Великият инквизитор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
увод по руската, отделяне на бележки; форматиране: 31x дълго тире, 19x интервали, заглавие-вложеност (полз... |
|||
Ред 1:
{{книга инфо
| име = Великият инквизитор
| име в оригинал = Великий инквизитор
| корица = Достоевский и последующие.jpg
| px =
Ред 10:
| издадена-година = 1879-1880
| издадена-държава = [[Руска империя]]
| издателство = списание "Русский вестник"
| жанр = [[поема]]-[[притча]]
| вид =
Ред 20:
| бележки = първо издание на български език от 1892 г. в Шумен
}}
'''[[Поема]]та или [[притча]]та за "Великият инквизитор"''' е [[квинтесенция]]та на цялостното творчество на [[Фьодор Достоевски]].▼
'''Великият инквизитор''' е авторското название на съответната глава от романа [[Братя Карамазови]] на [[Фьодор Достоевски]]<ref group="notes">названието '''Легенда за Великия инквизитор''' е статия на В. В. Розанов от 1894 г., която с течение на времето започва да се употребява и за самата притча</ref> и [[притча]], публикувана в списание „Руски вестник“ през юни 1879 г. (том CXLI, стр. 736—758) като съставна част от романа. Тя представлява [[Алегория|алегоричен]] разказ от [[Иван Карамазов]] на [[Альоша Карамазов]] на тема християнската [[свобода на волята]] и [[Свобода на съвестта|свободата на съвестта]], излага възгледите на писателя за обществото, [[православие]]то, [[католицизъм|католицизма]] и заема ключово място не само в романа, но и в цялата система от философски ценности на автора. Достоевски нарича „Великият инквизитор“ „кулминация“ на последния си роман<ref group="notes">«Кулминационни» авторът нарича и други глави, написани по-късно.</ref>.
Тази глава от последният роман на писателят, ведно и след двете други: "[[Буди, буди]]" и "[[Бунт]]", е и ключът, като своеобразното духовно завещание под формата на [[Света троица]] - за цялостното разбиране на авторовото творческо наследство.<ref>{{cite book |last= Достоевски |first= Фьодор |authorlink= Фьодор Достоевски |title= [[Братя Карамазови]], стр. 14-18 (предговор) |year= 1975, библиотека Световна класика |publisher= ДИ "Народна култура" }}</ref>▼
▲
▲Тази глава
Романът "[[Братя Карамазови]]" заема своеобразното последно място /на [[Второзаконие]]то/ в знаменитото "[[Петокнижие]]" на писателят, започващо с "[[Престъпление и наказание]]", или по библейски: "[[Битие (Библия)|Битие]]".
Систематично, символично и нумерологично в романа, главата "Великият инквизитор" е пета в книга Пета на романа - «[[Pro и contra]]» /три пъти Второзаконие/.
Чрез неговият своеобразен [[монолог]], като един вид духовно завещание към бъдещето /[[завет]]/, авторът прави своята изповед за разбирането си за [[дуализъм|дуализма]]; особенната мисия на [[Русия]] за и в света, и разбира се за най-важното
▲Чрез неговият своеобразен [[монолог]], като един вид духовно завещание към бъдещето /[[завет]]/, авторът прави своята изповед за разбирането си за [[дуализъм|дуализма]]; особенната мисия на [[Русия]] за и в света, и разбира се за най-важното - за [[вяра]]та.<ref>{{cite book |last= Троев |first= Петко |authorlink= Петко Троев |title= [[Руска класическа литература]] - литературен справочник, Достоевски, стр. 63 |year= 1995, ISBN 954-8706-21-0 |publisher= Тилиа }}</ref>
{{сюжет}}
Ако се използват думите на [[Адам Мицкевич]] къмто Достоевски, че: {{цитат|Нужно е нещо повече от талант, за да разбереш настоящето, нещо повече от гениалност
Първите, но недостигнали до нас произведения на младият Достоевски /още [[юнкер]]/ от началото на 1840-те години са историческите драми "[[Борис Годунов]]" и "[[Мария Стюарт]]", издържани в [[шилер]]овски [[романтизъм|романтичен]] дух. Те разкриват авторовата транцедентна насоченост към [[историзъм|историзма]]. <ref>{{cite book |last= Троев |first= Петко |authorlink= Петко Троев |title= [[Руска класическа литература]] - литературен справочник, Достоевски, стр. 55 |year= 1995, ISBN 954-8706-21-0 |publisher= Тилиа }}</ref>
