Йосиф Хербст
Йосиф Яков Хербст е български журналист и общественик.
| Йосиф Хербст | |
| български журналист | |
 | |
| Роден |
20 ноември 1875 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Етнос | евреи[1] |
| Националност |  България |
| Учил в | Национален военен университет |
| Работил | журналист, издател |
| Семейство | |
| Съпруга | Виола Каравелова (1921) |
| Йосиф Хербст в Общомедия | |
Биография
редактиранеРоден е през 1875 година в град Одрин, Османска империя. Семейството е на заможен евреин преселник от Австро-Унгария след революционните събития от 1848 г. Бащата е инспектор по Хиршовата железница. При строежа на отсечката Вакарел-София се преселва в Княжество България (1879).
Завършва Военното училище в София. Служи в Първи пехотен софийски полк и статистическо-топографското отделение на Министерство на войната на Военното министерство.
Работи в редакцията на „Военни известия“. Сътрудничи в български и чужди вестници. В 1908 година работи в „Български търговски вестник“.[2]
По време на управлението на Демократическата партия е директор на печата (1908 – 1911). Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов редактира стартиралия неофициален правителствен орган вестник „Време“ (1908).[3]
Първи директор на новосъздадената БТА. Участва в Балканската и Междусъюзническата война, където е ранен. Носител е на ордена „За храброст“. Директор на печата, като изпълнява длъжността от 5 декември 1913 г. до 1918 г.
През 1921 година се жени за Виола, дъщеря на политика Петко Каравелов и общественичката Екатерина Каравелова.[4]
След Септемврийското въстание разобличава репресиите на режима на Цанков в публикациите си. При убийството на комуниста Вълчо Иванов през нощта на 12 срещу 13 февруари 1925 г. става свидетел на изхвърлянето на трупа му от извършителите – група офицери, начело с капитан Кочо Стоянов. На следващия ден описва видяното във вестниците си. С това окончателно си спечелва омразата на първото правителство на Демократическия сговор. Йосиф Хербст „безследно изчезва“ по време на априлските събития от 1925 година. Денят на смъртта му е неизвестен, но се предполага, че е умъртен почти веднага след задържането си, в дните непосредствено след атентата в катедралата "Света Неделя".
Според полковник доц. д-р Георги Кокеров и след разследване на в. „168 часа“ се установява, че вестникът на Хербст е публикувал предварително новината за атентата на 16 април 1925 г. в църквата „Св. Неделя“ в София, в следобедното издание на вестника „Днес“.[5]
Памет
редактиранеНа Йосиф Хербст е наречена улица в квартал „Надежда II“ в София (Карта).
Творческа дейност
редактиранеИздава публицистичната книга „Вчера, днес и утре“ (1923).
Списва:
- в. „Вестник“ (1900 – 1901)
- в. „А. Б. В.“ (1924 – 1925)
- в. „Ек“ (1924 – 1925)
- в. „Днес“ (1925)
- сп. „Вик за свободни хора“ (1923 – 1924).
Бележки
редактиране- ↑ Уикипедия на иврит.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 200.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 208.
- ↑ Мрънкова, Катя и др. Трагичната съдба на дъщерите // Петко Каравелов 1843 – 1903. Между величието и забравата. Копривщица, Дирекция на музеите – гр. Копривщица, 2003. с. 26.
- ↑ Иван Бутов, „Журналист пуснал предварително новината за атентата в „Света Неделя“. Най-кървавият в българската история – 280 души загиват“, 168 часа, 30 ноември 2016 г.
Външни препратки
редактиране
- Полицейско досие на сайта на Държавна агенция „Архиви“