Ягодово (област Пловдив): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
подреждане
м форматиране: 21x запетая, 11x кавички, 9x нов ред, 4x интервали, точка (тестване) (ползвайки Advisor.js)
Ред 12:
 
== География ==
[[Файл:Map_Iagodovo.jpg|мини|ляво|Карта на село Ягодово]]
 
{{раздел-мъниче}}
Ред 22:
 
Името на селото идва от основният поминък на хората преди години — отглеждането на ягоди.
 
В момента за съжаление тази традиция е отмряла. Дори в момента се отглеждат предимно моркови , зеле и тикви .
Землището на селото има богата история.В местността "Айгъра" от землището му има следи старо тракийско селище и могилен некропол от 7 на брой могили от периода VI-I.пр.н.е.
 
Намират се големи и малки ломени камъни,фрагменти от тухли с хоросанова замазка и др.Нумизматичният материал добит от селището,като единични находки на монети,намирани при селскостопански работи от местни жители е следният/всички монети се съраняват във фонда на Арх.музей - Пловдив - виж инв.№5969-5973/:
Землището на селото има богата история.В местността "Айгъра"„Айгъра“ от землището му има следи старо тракийско селище и могилен некропол от 7 на брой могили от периода VI-I.пр.н.е.
- драхма,сребро от типа "Силен и Нимфа"//IV в.пр.н.е./ - 1,инв.№5971;
 
- Статер,фуре/бронзово ядро със посребряване/ от типа "Силен и нимфа"/V-IV в.пр.н.е./ - 1,инв.№ 5970;
Намират се големи и малки ломени камъни, фрагменти от тухли с хоросанова замазка и др. Нумизматичният материал добит от селището, като единични находки на монети, намирани при селскостопански работи от местни жители е следният/всички монети се съраняват във фонда на Арх.музей - Пловдив - виж инв.№5969-5973/:
- драхма, сребро от типа "Силен„Силен и Нимфа"Нимфа“//IV в.пр.н.е./ - 1,инв.№5971;
- Статер, фуре/бронзово ядро със посребряване/ от типа "Силен„Силен и нимфа"нимфа“/V-IV в.пр.н.е./ - 1,инв.№ 5970;
- бронзови тракийски монети на:
цар Аматок II/359-351 г.пр.н.е./-1,инв.№5969;Терес II/351-347 г.пр.н.е./-1,инв.№5972;Адей/270/260-245/240 г.пр.н.е./-1,частно притежание;бронзова монета на тракийския град Одрюза от "Тип„Тип 1"1“/II-I в.пр.н.е./-1,инв.№5973 - фотоснимка на въпросната монета - http://s1048.photobucket.com/albums/s380/ultras_as23/?action=view&current=5986_200.jpg - .
 
Общ брой:6./Лит.:К.Кисьов - "Тракийската„Тракийската култура в региона на Пловдив и течението на р.Стряма през втората пол. на I хил.пр.Хр.", Сф, изд."Агато",2004 г.,стр.25-26 и табла XXIX-XXX с изображенията на монетите - б.а.,Л.В./.
Според устни сведения на информатор от Асеновград,от селището в местността "Айгъра",произхождат още 2 монети на Одрюза,но от по-лошия "Тип 2",датиран от периода III-II в.пр.н.е./Личен архив - Любомир Василев.Непубликувани материали.В момента се събира материал за докторска дисертация на тема - "Тракийски и римски селища в източната част на Пловдивска област VI.пр.н.е.-V в. от н.е." - б.а.,Л.В./.
 
Предполага се,че селото е съществувало преди падането на България под османска власт.
Според устни сведения на информатор от Асеновград, от селището в местността "Айгъра"„Айгъра“, произхождат още 2 монети на Одрюза, но от по-лошия "Тип„Тип 2"2“, датиран от периода III-II в.пр.н.е./Личен архив - Любомир Василев.Непубликувани материали.В момента се събира материал за докторска дисертация на тема - "Тракийски„Тракийски и римски селища в източната част на Пловдивска област VI.пр.н.е.-V в. от н.е." - б.а.,Л.В./.
Кукленския псалтир на цар Иван Александър от 1337 г.,съхраняван в Националната библиотека "Св.св.Кирил и Методий" в София е открит през 1887 г.,не къде да е,а точно във село Ягодово,където все още е бил в употреба и местният свещеник е служел по него.
 
През османското владичество селото е било със войнушки статут.В джелепкешанския регистър от 1576 г. се споменава под името "Юнд огланъ",спадащо към нахия Конуш от каза Филибе/т.е. пловдивската каза,б.а.,Л.В./.Обстоятелството,че един от споменатите 6-ма овцевъди е бил някой си "поп Войно"/Извори за българската история,том 16,Сф,БАН,1972 г.,стр.47/,говори,че към годината на съставянето на регистъра - 1576 г.,в Ягодово е съществувала църква.
Предполага се, че селото е съществувало преди падането на България под османска власт.
 
Кукленския псалтир на цар Иван Александър от 1337 г.,съхраняван в Националната библиотека "Св„Св.св.Кирил и Методий"Методий“ в София е открит през 1887 г.,не къде да е, а точно във село Ягодово, където все още е бил в употреба и местният свещеник е служел по него.
 
През османското владичество селото е било със войнушки статут.В джелепкешанския регистър от 1576 г. се споменава под името "Юнд„Юнд огланъ"огланъ“, спадащо към нахия Конуш от каза Филибе/т.е. пловдивската каза, б.а.,Л.В./.Обстоятелството, че един от споменатите 6-ма овцевъди е бил някой си "поп„поп Войно"Войно“/Извори за българската история, том 16,Сф, БАН,1972 г.,стр.47/,говори, че към годината на съставянето на регистъра - 1576 г.,в Ягодово е съществувала църква.
 
== Население ==
Line 71 ⟶ 79:
{{раздел-мъниче}}
 
В Ягодово има детска градина, основно училище и читалище с функционираща библиотека.
 
С Пловдив го свързва освен междуградски, така и градски транспорт — линия 22.
Line 80 ⟶ 88:
В селото има два православни храма: стария параклис и новата църква. Параклисът се намира в двора на детската градина и е постоянно отворен. До него има чешма с изворна вода. Новата църква се намира срещу училището и е дом на двойка щъркели, които се връщат в гнездото си, построено над църквата, всяка пролет за последните 30 години. В двора на църквата е домът и на местния свещеник.
 
Празникът на селото е на [[Петровден]] ([[29 юни]]). Тогава се провежда ежегоден събор на „Кабата“ — стадиона на селото.
 
Също така в Ягодово се организират ежегодно детски литературни дни. Също така се провежда и фестивалът " На Петровден с хоро".
 
== Известни личности ==
; Родени в Ягодово
* [[Запрян Начев]] (1876-?), деец на ВМОРО.
 
{{Община Родопи}}