Трудно, ако не и невъзможно, е да се посочи друг писател в световната литература, с творчество което да е било предмет на толкова много "нерешими" спорове и да е предизвиквало по-противоречиви оценки. Сред авторите повлияни от Достоевски са имена като [[Стефан Цвайг]], [[Томас Ман]], [[Албер Камю]], [[Сартър]], [[Бердяев]], и разбира се [[Ницше]]. <ref>{{cite book |last= Троев |first= Петко |authorlink= Петко Троев |title= [[Руска класическа литература]] - литературен справочник, Достоевски, стр. 64 |year= 1995, ISBN 954-8706-21-0 |publisher= Тилиа }}</ref>
===
Самото творчество на писателят е трагично по своята същност и противоречивост
{|
Line 56 ⟶ 59:
|}
===
[[File:Ivan_the_Terrible_and_Harsey.jpg|мини|250px|[[Иван Грозни]] показва своите съкровища на посланника на английската кралица [[Елизабет I|Елизабет]]]]
В историята на руската класическа литература има негласно съревнование между двата колоса
Творческият отговор на Достоевски не закъснява
Разбира се великата тайна на Русия и нейната мисия в глобалния свят на империите не може да бъде друга, а тя е онази "изповядана" от Иван пред Альоша, през устата на Великият инквизитор: {{цитат|... Може би ти искаш да я чуеш именно от моите уста, слушай прочее: Ние отдавна не сме с тебе, а ''с него'', това е [[SPQR|нашата тайна]]! Ние отдавна не сме с тебе, а ''с него'', вече осем века. Тъкмо преди осем века ние взехме от него онова, което ти с негодувание отхвърли, онзи последен дар, който той ти предлагаше, като ти показа всички земни царства: ние взехме от него Рим и меча на кесаря и обявихме само себе си за земни царе, единствени царе, макар и донине да не сме смогнали да доведем нашето дело до пълен завършек ? ...|}} Да, това е [[Третият Рим]], или както се изповядва в писмата си от началото на този прословут XVI век, ''[[Псков|псковския]] [[монах]] [[Филотей]]'' до'' клисаря Михаил Григориевич Мисюрю-Мунехин и ''московския [[велик княз]] [[Василий III]]'' : {{цитат|Пазете и вземете идеята, благочестиви царю, защото от всички християнски царства остана само Вашето, защото два Рима паднаха, третият стои, а четвърти няма да има.|}}
Това е великата тайна на Русия, кореспондираща с поемата за "Великият инквизитор" на 16 век, но на Изток, и не в Севиля, а в и с Москва (отново авторова игра на думи с умишлен лапсус).
=== Християнски контекст ===
[[Файл:William-Adolphe Bouguereau (1825-1905) - Compassion (1897).jpg|мини|250px|''„Състрадание“'' от [[Уилям Адолф Бугро]]]]
Цялото творчество на писателят е пропито от християнската идея, [[християнска етика|етика]] и [[вяра]]. Точно и заради това, петте му големи романа следват структурно Петокнижието по принципа на изказаното от [[Вернер Келер]]: {{цитат|Никоя книга в историята на човечеството, не е имала толкова съществено значение, не е оказвала такова решително влияние върху развитието на света и не е намерила такова широко разпространение в него, както Библията.|}}<ref>{{cite book |last= Христова |first= Маргарита |authorlink= Маргарита Христова |title= Библията в часовете по литература, стр. 8 - Част I, Библия, Стар завет |year= 2002, ISBN 954
Реализацията на християнската идея, ролята и мястото на църквата в света, и най-вече възможността това да се случи на практика, са същността на дебата в главата "Буди, буди" от романа. В "Бунт"-ът, предшестващ "Великият инквизитор", Иван Карамазов разкрива своето "его", своята същност, а във "Великият инквизитор" авторът изпитва [[мъдрост]]та на света: {{цитат|... Вече само по тези три въпроса сякаш е събрана в едно цяло и е предсказана цялата по-нататъшна човешка история и са показани трите образа, в които ще се слеят всичките неразрешими исторически противоречия на човешката природа по цялата земя. Това не е могло да бъде още тъй очевидно, защото бъдещето е било неизвестно, но сега, когато са изминали петнадесет века, ние виждаме, че всичко в тези три въпроса е така отгатнато и предсказано и така се е оправдало, че нищо повече не може нито да се прибави към тях, нито да се махне. ...|}}, подобно на текста на Светото писание.
