|
| резултат = Победа за България и Византия
| страна1 = [[Араби]] от Омаядски халифат
| страна2 = [[Византийска империя]], [[Първо българско царство]]
| командир1 = [[Маслама|Маслама Ибн Абдел-Малис]]
| командир2 = [[Лъв III Исавър]] <br> [[кан Тервел]]
| сила1 = 80 000 - – 200 000 сухопътна войска<br />1800 - – 5000 кораба<ref>'''Пейчев''', стр. 14 ''- 80 000 по суша и 1800 кораба''</ref><ref>'''Зафиров''', стр. 76 ''- 200 000 души и 5000 кораба''</ref>
| сила2 = 20 хилядна българска конница и войски на Тервел,около 18 хиляди ромейски войски
| жертви1 = 22 000 - – 32 000<ref>'''Атанасов''', стр. 147 ''- според Сигеберт 30 000, според Алберик 32 000''</ref>
| жертви2 = неизв.
}}
'''Обсадата на Константинопол през 718 г.''' е мащабен поход на арабите да завладеят [[Константинопол]] - – столицата на [[Византия]].
== Предистория ==
През 7<sup>-ми</sup> век арабските територии се простират на три континента - – [[Азия]], [[Африка]] и [[Европа]]. Покорени са бившите византийски провинции [[Сирия]], [[Палестина]], [[Египет]], Северна Африка. В началото на 8<sup>-ми</sup> век е покорено и [[Вестготи|Вестготското кралство]] в Испания. Арабите вече реално застрашават Европа и най-вече ромейската столица Константинопол.
== Обсадата ==
В началото на военните действия българите разгромяват четири хиляден арабски отряд, командван лично от Маслама, който след поражението успява да избяга. По заповед на Маслама се свързват противоположните морски брегове с два големи вала, с което с 20 000 армия се осигурява тилът на арабите. Двайсетхилядната армия е отново разгромена от българските войски.<ref>'''Зафиров''', стр. 77</ref>
{{цитат|''„...Арабите били нападани по суша и от жителите на града, и от българите, а в морето — – от ромейските кораби, а от другата страна на морето [на малоазийския бряг] — – от ромейската предна линия. Българите нападали арабите и ги посичали; тези последните се боели повече от българите, отколкото от ромеите. Отвън арабите били притеснени от по-голяма беда, отколкото ромеите отвътре. Дошла зимата, а арабите се боели да се оттеглят; първо — – от техния цар, второ — – от морето и трето — – от българите. Вихърът на смъртта ги грабнал. Маслама ги излъгал, казвайки, че скоро ще пристигнат подкрепления от техния цар. Ромеите били обсадени, но арабите не били по-добре от тях. Гладът ги притискал толкова много, че те изяждали труповете на мъртъвците и собствените си нечистотии. Те били принудени да се унищожават един другиго, за да се хранят. Една крина жито струвала десет денарии. Те търсели малки камъчета, с които да утолят глада си. Изяли и отпадъците от корабите си.“|[[Михаил Сирийски]], византийски летописец.}}
Блокирани от българите по суша, арабите прекарват изключително тежка зима, като множество от тях умират от болести и глад. През пролетта на 718 година кан Тервел нанася на арабите поредното поражение. Според източника „[[Химн Акатист]]“ арабите дават 20 000 жертви, според [[Алберик]] - – 32 000. Сухопътната армия на Маслама е разгромена, като жертвите от арабска страна са съгласно [[Теофан Изповедник]] са 22 000, а според хрониката на белгийския монах [[Зигеберт]] ''българите избили 30 000 сарацини''. <ref>'''Зафиров''', стр. 77</ref>
На 15 август 718 година арабите се оттеглят от Константинопол. В резултат на битката Византия е спасена от разгром, а [[Югоизточна Европа]] запазена от арабското нашествие.<ref>'''Пейчев''', стр. 15</ref> В един свой труд от 1545 година испанският автор Мехия изтъква значителната роля на българите за разгрома на арабите на Балканите и противопоставянето на арабските амбиции ''да поставят в клещи и да застрашат цяла християнска [[Европа]]''. Френският византолог [[Шарл Дил]] твърди, че победата над арабите е ''за исляма велико бедствие'', като я определя за по-значителна от победата на франкския пълководец [[Карл Мартел]] 15 години по-късно в равнините на [[Поатие]].
== Бележки ==
== Източници ==
* '''{{cite book|last=Зафиров''', '''Д.''', '''|first=Димитър|last2=Александров''', '''Е.''', ''|first2=Емил|title=История на Българите: Военна история'', |publisher=Труд|location=София, |year=2007, Труд, ISBN |isbn=954-528752-7}}
* '''Пейчев''', '''А.''' и др. ''1300 години на стража'', София, 1984, Военно издателство
* '''Атанасов, Щ. и др.''' ''Българското военно изкуство през феодализма'', София, 1958, Държавно военно издателство при МНО
== Външни препратки ==
* {{икона|bg}} [http://ald-bg.narod.ru/materiali/Battle/zarigrad_717-718/718_zarigrad-batlle.htm ''Битката за Цариград 717-718 г.'']
[[Категория:Арабско-византийски войни]]
| 