Йосиф Хербст: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Одринчани; Добавяне на Категория:Родени в Одрин, ползвайки HotCat
м →‎Биография: препратка; форматиране: 8x дефис и m-тире към n-тире, 3x интервали, n-тире, дълго тире (ползвайки Advisor.js)
Ред 10:
 
==Биография==
Роден е през 1875 година в град Одрин, Османска империя. Семейството е на заможен евреин преселник от [[Австро-Унгария]] след [[Австрийска революция (1848-1849) | революционните събития от 1848 г]]. Бащата е инспектор по Хиршовата железница. При строежа на отсечката Вакарел-София се преселва в [[Княжество България]] (1879).
 
Завършва [[Военно училище|Военното училище в София]]. Служи в [[Първи пехотен софийски полк]] и статистическо-топографското отделение на [[Министерство на войната]] на Военното министерство.
 
Работи в редакцията на „Военни известия”. Сътрудничи в български и чужди вестници. В 1908 година работи в „[[Български търговски вестник]]“.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 200. ISBN 954321056X</ref>
 
По време на управлението на [[Демократическата партия]] е директор на печата (1908-1911). Заедно с [[Александър Балабанов]] и [[Александър Гиргинов]] редактира стартиралия неофициален правителствен орган вестник „Време“ (1908) <ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 208. ISBN 954321056X</ref>
 
Участва в [[Балканска война | Балканската]] и [[Междусъюзническата война]], където е ранен. Носител е на ордена „[[За храброст]]“. Директор на печата, като изпълнява длъжността от 5 декември 1913 г. до 1918 г.
 
През 1921 година се жени за Виола, дъщеря на политика [[Петко Каравелов]].<ref>{{cite | фамилия-част = Мрънкова | име-част = Катя | съавтори-част = Райна Пачева | заглавие-част = Трагичната съдба на дъщерите | заглавие = Петко Каравелов 1843-1903. Между величието и забравата | място = Копривщица | издател = Дирекция на музеите - гр. Копривщица | дата = 2003 | isbn = | страница = 26}}</ref>
 
След [[Септемврийското въстание]] разобличава репресиите на режима на [[Александър Цанков|Цанков]] в публикациите си. При убийството на комуниста [[Вълчо Иванов]] през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите&nbsp;— група офицери, начело с капитан [[Константин Стоянов (офицер)|Кочо Стоянов]]. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата на [[Правителство на България (41)|първото правителство на Демократическия сговор]]. Йосиф Хербст „безследно изчезва“ по време на [[априлските събития от 1925 година]].
 
===Творческа дейност===
Ред 28:
 
Списва:
* в. „Вестник“ (1900-1901)
* в. „[[А. Б. В.]]“ (1924-1925)
* в. „Ек“ (1924-1925)
* в. „Днес“ (1925)
* сп. „Вик за свободни хора“(1923-1924).
 
== Бележки ==