Какво има да се прибави повече, както казва през устата на "Великият инквизитор" на Изтока
Във "Великият инквизитор" авторът разкрива своето виждане и разбиране за християнството, през устата на своя емблематичен герой. Рим без християнството или християнството без Рим, или пък може би Христос без Великият инквизитор или Бог Син без Бог Баща
=== Руско-
[[Файл:Vasnetsov Ioann 4.jpg|мини|250px|Първият руски цар и създател на Русия - [[Иван Грозни]]]]
Историзмът у Достоевски е очеваден дори със започването на романа с книга Първа: "Историята на едно «семейство». Полифоничността на всеки от състава му представя посредством игра на думи или умишлен лапсус
{|
|--
|[[Герой]]||прототип||с намек по първото име за
|--
|[[Фьодор Карамазов]] ||''[[Светослав I]]''||слабото царуване на ''[[Фьодор I]]'', последвано от краткотрайното на ''[[Фьодор II]]''
|--
|[[Дмитрий Карамазов]]||''[[Дмитрий Донски]]''||
Line 92 ⟶ 95:
|[[Алексей Карамазов]]||''[[Алексей Романов]]''||
|--
|[[Павел Смердяков]]||''[[Малюта Скуратов]]''||император ''[[Павел I (Русия)]]''
|}
Line 98 ⟶ 101:
С кулминационната точка на романа, Петокнижието и творчеството си, авторът на поемата всъщност разкрива посредством отговора на въпроса кой уби Фьодор Павлович, отговора на големия и исторически въпрос "кой уби старата нехристиянска [[Киевска Рус]]" /доколкото е имало такава разбира се, т.е. тази на развратничещия с многоженството си, и отхвърлящ [[християнство]]то архиетип на "бащата на семейството"/ - това несъмнено е духовно Иван Карамазов, а реално, физическия ѝ убиец и убиец в романа е ръководещия [[опричнина]]та, исторически прототип на Смердяков! <ref>{{cite book |last= Достоевски |first= Фьодор |authorlink= Фьодор Достоевски |title= [[Братя Карамазови]], стр. 12-13 (предговор) |year= 1975, библиотека Световна класика |publisher= ДИ "Народна култура" }}</ref>
В монолога на Иван към Алексей се забелязва аналогията както на [[Бог Отец]] към [[Бог Син]], така и на [[Стар завет|Вехтия]] къмто [[Нов завет|Новия завет]] - по повод на третото от и в единството - [[Свети дух|Светия дух]].
Мащабът на писателят е колосален. Авторът иска да представи на читателя именно този исторически сблъсък, който поражда и ражда [[ново време|новото време]]. Какви по-подходящи образи за това от [[Исус Христос]] и [[Томас де Торквемада]] - първият [[Историчност на Исус Христос|подлаган исторически на съмнение]], а вторият
Първият "исторически герой" на Достоевски от "Великият инквизитор" е всеизвестен, но вторият
==== Защо Севиля и защо 16 век? ====
{{основна|Испанско наследство}}
[[Файл:Cristobal Colon Tumba-Catedral de Sevilla-España.jpg|мини|250px|Надгробната скулптура на [[Колумб]] в [[Севилска катедрала|Севилската катедрала]]]]
С окончателното завоюване на [[Андалусия]] е
Коя е [[Севиля]] - столицата на Андалусия
Това е и векът на [[Великите географски открития]] на [[Магелан]]; на [[Мартин Лутер]]; на [[Уилям Шекспир]]; и разбира се по земите където изгарят на кладите
== Краят ==
Line 118 ⟶ 121:
Краят на поемата е незавършен подобно на романите с продължение, които са били много популярни в средата на XIX век и между впрочем съвсем не непонятен за по-малкия Альоша, който извършва литературна кражба постфактум, целувайки брат си Иван по устните: {{цитат|... Но той изведнъж мълчаливо приближава до стареца и тихо го целува по безкръвната деветдесетгодишна уста. Ето и целия отговор. Старецът трепва. Нещо мръдва в ъглите на устните му; той отива към вратата, отваря я и му казва: "Върви си и не дохождай вече ... не дохождай никак ... никога, никога!" И го пуща по "тъмните площади на града". Пленникът си отива.|}}
Краят на Петокнижието при Достоевски, започващо с "престъплението и наказанието" е вечният руски кръст със световният ред и сигурност от 19 век
Пленникът на стареца се пуща по тъмните площади на Севиля, за да види историческия край на "своето дело" - [[аутодафе]]тата и [[домът на Пилат|домът на онзи който е упражнявал върховната власт по време на Страстите му]], а целувката гори на сърцето на стареца, останал си с предишната идея и както отвръща Альоша на Иван: {{цитат|- И ти заедно с него, и ти?|}}
=== Проекция и последващи трактовки с прототипи ===
[[Картинка:Bundesarchiv Bild 102-13774, Adolf Hitler.jpg|thumb|250px|Адолф Хитлер ораторства на сцената през август 1927 г.]]
