Уикипедия

Софокъл: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ognyan61 (беседа | приноси)
345 редакции
мРедакция без резюме
м форматиране: 5x тире-числа, 2x кавички, 2x тире, интервал, й→ѝ, нов ред (ползвайки Advisor.js)
Ред 30:
Роден е през 496 г. пр.н.е. в гр. [[Колон]], северно от [[Атина]] в семейството на занаятчия, производител на [[оръжие]]. Той е един от тримата велики древногръцки трагици, заедно с Есхил и [[Еврипид]]. Изпълнява [[пеан]] в чест на победата срещу персите при остров [[Саламин]], в която участва [[Есхил]]. За пръв път през 468 г. пр.н.е. излиза на театрално състезание и побеждава [[Есхил]].
 
Според [[Суда]] е написал 123 трагедии и сатирични драми, но до наши дни са достигнали запазени само 7 - – „[[Електра]]“, „[[Едип цар]]“, „[[Антигона]]“, „[[Аякс (трагедия)|Аякс]]“, „[[Трахинянки]]“, „[[Филоктет]]“, „[[Едип в Колон]]“ и голям откъс от сатировската драма „[[Копоите]]“. В обикновения живот е ковчежник, стратег и член на законодателната комисия на Атинския [[полис]], както и [[жрец]] на изцеляващото божество (нов Атински култ). Той е близък приятел на [[Херодот]] и на [[Перикъл]], който по онова време насърчава развитието на [[драма]]та. Защитник е на полисната традиция.
 
Според [[Аристотел]] Софокъл е автор на образцови [[трагедия|трагедии]]. Печели 24 пъти [[лавров венец]]. Той е майстор на характери и неговият принос в жанра на трагедията и изобщо драматургията е огромен. Той въвежда трети [[актьор]] в трагедията, увеличава броя на [[хор]]истите от 12 на 15, засилва музикалния момент, въвежда ефекта на „погрешното мнение“ на зрителя, срещу което се разгръща действието, утвърждава [[декор]]а.
Ред 47:
Рано в своята кариера, политикът Кимон е възможно да е един от покровителите на поета, но не това е причината поради която неговият противник и съперник [[Перикъл]] го изпраща в изгнание през 461 пр.н.е. През 443/442 г. Софокъл служи като ковчежник в Атина, занимавайки се с финансите на града по време на политическата кариера на Перикъл. Според някои източници, той служи като генерал в кампанията против [[Самос]], остров, който възстава през 441 г.<ref>Beer 2004, p. 67.</ref>
 
През 420 г. той прави [[олтар]] в дома си с [[икона]]та на [[Асклепий]], когато боготворенето е въведено в Атина. Заради тази си постъпка получава посмъртно прякора ''Дексион'' (получателят).<ref>Clinton, Kevin "The„The Epidauria and the Arrival of Asclepius in Athens"Athens“, in Ancient Greek Cult Practice from the Epigraphical Evidence, edited by R. Hägg, Stockholm, 1994.</ref> Той също така е избран за член на комисия, като специален пълномощник, натоварен с мисията да се намери отговор на разрушенията след [[Пелопонески войни|Пелопонеските войни]].<ref>Lloyd-Jones, pp. 12- – 13.</ref>
 
Софокъл умира на 90 или 91 години през 406/405 г. пр.н.е. Както обикновено се случва след смъртта на известни личности, неговата смърт поражда различни апокрифни истории. Една от тях е, че издъхва при опита си да цитира голям пасаж от Антигоната без да си поеме въздух. Друга история е, че се задавя с грозде по време на фестивала [[Антестерии]] в Атина. Трети вариант твърди, че умира от радост при поредната си победа в град Дионисия.<ref>Schultz 1835, pp. 150- – 1.</ref> Каквато и да е причината, източниците твърдят, че той води дълъг и щастлив живот и умира без [[страдание]] и нещастия.<ref>Lucas 1964, p. 128.</ref> Неговият син Йофон, както и един от внуците му, също наречен Софокъл, подобно на него пишат пиеси.<ref>Sommerstein (2002), pp. 41- – 42.</ref>
 
Обикновена практика в 5-ти век преди новата ера е заможни мъже от високото общество да имат сексуална връзка с подрастващи юноши. Софокъл е един от тези участници в такива връзки.<ref>Johnson/Ryan 2005, 3- – 4.</ref> Атене́йАтене́ѝ разказва две такива истории. На някакъв симпозиум, Софокъл "открадва"„открадва“ целувка от младежа до него.<ref>Athenaeus attributes this to the ''Encounters'' of [[Ion of Chios]]. See Hubbard 2003, 80.</ref>
Другата история е, че подмамва един юноша да има секс с него извън стените на Атина, но младежът му взима [[плащ]]а.<ref>From the ''Historical Notes'' of [[Hieronymus of Rhodes]]. See Hubbard 2003, 81.</ref><ref>''Life of Pericles'' 8.5.</ref> Съгласно Плутарх, Перикъл не веднъж забелязва похотливия поглед на Софокъл, насочен към млади момчета и че неговият сексуален апетит продължава дори когато вече е в старческа възраст. Най-накрая, когато вече става импотентен, е щастлив, че се е оттървал от тази похот.<ref>Plato, ''The Republic'', [http://www.perseus.tufts.edu/hopper/text?doc=Perseus%3Atext%3A1999.01.0168%3Abook%3D1%3Asection%3D329c 1.329c].</ref><ref>Friederich Karl Forberg, ''Manual of Classical Erotology ([[De Figuris Veneris]])'', p. 74 N26.</ref><ref>Lee Alexander Stone, ''The Power of a Symbol'', p. 229.</ref>
 
Ред 60:
Всички нововъведения и промени имат за цел създаване на повече движение на сцената, усилване на впечатленията и илюзиите в зрителите. Той придава човешки облик на легендарния и митичен свят на боговете, като прави дълбок анализ на душевното състояние на героите. Тази тенденция е започната от бащата на гръцката трагедия, Есхил, но продължена и усъвършенствана от Софокъл, който се увенчава с победата в 18 състезания в Дионисия и 6 в Леная. Като допълнение към нововъведенията към драматичната структура, той дава дълбочина на характерите и ги развива много по-пълно от предишните драматурзи. [[Аристотел]] твърди, че трагедиите на Софокъл са най-високото постижение на съвремието,<ref>Aristotle. ''Ars Poetica''.</ref> което показва уважението и престижа, с които той се ползва. Въпреки че е канен в чужбина, той не приема поканите.
 
Само две от неговите трагедии могат да бъдат датирани със сигурност - – „Филоктет“ (409) и „Едип в Колон“ (401), като последната е поставена след смъртта му от внука му. От останалите, „Електра“ има сходни стилистични характеристики с тези две, което показва, че е писана по същото време. „Аякс“, „Антигона“ и „Трахинянки“ са считани за едни от ранните му творби, докато „[[Едип цар]]“ е от средата на творческата му кариера.<ref name=LJ1213>Lloyd-Jones 1994, pp. 8- – 9.</ref>
 
Основните източници за [[биография]]та на Софокъл са безименни, анонимни описания на живота му, поместени в изданията на неговите трагедии.
 
Едно от първите печатни издания е във Венеция през 1502 г. Между XVI век и XVIII век господстващи са парижките държавни издания, след което следват няколко английски издания.
 
== Външни препратки ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Софокъл“.