Алберт Саксонски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) допълване |
|||
Ред 1:
{{Философ
'''Алберт Саксонски''' ({{lang-la|Albertus de Saxonia}}; ок. [[1316]], [[Хелмщат]] - [[8 юли]] [[1390]], [[Халберщат]]) e [[Средновековие|средновековен]] немски [[философ]], логик и математик, ученик на [[Жан Буридан]] и професор в [[Парижкия университет]]. В областта на логиката се интересува от силогистиката на [[Аристотел]] и по-специално от теорията на обръщане на съжденията. Обект на изследванията му е теорията на формалното следване, към което отнася и извеждането на следствия от хипотези. В своето съчинение „Логика“ формулира правило, тясно свързано с изразите „е В“ и „е не-В“. Първият означава като „краен предикат“, а вторият – като „безкраен предикат“. Правилото е: от отрицанието на израз с крайни предикати не следва утвърдително твърдение с безкрайни (отрицателни) предикати.▼
| Философска_област= Немски философ
| Епоха = [[Средновековие]]
| color = #B0C4DE
| image_name =
| image_size = 250px
| image_caption =
| Име = '''Алберт Саксонски''' {{Br}} (Albert of Saxony)
| Рождена_дата = [[1316]] {{Br}} [[Рикенсдорф]], [[Саксония]]
| Умира_на = [[8 юли]] [[1390]] {{Br}} [[Кьолн]], [[Свещена Римска империя]]
| Школа_и_традиция = [[Схоластика|Схоластицизъм]]
| Основни_интереси = [[Метафизика]], [[теология]], [[логика]], [[епистемология]], [[етика]]
| Основни_идеи =
| Влияния_от =
| Влияния_върху =
| Подпис =
}}
'''Алберт Саксонски''' ({{lang-la|Albertus de Saxonia}}; ок. [[1316]], [[Рикенсдорф]] - [[8 юли]] [[1390]], [[Халберщат]]) e [[Средновековие|средновековен]] немски [[философ]], логик и математик, ученик на [[Жан Буридан]] и професор в [[Парижкия университет]].
== Живот ==
Роден е пре3 1316 г. в Рикенсдорф в семейството на дребен фермер. Учи в [[Пражки университет|Пражкия]] и [[Парижки университет|Парижкия]] университети. Между 1351 и 1362 г. преподава в Парижкия университет във факултета по изкуствата. Алберт посещава Папа Урбан V в Авиньон като пратеник на Рудолф IV, дюк на Австрия и там започва преговори за създаване на университет във Виена. През 1365 г. се основава Виенския университет и Алберт Саксонски става негов пръв ректор. Изучава теология в Сорбоната, макар че не получава степен. През 1353 г. е назначен за ректор на Парижкия университет.
През 1366 г. става епископ на Халберщад{{hrf|Ауди|2009|24}} под името Алберт III. Сред по-важните му съчинения са „Логика“, „Въпроси върху втора аналитика“, „Софизми“, „Трактат върху задълженията“ и „Парадокси“.
== Идеи ==
▲
== Произведения ==
*''Perutilis Logica Magistri Alberti de Saxonia'' (''Very Useful Logic''), Venice 1522 and Hildesheim 1974 (reproduction)
*''Albert of Saxony's twenty-five disputed questions on logic. A critical edition of his Quaestiones circa logicam'' / by Michael J. Fitzgerald, Leiden: Brill, 2002
*''Quaestiones in artem veterem'' critical edition by Angel Muñoz Garcia, Maracaibo, Venezuela: Universidad del Zulia,1988
*''Quaestiones on the Posterior Analytics''
*''Quaestiones logicales'' (''Logical Questions'')
*''De consequentiis'' (On Consequences) - attributed
*''De locis dialecticis'' (On Dialectical Topics) - attributed
*''Sophismata et [[Insolubilia]] et Obligationes'', Paris 1489 and Hildesheim 1975 (reproduction)
*''Expositio et quaestiones in Aristotelis Physicam ad Albertum de Saxonia attributae'' critical edition by Benoit Patar, Leuven, Peeters Publishers, 1999
*''Questiones subtilissime in libros Aristotelis de caelo et mundo, Venetiis, 1492. Questiones subtilissime super libros posteriorum, Venetiis 1497'' Hildesheim 1986 (reproduction)
*''Alberti de Saxonia Quæstiones in Aristotelis De cælo'' critical edition by Benoit Patar, Leuven, Peeters Publishers, 2008
*''De latudinibus'', Padua 1505
*''De latitudinibus formarum''
*''De maximo et minimo''
*''De quadratura circuli'' - ''Question on the Squaring of the Circle''
*''Tractatus proportionum'', Venice 1496 and Vienna 1971: editor Hubertus L. Busard
== Литература ==
* Grant, Edward „Albert of Saxony“ in: A Companion to Philosophy in the Middle Ages (ed.) Jorge J. E. Gracia and Timothy B. Noone, 2002, Blackwell Publishing, p.90-91.
* Стяжкин, Н. И. „Формирование математической логики“. Москва, 1967.
* {{cite book |title= ''Философски речник''|last= Ауди|first= Робърт|authorlink= |coauthors= |year= 2009|publisher= Труд|location= София|isbn= 9789545289293|pages= |url= |accessdate=}}
== Източници ==
<references />
== Външни препратки ==
| |||