Лайош Кошут: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
формат; форматиране: 2x нов ред, 2x тире-числа, 3 интервала, URL (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 10:
== Унгарската революция ==
[[Унгарска революция (1848-1849)|Унгарската национална революция]] избухва през март 1848 г. В град Пеща е установено независимо унгарско правителство, назначено по законния ред от краля [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд V]]. Начело на правителството е Лайош Батяни, а Лайош Кошут е министър на финансите. Страната е преобразувана в конституционна монархия, като правата на [[Хабсбурги|Хабсбургската династия]] върху унгарския кралски престол първоначално са запазени. През втората половина на 1848 г. и началото на 1849 г. отношенията между унгарското правителство и Хабсбургите рязко се влошават, в резултат на което през април 1849 г. унгарският парламент обявява детронирането на Хабсбургската династия. Хабсбургите и част от унгарците, лоялни към краля, смятат това решение за противоконституционно. Неспособни сами да се справят с въстанието, Хабсбургите извикват на помощ армията на руския император и потушават въстанието в Унгария. Стотици борци за свобода са екзекутирани, осъдени или бягат в емиграция. В периода 1849
▲[[Унгарска революция (1848-1849)|Унгарската национална революция]] избухва през март 1848 г. В град Пеща е установено независимо унгарско правителство, назначено по законния ред от краля [[Фердинанд I (Австрия)|Фердинанд V]]. Начело на правителството е Лайош Батяни, а Лайош Кошут е министър на финансите. Страната е преобразувана в конституционна монархия, като правата на [[Хабсбурги|Хабсбургската династия]] върху унгарския кралски престол първоначално са запазени. През втората половина на 1848 г. и началото на 1849 г. отношенията между унгарското правителство и Хабсбургите рязко се влошават, в резултат на което през април 1849 г. унгарският парламент обявява детронирането на Хабсбургската династия. Хабсбургите и част от унгарците, лоялни към краля, смятат това решение за противоконституционно. Неспособни сами да се справят с въстанието, Хабсбургите извикват на помощ армията на руския император и потушават въстанието в Унгария. Стотици борци за свобода са екзекутирани, осъдени или бягат в емиграция. В периода 1849-1867 г. унгарското национално движение е сломено, а Унгария е анексирана от Австрийската империя.
== В емиграция ==
След разгрома на унгарската революция, Кошут заедно с около 6000 свои сподвижници през 1850 г. пресича границата с Османската империя и се установява последователно във [[Видин]], [[Шумен]] и [[Кютахия]] (Мала Азия). Семейството му се присъединява към него и през септември 1851 г. с помощта на САЩ Кошут отпътува първоначално за Франция с намерение да я прекоси на път за Англия, но не получава разрешение от Наполеон III, след това през Гибралтар отпътува за Англия, където прекарва три месеца и след това за Америка. Навсякъде е посрещан тържествено като борец за свобода и демокрация, а срещата му с [[Ейбрахам Линкълн]] е организирана специално<ref>{{икона|en}} {{cite book|author=Thomas L. Krannawitter|title=Vindicating Lincoln: Defending the Politics of Our Greatest President|publisher=Rowman & Littlefield|year=2010|isbn=9780742559738}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite book|first=Abraham|last=Lincoln|first2=Mario Matthew|last2=Cuomo|first3=Harold|last3=Holzer|title=Lincoln on Democracy|year=2004|publisher=Fordham Univ Press|isbn=9780823223459|page=50}}</ref>, като Линкълн го нарича „най-достоен и изтъкнат представител на каузата за гражданска и религиозна свобода на континента Европа“.<ref>{{икона|en}} {{cite book|first=Abraham|last=Lincoln|first2=Mario Matthew|last2=Cuomo|first3=Harold|last3=Holzer|title=Lincoln on Democracy|year=2004|publisher=Fordham Univ Press|isbn=9780823223459|page=376}}</ref>
▲След разгрома на унгарската революция, Кошут заедно с около 6000 свои сподвижници през 1850 г. пресича границата с Османската империя и се установява последователно във [[Видин]], [[Шумен]] и [[Кютахия]] (Мала Азия). Семейството му се присъединява към него и през септември 1851 г. с помощта на САЩ Кошут отпътува първоначално за Франция с намерение да я прекоси на път за Англия, но не получава разрешение от Наполеон III, след това през Гибралтар отпътува за Англия, където прекарва три месеца и след това за Америка. Навсякъде е посрещан тържествено като борец за свобода и демокрация, а срещата му с [[Ейбрахам Линкълн]] е организирана специално<ref>{{икона|en}} {{cite book|author=Thomas L. Krannawitter|title=Vindicating Lincoln: Defending the Politics of Our Greatest President|publisher=Rowman & Littlefield|year=2010|isbn=9780742559738}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite book|first=Abraham|last=Lincoln|first2=Mario Matthew|last2=Cuomo|first3=Harold|last3=Holzer|title=Lincoln on Democracy|year=2004|publisher=Fordham Univ Press|isbn=9780823223459|page=50}}</ref>, като Линкълн го нарича „най-достоен и изтъкнат представител на каузата за гражданска и религиозна свобода на континента Европа“.<ref>{{икона|en}} {{cite book|first=Abraham|last=Lincoln|first2=Mario Matthew|last2=Cuomo|first3=Harold|last3=Holzer|title=Lincoln on Democracy|year=2004|publisher=Fordham Univ Press|isbn=9780823223459|page=376}}</ref>
Завръща се в Европа и живее осем години в Англия, където се сприятелява с [[Джузепе Мацини]]. Опитва всяка възможност за освобождението на родината си от Австрия. По време на Кримската война се опитва да сформира унгарски легион, но не успява. В средите на унгарската емиграция настъпват раздори и се появяват все повече негови противници. През 1859 г. заминава за Италия и се установява в Торино.
Line 26 ⟶ 24:
{{commons|Lajos Kossuth}}
== Външни препратки ==
* [http://www.penkapeykovska.blogspot.hu/p/magyarok-bulgariaban.html
▲[http://www.penkapeykovska.blogspot.hu/p/magyarok-bulgariaban.html / П. Пейковска. Унгарци в българските земи през 60-те и 70-те години на ХІХ в. (2004).]
{{DEFAULTSORT:Кошут, Лайош}}
|