|
== История ==
В писмо до издателя от [[10 ноември]] [[1916]] г. авторът обяснява причините, подтикнали го към подробно изучаване на българо-сръбските отношения. Гаврил Занетов изтъква, че в последните години преди изготвяне на този труд, вникването в българо-сръбската проблематика му е било единственото занятие. Според авторътавтора съществува голяма нужда от такъв труд, още повече, {{цитат|че въпросът не беше изучен, не беше осветлен от никого|}}.
== Съчинения ==
== Изводи ==
Авторът изяснява, че след присъединяването на ''[[Моравска военно-инспекционна област|Моравската област]]'' към [[Царство България|царство]]то е отишъл нав [[Морава]], за да си обясни някои неясноти и съмнения. В резултат на пътуването се убеждава в следното :
''1. цялото население от двете страни на река Велика Морава е ново''
''2. старото моравско племе, което е известно от историята, не съществува''
''3. новото население е преселено в последните столетия от по-южните български земи''
''4. езикът на населението е донякъде посърбен, под влиянието на официалния сръскисръбски език и държавната власт, като се е образувало едно ново моравско наречие, което се нарича сръбско, но в същноствсъщност е сръбско-българско и значително се отличава от чисто сръбския език''
''5. българскиябългарският произход на това население, във връзка със значителните български елементи в езика му, ни дават право да го считаме за българско, а за в бъдеще да искаме то да стане и съвършено българско'' <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= Западни български земи и Сърбия |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
== Благодарност ==
== Значение ==
В качеството си на [[наука|научен]] принос "Западни български земи и Сърбия" е първияпървият [[тема]]тичен [[система]]тизиран и обобщен исторически и етнографски труд по въпросите за българо-сръбските различия и граници. Концептуално авторът успява да уясни в исторически контекст тези различия и граници, ползвайки [[историография|историографски]]я похват за отразяване на историческите събития и факти от гледна точка на [[етнос]]а, а не на [[държава|държавност]]та. Сръбската историография по обективни причини, за разлика от българската, винаги разглежда историята от етническа гледна точка, а не от държавническа. В този смисъл, авторът отдава първостепенно значение на въпроса за изяснение на сръбските и българските [[историко-географска област|област]]и и землища при обяснение на последвалите ги исторически събития и процеси.
== Източници ==
| 