Каракорум (град): Разлика между версии

[[Файл:Stupas_de_KarakorumStupas de Karakorum.jpg|мини|300п|[[Ступа|Ступи]] около манастира Ердене Дзу]]

[[Файл:Route rubrouck 1253 55.JPG|мини|300п|Маршрутът на [[УилямВилхелм отде Рубрук]]]]

[[Францискански орден|Францисканският]] мисионер от фламандски произход [[УилямВилхелм отде Рубрук]] посещава Каракорум през [[1254]] г. като папски посланик при монголците. Той е оставил един от най-подробните, макар и не ласкателни, разкази за града. Сравнява неблагосклонно със селото [[Сен Дени]] близо до [[Париж]] и заявява, че манастирът в селото е десет пъти по-важен от двореца на хана. От друга страна описва града като много космополитен и място на религиозна толерантност, а сребърното дърво, което описва като част от двореца на Монгке се е превърнало в символът на Каракорум. Той твърди, че градът има четири порти по четирите посоки, два квартала с недвижими къщи, един за „сарацините“ и един за „катай“ (северните китайци) дванадесет езически храма, две джамии и [[несторианство|несторианска]] църква.

Когато [[Кубилай хан]] се възкачва на трона на Монголската империя през [[1260]] г. той мести столицата в [[Шанду]], а след това в Даду ([[Пекин]]). Каракорум се превръща в административен център на отдалечена и маловажна провинция. Последвалите граждански войни нанасят още по-сериозни удари на града. През 1260 г., докато воюва с брат си [[Арик Боке]] (Ариг Буга), който иска трона за себе си, Кубилай прекъсва зърнените доставки за Каракорум. През 1277 г. [[КайдуХайду хан]] превзема града, но на следващата година и изхвърлен от войски на Кубилай и Баян от Барин. През 1298-1299 г. Улус Буке ограбва пазарите и хранилищата за зърно. Първата половина на [[14 век]] обаче се превръща във втори период на благоденствие. През 1299 г. градът е разширен в източна посока, през 1311 г. и през 1342-1346 г. [[ступа]]та (известна след 1346 г. като Павилион на издигането на [[Юан (династия)|Юан]]) е ремонтирана.