[[Файл:DivisionAzul.jpg|дясно|thumb|250px|Изпращане на [[Синя дивизия|Синята дивизия]] с [[римски салют]] на Източния фронт
Голямо влияние върху творчеството на писателят оказват контактите му с две личности от обществено-политическия и културен живот на Русия от средата на 19 век - [[Владимир Соловьов]] и [[Константин Победоносцев]]. На Достоевски е отредена честта "да носи кръста" на тържественото откриване на паметника на [[Пушкин]] в Москва на 8 юни 1880 г. пред целия интелектуален елит на [[империя]]та. Малко след "своята лебедова песен" - знаменитата му и [[триумф]]ална "Реч за Пушкин" (с която потвърждава екзистенциалния си избор по [[Виа Сакра]], наместо по [[Кръстен път|Кръстния път]]), писателят умира на близо 60-годишна възраст
Руската и световна [[Голгота]] с руските революции и края на Първата световна война е общоизвестна. Във [[Версай]] е наложен нов ред на победените, а след края на [[гражданската война в Русия]] в Италия е осъществен един знаменит [[поход към Рим]]. Есента на следващата година, в една мюнхенска бирария, млад германски политик обявява пред посръбналите си слушатели, че ще промени света. <ref>{{cite book |last= Кацаров |first= Константин |authorlink= Константин Кацаров |title= 60 години живяна история, Глава IX-VII
▲Руската и световна [[Голгота]] с руските революции и края на Първата световна война е общоизвестна. Във [[Версай]] е наложен нов ред на победените, а след края на [[гражданската война в Русия]] в Италия е осъществен един знаменит [[поход към Рим]]. Есента на следващата година, в една мюнхенска бирария, млад германски политик обявява пред посръбналите си слушатели, че ще промени света. <ref>{{cite book |last= Кацаров |first= Константин |authorlink= Константин Кацаров |title= 60 години живяна история, Глава IX-VII - Хитлер подражава на Мусолини; стр. 350 |year= 1970, швейцарско издание |publisher= ИК "Прозорец" }}</ref> Това полутеатрално събитие, отразено от германската преса по онова време, предизвиква само усмивки сред читателите и ... забрава. Неговата заветна и върховна цел е онази основана през 16 век от литературния прототип на Достоевски. В [[Цосен]] на 7 декември 1940 г. вечерта, след разиграването на всички варианти на генералния план за нападение над СССР (станал известен под кодовото име [[план Барбароса|плана „Барбароса“]] - одобрен с директива № 21 на [[ОКВ]] на [[Вермахт]]а), [[Адолф Хитлер]] се обръща към [[автор]]а му със следната реплика: {{цитат|Райхът ще постигне истинско величие, само след като победи Русия... Вие разбирате ли това, [[Фридрих Паулус|Паулус]]?|}}<ref>{{cite book |last= Бланк |first= Александър |authorlink= Александър Бланк |title= Вторият живот на Фелдмаршал Паулус, стр. 102 |year= 1989, София |publisher= Партиздат }}</ref>
{{Шаблон:Сюжет-край}}
=== Преводи и постановки ===
Поемата или притчата за "Великият инквизитор" е преведена на български за първи път от В. Йорданов в Шумен през 1892 г. През сезона 1906/07 г. пътуващият съвременен театър на М. Икономов по онова време играе в провинцията сценична драматизация на "Братя Карамазови". През 1928 г. излизат на български и пълните събрани съчинения на Достоевски в 10 тома, като само до 9 септември 1944 г. на книжния български пазар са всичко 63 самостоятелните издания на писателят с общ тираж 217 хил. В периода 1959-60 г. са преиздадени събраните съчинения на Достоевски в тираж от 120 хил., а през периода 1981-94 г. излиза и 12-томното им издание
През театралния сезон 2012/13 г. е премиерата на първата българска самостоятелна постановка на "Великият инквизитор".<ref>[https://sites.google.com/site/teatralnow/teatralni-preskonferencii/velikiatinkvizitor-teatrprovokacia "Великият инквизитор" - Театър "Провокация"] </ref> Поемата или притчата за "Великият инквизитор" е представяна на почти всички световни театрални сцени през 20 век, а романът "Братя Карамазови" многократно филмиран. Незабравимо е превъплащението в старецът на [[Питър Брук]]<ref>[http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2007/06/04/346017_subitieto_pitur_bruk/ Събитието Питър Брук] (dnevnik.bg)</ref>, както и на [[Михаил Улянов]] в ролята му.
През 1942 г. немският композитор [[Борис Бляхер]] пише [[оратория]] за баритон хор и оркестър «Der Großinquisitor» по Достоевски, а автор на [[либрето]]то е [[Лео Борхард]]. <ref>[http://classic-online.ru/ru/production/38493 Classic-online.ru. Блахер Борис (1903–1975)]</ref>.
== Бележки ==
<references group="notes"/>
== Източници ==
|