Хавана: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен:
добавки по ен:; форматиране: 9x тире-години, 2x тире (ползвайки Advisor.js)
Ред 22:
 
== География ==
Хавана е разположена на северния бряг на Куба, южно от архипелага [[Флорида Кийс]], при който [[Мексикански залив|Мексиканския залив]] се свързва с [[Атлантически океан|Атлантическия океан]]. Градът се намира главно на запад и на юг от дълбок [[залив]], отделен от морето с тесен проток, който се разделя на три основни пристанища – Маримелена, Гуанабакоа и Атарес. Река [[Алмендарес]] пресича града от юг на север и се влива в морето няколко километра западно от залива.
{{раздел-мъниче}}
 
Ниските възвишения, по които е разположен града, се издигат постепенно от дълбоките води на [[Флоридски проток|Флоридския проток]]. Известна забележителност е 60-метровият варовиков хребет, издигащ се от изток и завършващ с хълмовете [[Кабаня]] и [[Моро]], на които през колониалната епоха са разположени укрепления, охраняващи източния залив. Друг известен хълм е разположен на запад и е зает от [[Хавански университет|Хаванския университет]]. Извън очертанията на града по-високи възвишения се издигат на запад и на изток.
 
Климатът в Хавана, както и в по-голямата част от [[Куба]], е тропичен. Топлият [[бриз]] и местоположението на острова в зона с пасатни ветрове, прави климата по-мек. Според климатичната класификация на Кьопен, Хавана се намира в [[тропичен саванен климат]]. Средните температури варират от 22 °C през януари и февруари, до 28 °C през август. Температурата рядко пада под 10 °C. Количеството на валежите е най-интензивно през юни и октомври и най-слабо от декември до април, като средното количество е около 1200 mm годишно.
Line 102 ⟶ 104:
С края на колониалния монопол в началото на XIX век търговията между Антилските острови и Северна Америка нараства и Хавана се превръща в процъфтяващ град. Развиващата се средна класа изгражда нови жилищни сгради в неокласически стил и градът става известен като Париж на Антилите.
 
През 1837 година е построена първата железопътна линия - – с дължина 51 километра до [[Бехукал]], по която се превозва [[захар]] от долината на Гинес до пристанището. С това Куба става петата страна в света и първата испаноезична страна с железница. През следващите десетилетия са изградени обществени сгради, като луксозния театър „Такон“. През 1863 година са разрушени крепостните стени на града, за да се даде възможност за неговото разширяване. След забраната на робството в Съединените щати, много американски плантатори се преместват в Хавана, тъй като в Куба робството остава легално до 1886 година.
 
През 1898 година, по време на [[Кубинска война за независимост|Войната за независимост]], Хавана става сцена на сблъсъци между привърженици и противници на независимостта, които провокират [[Испано-американска война|Испано-американската война]] и довеждат до края на испанския колониализъм в Америка. Градът остава под американски контрол до 1902 година, когато Куба става независима държава.
Line 142 ⟶ 144:
 
; Родени в Хавана
* [[Хосе Раул Капабланка]] (1888- – 1942), шахматист
* [[Алфредо Торес]] (р. 1967), танцьор
 
; Починали в Хавана
* [[Рубен Гонсалес]] (1919- – 2003), пианист
* [[Серафим Северняк]] (1930- – 1988), български писател
 
; Други хора, свързани с Хавана
* [[Дико Диков]] (1910- – 1985), български офицер и политик, посланик през 1969- – 1972
* [[Бойко Димитров (политик)|Бойко Димитров]] (р. 1941), български политик, посланик през 1978- – 1982
* [[Фидел Кастро]] (р. 1926), политик, живее в града от средата на 40-те
* [[Борис Китанов]] (1912- – 1996), български ботаник, преподава в града през 1970- – 1973
* [[Христо Пощаков]] (р. 1944), български писател, живее в града през 1979- – 1984
 
{{Провинции на Куба}}