Отношения между Азербайджан и Турция

Турция и Азербайджан винаги са поддържали много здрави взаимоотношения като двете страни често са описвани от бившият азербайджански президент Хeйдар Алиев¹ като една нация в две държави. Това се дължи на близката култура и история и на взаимната разбираемост между турския и азербайджанския език². Турция е първата страна в света, която признава азербайджанската независимост от 1991 г. Тя е верен поддръжник на Азербайджан в усилията му да утвърди своята независимост, да защитава териториалната си цялост и да осъществи своя нарастващ икономически потенциал чрез богатите природни находища в Каспийско море. Двете страни споделят малка, осем километрова, обща граница чрез реката Аракс, която разделя Турция от Нахичеванската автономна република.

Съвременни взаимоотношения

След азербайджанската независимост

Основна статия: Нагорнокарабахски конфликт

Етническият сблъсък между Азербайджан и съседна Армения избухва малко след като парламентът на Нагорни Карабах, автономна област в Азербайджан, гласува за обединяването на района с Армения на 20 Февруари 1988 г. Арменските опити за обединение с Карабах, които се множат в края на 80-те, започват чрез относително мирен подход. В крайна сметка, с приближаващото разпадане на Съветския съюз, спорът постепеннео прераства в насилствен конфликт между етнически групи в Нагорни Карабах, а резултатът е етническо прочистване и от двете страни³. Обявяването на прекратяване на огъня от страна на Азербайджан е крайния резултат от този териториален конфликт. Следвайки резолюцията на Съвета за сигурност на ООН от 6 Април 1993 г. за незабавното изтегляне на арменските сили от областта Келбайар, Турция се присъединява към Азербайджан в налагането на пълно икономическо ембарго върху Армения и също така затваря границата между двете страни^{4 5}. В последствие тя остава затворена като Турция настоява за арменското изтегляне от Нагорни Карабах и от още 7 заобикалящи, азербайджански окръга. Освен това Турция поставя това си искане като условие за установяване на дипломатически отношения с Армения⁶.

Преговори и икономическо сътрудничество

Турция се придържа към Минската група към ОССЕ като механизъм за разрешаване на спора за Нагорни Карабах. Тя възприема областта като основна част от Азербайджанската териториална цялост, не признава дефакто независимата република Нагорни-карабах, появила се след конфликта, а единствено поддържа някои непреки, двустранни разговори между Армения и Азербайджан. През 2002 г. в Рейкявик и през 2004 г. в Истанбул, турската държава инициира тристранно обсъждане между външните министри на Азербайджан, Армения и Турция в опит да се разреши продължаващия конфликт. Дипломатическите усилия в тази посока обаче са затруднени от вътрешното напрежение между Армения и Турция около признаването на Арменския геноцид и продължаващата блокада на страната. Това довежда до заобикаляне на арменската територия от важни инфраструктурни проекти.

Азербайджан и Турция развиват в последствие своите културни и езикови връзки, а също така и образуват силно икономическо партньорство, което предвижда споразумение Турция да купува азербайджански природен газ. Двете страни си сътрудничат с общия си съсед Грузия в инфраструктурни проекти като нефтопровода Баку – Тбилиси – Джейхан, Южно – Каквказки нефтопровод, железопътната линия Карс – Тбилиси – Баку и предлаганият Транс – Анадолски газопровод⁷. Всеки едн от въпросните проекти заобикаля Армения, независимо от разведряването в отношенията между Ереван и Анкара и прави останалите страни ключови играчи в енергийната сигурност на Европа. Както отбелязва кореспондентът на Би Би Си Крис Морис в материала „Новата Турция“ (списание „Гранта“, 2005), Турция изпитва недостиг на основните, природни суровини от индустриалниата епоха – нефт и газ. Поради това, тя трябва бързо да повиши своите енергийни доставки. Близостта и с Азербайджан, Каспийския район, централна Азия, а също така и с Близкия изток и позволява да запази една нова, ключова роля, а именно „свързващото звено“ във веригата, между новите доставчици на различни, природни богатства с потребителските общества в Европа, Америка и по – далеч⁸.

Илхам Алиев посети Турция през 2003 г. малко след първото си стъпване на политическата сцена, по повеля на своя болен баща Хейдар Алиев. По онова време посещението се изтълкува като знак на подкрепа от страна на турския министър – председател Реджеп Тайип Ердоган⁹.