Милтън Фридман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Личности (Ню Йорк) using HotCat |
Добавяне на повече информация. |
||
Ред 24:
Отначало кейнсиански поддръжник на [[Нов курс на Рузвелт|Новия курс]] и "адвокат" на правителствените интервенции в икономиката, през 50-те на 20 век неговата реинтерпретация на кейнсианската консуматорска функция подлага на изпитание основния кейнсиански модел.<ref>[http://www.dallasfed.org/research/ei/ei0202.html Milton Friedman—Economist as Public Intellectual]</ref> В Чикагския университет Фридман става поддръжник на опозиционирането на кейнсианската икономика. През 60-те той предлага алтернативна макроикономическа политика, известна като "[[монетаризъм]]".
Предизвикателствата на Фридман към това, което той по-късно нарича " наивен кейнесианизм " (за разлика от новата кейнсианска теория) започва през 1950-та с интерпретацията си на функцията за потребление.Той се превръща в основен застъпник за противопоставянето на активистки кейнсиански правителствени политики. В края на 1960 той описва своя подход (заедно с всички мейнстриймни икономики ) като използващи "кейнсиански език и апарати ", но все още отхвърлящи неговите " първоначални" заключения . През 1960 той насърчава алтернативна макроикономическа политика , известна като "монетаризъм " . Той теоретизира,че съществува "естествено" равнище на безработица , и твърди , че правителствата могат да увеличат заетостта над този процент (например , чрез увеличаване на съвкупното търсене ) само с риск инфлацията да се ускори. Той се аргументира, че кривата на Филипс не е стабилен показател и прогнозира за появата на стагфлация . Въпреки, че се противопоставя на съществуването на Федералния резерв , Фридман твърди, че , имайки предвид, че той съществува, стабилно , слабо разширяване на паричното предлагане е единствената мъдра политика..
== Биография ==
| |||