Йосиф Хербст: Разлика между версии

Роден е през 1875 година в град Одрин, Османска империя. Семейството е на заможен евреин преселник от [[Австро-Унгария]] след [[Австрийска революция (1848-1849) | революционните събития от 1848 г]]. Бащата е инспектор по Хиршовата железница. При строежа на отсечката Вакарел-София се преселва в [[Княжество България]] (1879).

Завършва [[Военно училище|Военното училище в София]]. Служи в [[Първи пехотен софийски полк]] и статистическо-топографското отделение на [[Министерство на войната]] на Военното министерство.

Работи в редакцията на „Военни известия”. Сътрудничи в български и чужди вестници. В 1908 година работи в „[[Български търговски вестник]]“.<ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900- – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 200. ISBN 954321056X</ref>

По време на управлението на [[Демократическата партия]] е директор на печата (1908- – 1911). Заедно с [[Александър Балабанов]] и [[Александър Гиргинов]] редактира стартиралия неофициален правителствен орган вестник „Време“ (1908) <ref>Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900- – 1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 208. ISBN 954321056X</ref>

Участва в [[Балканска война | Балканската]] и [[Междусъюзническата война]], където е ранен. Носител е на ордена „[[За храброст]]“. Директор на печата, като изпълнява длъжността от 5 декември 1913 г. до 1918 г.

През 1921 година се жени за Виола, дъщеря на политика [[Петко Каравелов]].<ref>{{cite | фамилия-част = Мрънкова | име-част = Катя | съавтори-част = Райна Пачева | заглавие-част = Трагичната съдба на дъщерите | заглавие = Петко Каравелов 1843- – 1903. Между величието и забравата | място = Копривщица | издател = Дирекция на музеите -– гр. Копривщица | дата = 2003 | isbn = | страница = 26}}</ref>

След [[Септемврийското въстание]] разобличава репресиите на режима на [[Александър Цанков|Цанков]] в публикациите си. При убийството на комуниста [[Вълчо Иванов]] през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите&nbsp;— – група офицери, начело с капитан [[Константин Стоянов (офицер)|Кочо Стоянов]]. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата на [[Правителство на България (41)|първото правителство на Демократическия сговор]]. Йосиф Хербст „безследно изчезва“ по време на [[априлските събития от 1925 година]].

* в. „Вестник“ (1900- – 1901)

* в. „[[А. Б. В.]]“ (1924- – 1925)

* в. „Ек“ (1924- – 1925)

* в. „Днес“ (1925)

* сп. „Вик за свободни хора“(1923- – 1924).