да се възстанови нормалния живот, да се оказва всестранно съдействие на руската армия.
 
В освободените градове се учредяват български административни учреждения. Създават се Градски управителни съвети, съдебни и полицейски органи. Основна административна единица е губернията.
Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар. Освен руски офицери и чиновници, в тях работят и голям брой българи, сред които [[Марин Дринов]], [[Марко Балабанов]], [[Димитър Греков]], [[Тодор Бурмов]], [[Васил Караконовски]], [[Киряк Цанков]], [[Илия Цанов]], [[Христо Стоянов (юрист)|Христо Стоянов]], [[Константин Кесяков]], [[Иван Кишелски]], [[Петър Оджаков]], [[Димитър Карамфилович]] и други.<ref name="БДИ"/> По силата на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] срока на Временното руско управление е определен на две години.
[[File:Dondukov-KorsakovA.M.jpg|ляво|мини|150px|Руски императорски комисар Александър Дондуков]]
Ред 17:
===По силата на Берлинския договор===
[[File:ВременныеправилаБолгария.jpg|150px|ляво|мини|Временни правила по пощенската част]]
[[Берлински договор|Берлинският договор]] определя неговата продължителност на девет месеца считано от деня на подписването на договора. Като главна задача е определена създаването на васалната държава [[Княжество България]] и автономната област [[Източна Румелия]]. Ръководството на администрацията се осъществява от канцеларията на императорския комисар и създадения Съвет за управление състоящ се от седем отдела.
 
Приети са голям брой нормативни актове (временни правила) за устройство на войската, съдилищата, училищата, полицията, медицинските управления, пощенското дело и др. Въвежда се задължително първоначално образование, задължителна военна служба за мъжете на възраст от 20 до 30 г., основава се Българската народна банка, а за официален език е определен българския.
Ред 28:
]]
 
На 19 май 1879 г. Временното руско управление предава властта в Източна Румелия на генерал-губернатора [[Алеко Богориди]], а на 25 юни в Княжество България на българския княз [[Александър I Батенберг]]. С тези си актове Временното руско управление прекратява своето съществуване.
 
Разходите по издръжката на Временното руско управление са определени от Берлинския договор и трябва да бъдат поети от бъдещите Княжество България и Източна Румелия, което създава т.нар. ''Окупационен дълг''. Той е изплащан нередовно и окончателното му уреждане отнема почти половин век. Княжество България обслужва редовно дълга от 1883 до 1885 година, когато отношенията между България и Русия са прекъснати. През 1890 година е направена една вноска, но редовното изплащане е подновено през 1896 година. Окупационният дълг на Княжество България е окончателно погасен през 1902 година със средства от големия външен заем, емитиран чрез Банка [[Париба]].<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.I | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 491-492 | isbn = 978-954-90758-7-8}}</ref>
Ред 46:
* [http://www.bg-pravo.com/2009/01/33.html Съдебната система в периода на ВРУ]
 
[[Категория:ОтношенияРуско-турска междувойна България и Русия(1877-1878)]]
[[Категория:История на България (1878-1918)]]
[[Категория:История на Русия]]
[[Категория:Руснаци в България]]
 
[[ru:Временное русское управление в Болгарии]]