Уикипедия

Метър: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране: 4x кавички, 4x нов ред, 3x тире, 8 интервала (ползвайки Advisor.js)
Ред 30:
|below =
}}
'''Метърът''' ({{lang-grc|μέτρον}} — – мярка, измерване) е [[основна единица]] за [[дължина]] в [[SI]] и се означава с '''m'''.
 
В българските популярни издания понякога се употребява означението '''м''' вместо '''m'''. Според [[Международна система единици|Международната система единици]] метърът се определя като дължината на пътя, изминат от [[светлина]]та във [[вакуум]] за интервал от [[време]] <math>\frac{1}{299\,792\,458}</math> от [[секунда]]та. По този начин, [[скорост на светлината|скоростта на светлината]] във вакуум се дефинира като точно 299&nbsp;792&nbsp;458 m/s.
 
== История ==
=== История на името ===
Първият писмен документ за предложена мярка за дължина на основата на степени на 10 е на английския философ [[Джон Уилкинс]] от [[1668]] година.<ref name=Wilk1>[http://www.metricationmatters.com/docs/WilkinsTranslationLong.pdf An Essay towards a Real Character and a Philosophical Language (Reproduction)]</ref><ref name=Wilk2>[http://www.metricationmatters.com/docs/WilkinsTranslationShort.pdf An Essay towards a Real Character and a Philosophical Language (Transcription)]</ref> През [[1675]] година италианският учен [[Тито Ливио Буратини]] в своя научен труд ''Универсалната мярка'' използва думите ''metro cattolico'' (католическа мярка, което е синоним на универсална мярка или универсален метър), което от своя страна идва от гръцки ''μέτρον καθολικόν'' (''метрон католикон''). От тук идва френската дума ''mètre'' която през [[1797]] година е въведена в английския език.<ref>meter. (2009). In [http://www.merriam-webster.com/dictionary/meter Merriam-Webster Online Dictionary]. Retrieved 8 December 2009.</ref>
 
=== История на мярката ===
С увеличената научна дейност през XVII век идва необходимостта от универсални, стандартни единици, както ги нарича Джон Уилкинс<ref>{{cite web | first = John | last = Wilkins | authorlink = Джон Уилкинс | title = An Essay Towards a Real Character, And a Philosophical Language | location = London | publisher = Gillibrand | year = 1668 | url = http://www.metricationmatters.com/docs/WilkinsTranslationLong.pdf}}.</ref> или католически метър, както го нарича Тито Ливио Буратини<ref>{{citation | title = Misura Universale | year = 1675}}.</ref>. През 1668 г. Уилкинс предлага метърът да се определи като дължината на [[махало]] с полупериод 1 [[секунда|s]] (т. нар. "секундно„секундно махало"махало“). В днешни мерки това е <math>\frac{g}{\pi^2} \approx 0,994</math> m.
 
През 18 век във Франция са обсъждани две определения за метъра. Едното е предложеното от Уилкинс определение — – за метър да се приеме дължината на "секундното„секундното махало"махало“. Другата, по-нова идея е да се определи метърът като една 40-милионна част от [[Париж]]кия [[меридиан]] (т.е. една десетомилионна част от разстоянието между [[северен полюс|Северния полюс]] и [[Екватор]]а, измерено по [[меридиан]]а, минаващ през [[Париж]]).
 
След Френската революция (1789 година) старите мерни единици се свързват със стария режим и са заменени с нови. Ливрата е заменена с франка и е въведена нова мерна единица за дължина — – метърът, първоначално с първото определение. През 1791 г. обаче Френската академия на науките избира "меридиановата"„меридиановата“ дефиниция за метъра пред "махаловата"„махаловата“, тъй като силата на гравитацията варира леко в различни точки от земната повърхност, което се отразява на периода на махалото. Интересно е, че в днешни единици това е <math>\frac{1}{1\,,000\,000\,000\,05}</math> m.
 
На метъра като единица за дължина и на килограма като единица за маса се основава метричната система. По време на управлението на Наполеон метричната система се разпространява по цяла Европа. Само Великобритания, която Наполеон не завладява, запазва традиционните си мерки за дължина: инч, фут и ярд.
Line 55 ⟶ 56:
През [[1960]] година е било решено да не се използва повече изработеният от хората предмет в качеството на еталон и до 1983 година е възприето метърът да се определя като числото 1&nbsp;650&nbsp;763,73, умножено на [[дължина на вълната|дължината на вълната]] на оранжевата линия (6&nbsp;056&nbsp;[[ангстрьом|Å]]) в спектъра на [[изотоп]]а на [[криптон]]а [[Криптон-86|<sup>86</sup>Kr]] вър [[вакуум]]. През 1983 година е прието днешното определение: дължината на пътя, изминат от [[светлина]]та във [[вакуум]] за интервал от [[време]] <math>\frac{1}{299\,792\,458}</math> от [[секунда]]та.<ref>17th General Conference on Weights and Measures (1983), Resolution 1.</ref>
 
== Кратни и дробни единици ==
Кратните и дробните на метъра се образуват по общото правило чрез съответните [[Представки SI|представки]].
{| class="wikitable"
Line 160 ⟶ 161:
|1 ангстрьом||≡ ||style="text-align:right;"|100 ||пикометра
|}
В тази таблица за „инч“ и „ярд“ са взети определенията за „международен инч“ и „международен ярд“.<ref>A. V. Astin & H. Arnold Karo, (1959), [http://www.ngs.noaa.gov/PUBS_LIB/FedRegister/FRdoc59-5442.pdf ''Refinement of values for the yard and the pound''], Washington DC: National Bureau of Standards, republished on National Geodetic Survey web site and the Federal Register (Doc. 59-5442, Filed, 30 June 1959, 8:45 a.m.)</ref>
: „≈“ означава „приблизително равно на“.
: „≡“ означава „точно равно на“.
 
== Външни препратки ==
Line 171 ⟶ 172:
== Източници ==
<references />
 
 
{{СИ единици}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Метър“.