Бернхард Келерман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна шаблон |
|||
Ред 1:
{{Писател
|
| име-оригинал = Bernhard Kellermann
|
| описание = Бернхард Келерман през [[1949]] г.
| наставка =
| място на раждане = [[Фюрт]], [[Германия]]
| място на смърт = [[Клайн Глинике]] край [[Потсдам]], [[Германия]]
| работил = [[белетрист]], [[писател]]
| националност = {{DEU}}▼
| период =
| направление =
| дебют =
| брак =
| деца = ▼
| подпис = Kellermann Signature.jpg▼
| сайт =
| бележки =
| общомедия =
|
▲| националност =
▲| подпис = Kellermann Signature.jpg
▲| деца =
▲ | псевдоним =
▲ | повлиян-от =
▲ | повлиял =
▲ | известен-с = „[[Тунелът]]“
▲ | теми =
▲ | жанрове =
▲ | награди =
}}
'''Бернхард Келерман''' ({{lang-de|Bernhard Kellermann}}) е немски [[белетрист]], [[есеист]] и автор на [[пътепис]]и
== Биография и творчество ==
▲'''Бернхард Келерман''' ({{lang-de|Bernhard Kellermann}}) е немски [[белетрист]], [[есеист]] и автор на [[пътепис]]и, роден във [[Фюрт]] в семейството на чиновник.
Бернхард Келерман е роден във [[Фюрт]] в семейството на чиновник.
Първоначално Келерман следва в [[Мюнхен]]ския технически университет, а след това изучава [[германистика]] и [[живопис]]. Предприема продължителни пътувания из [[Европа]], [[Америка]] и [[Азия]].
[[Картинка:Kellermann-01.jpg|thumb|
Бернхард Келерман започва литературния си път с [[импресионизъм|иимпресионистични]] романи, изпълнени с лирични природоописания в стила на [[неоромантизъм|неоромантизма]], сред които се открояват ''"Йестер и Ли"'' (1904), ''"Ингеборг"'' (1906), ''"Глупецът"'' (1909) и ''"Морето"'' (1910). В романа ''"[[Тунелът]]"'' (1913), донесъл му сензационен световен успех и преведен на 25 езика, писателят обвързва една техническа [[утопия]] - прокопаването на трансатлантически тунел — с остра критика на съвременното му устремено към безогледни печалби общество. През [[Първата световна война]] Келерман става кореспондент на вестник ''"Берлинер тагеблат"'' и публикува редица военни [[репортаж]]и. В 1920 г. излиза големият му роман ''"Девети ноември"'', в който описва хаоса и безизходицата в годините на войната, като изтъква вината на немската военщина и изобличава националното чувство за превъзходство. Следват популярните романи ''"Братя Шеленберг"'' (1925) и ''"Град Анатол"'' (1932).
== Националсоциализъм ==
През 1933 г. Бернхард Келерман е [[бойкот]]иран от [[националсоциализъм|националсоциалистите]] и е изключен от Пруската литературна академия, а романът му ''"Девети ноември"'' е забранен и [[аутодафе|публично изгарян]]. Писателят не емигрира, но след [[Втората световна война]] става съосновател на Немската академия на изкуствата. В прочутия му следвоенен роман ''"Мъртвешки танц"'' (1948) са обрисувани съпротивата и поражението на обикновения немски гражданин по време на нацистката диктатура.
== Влияние ==
Малко преди смъртта си Бернхард Келерман призовава писателите от двете германски държави да се застъпят за провеждането на общонемски преговори.
== Библиография ==
[[Картинка:Kellermann Der Tunnel 1913.jpg|thumb|180px|''"Тунелът"'' ([[1913]])]]
* ''Yester und Li'' (1904)
* ''Ingeborg'' (1906)
Line 100 ⟶ 62:
* ''Auf Persiens Karawanenstraßen'', Reisebericht (1928)
* ''Der Weg der Götter. Indien, Klein-Tibet, Siam'', Reisebericht (1929)
[[Картинка:Bundesarchiv Bild 183-19204-2120, Bernhard Kellermann, Otto Nagel.jpg|thumb|
* ''Die Stadt Anatol'' (1932)
* ''Jang-tse-kiang'' (1934)
Line 116 ⟶ 78:
== Източници ==
<references />
{{commonscat|Bernhard Kellermann}}▼
: ''Тази статия се основава на [http://darl.eu/authors/kellermann/_kellermann_.htm материал], използван с [[Потребител:Spiritia/Молби за разрешения/vkonstantinov|разрешение]].''
== Външни препратки ==
* [http://darl.eu/authors/kellermann/_kellermann.htm#x Проза от Бернхард Келерман], в превод на [[Венцеслав Константинов]] и [[Огнян Бранков]]
▲{{commonscat|Bernhard Kellermann}}
* {{en икона}} [http://www.imdb.com/name/nm0445827/ Филми по произведения на Бернхард Келерман]
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Келерман, Бернхард}}
[[Категория:Германски писатели]]
[[Категория:Германски романисти]]
|