Четвърти пехотен плевенски полк: Разлика между версии

|командир2_етикет=

|командир3=

}}

 

Четвърти пехотен плевенски полк е формиран под името ''Четвърти пеши плевенски полк'' с указ №41 на 12 октомври 1884 г. в Ловеч. В състава му влизат [[Десета пехотна видинска дружина|Видинска №10 пеша дружина]], [[Тринадесета пехотна ловчанска дружина|Ловчанска №13 пеша дружина]] и [[Четиринадесета пехотна севлиевска дружина|Севлиевска №14 пеша дружина]], а за кмандир на полка е назначен подполковник [[Сергей Манаев]]. С приказ №52 от 14 септември 1885 г. за командир на полка е назначен капитана от [[Пети пехотен дунавски полк|5^-и пехотен дунавски полк]] [[Никола Петров (офицер)|Никола Петров]]. За командири на дружините са назначени - на 1^-ва капитан [[Лука Иванов]], на 2^-ра капитан [[Атанас Мандаджиев]], на 3^-та капитан [[Христо Лазаров]] и на 4^-та капитан [[Иван Григоров Попов|Иван Попов]].<ref>'''Христов''', '''Х.''' и др. ''Сръбско-българската война 1885. Сборник документи'', София, 1985, Военно издателство, стр. 49</ref>

 

През [[Сръбско-българската война]] полкът е командван от капитан [[Никола Петров (офицер)|Никола Петров]]. Мобилизационният състав от 3&nbsp;715 души е разпределен в четири кадрови и една запасна дружина, всяка от които с четири роти от по четири взвода. Полкът воюва в състава на Трънския, Сливнишкия и Царибродския отряди, които отразяват настъплението на сръбската [[Нишавска армия]]. В боевете при Три Уши и Мека црев (част от [[Битка при Сливница|Сливнишкото сражение]]) на 7 ноември 1-а, 3-а и 4-а дружина от полка разгромяват Дунавската дивизия и създават условия за настъпление по целия фронт. На 11 ноември 4-а дружина [[бой при Цариброд (11-12 ноември 1885)|освобождава Цариброд]]. Общите загуби на полка през войната възлизат на 140 убити и 520 ранени.

 

От септември 1888 г. полкът е на гарнизон в [[Плевен]]. На следващата година 1-ва и 4-та дружина формират 4-ти пехотен полк (в двудружинен състав), а от другите се сформира 16-ти Ловчански пехотен полк с щаб в Плевен. При Фердинанд полкът е преименуван на ''Четвърти пехотен Плевенски на Н.Ц.В. Престолонаследника полк'' (още известен като ''Четвърти пехотен Плевенски на Негово Царско Височество Престолонаследника Княз Борис Търновски полк'').

 

През [[Балканската война]] ([[1912]]-[[1913]]) полкът влиза в състава на [[Девета пехотна плевенска дивизия|9^-а пехотна плевенска дивизия]] и взима участие в атаките при Чаталджанската позиция (4-6 ноември 1912) и по-точно в участъка Каракол - Нокта - Курт-дере. От 3 до 31 март участва в боевете източно от с. Аклан.

 

През [[Междусъюзническата война]] ([[1913]]) полкът остава в състава на 9^-а пехотна плевенска дивизия, сражава се срещу сърбите при Габровци по десния бряг на река [[Тимок]] (22-25 юни) и срещу гърците при [[Мехомия]] и Пределските ханчета (в хода на [[Кресненско сражение|Кресненското сражение]], 17-18 юли).

 

През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] (1915-1918) полкът влиза в състава 1^-ва бригада от 9^-а пехотна плевенска дивизия, от състава на Първа армия.Участва в битката за Дойран.

 

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на [[Ньойския мирен договор]] полкът е реорганизиран в ''Четвърта пехотна плевенска дружина''. През 1928 година от 4-та пехотна плевенска дружина и 3-и жандармерийски полк се формира отново Четвърти пехотен плевенски полк. През 1932 година с указ №20 от 19 ноември полкът е преименуван на ''Четвърти пехотен Плевенски на Негово Величество полк''. До 1935 година продължава да носи явното си название 4-а пехотна плевенска дружина.

 

В началото на [[България във Втората световна война|Втората световна война]] (1941-1945) полкът е мобилизиран (1941) и разположен на югоизточната граница на България, а от юли 1942 година влиза в състава на [[Първи български окупационен корпус|1^-ви български окупационен корпус]] с който взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната, в състава на [[Девета пехотна плевенска дивизия|9^-а пехотна плевенска дивизия]].<ref name="paf">Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 23</ref>