Старозагорско въстание: Разлика между версии

На 12 август [[1875]] г. [[БРЦК]] взима решение за подготовка на всенародно въстание. Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира [[Стара Загора]] с ръководители [[Стефан Стамболов]]., тъй като старозагорският комитет е най-силен. Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Поради това, в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята [[Братя Жекови|Михаил и Георги Жекови]], не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият - – Георги, е пронизан от няколко куршума.

Въстанието е много масово в селата около Стара Загора<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://mdm-baltasar.blogspot.com/2011/12/blog-post.html | заглавие = Село Гита. Кратки исторически бележки за периода до Освобождението | достъп_дата = | фамилно_име = Милев | първо_име = М. Д. | дата = | труд = | издател = | език = bg | цитат = }}</ref>. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100- – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), водят сражения с турците в околностите на село [[Елхово (Община Николаево)|Елхово]]. Едновременно с това въстание в [[Шумен]]ско и [[Русе]]нско ([[Червеноводска въстаническа чета]]) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.

Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за следващата по-мащабна освободителна акция, [[Априлското въстание]] през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на [[Велики сили|Великите сили]]. В 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.

След въстанието следват мащабни репресивни мерки от страна на турските власти. Около 600 са арестувани, между които и част организаторите на въстанието, друга част емигрира.

* [[Иван Владиков|Иван Владиков - – Владиката]]

* [[Георги Стоев (революционер|Георги Стоев]]