Старозагорско въстание

Старозагорското въстание е опит на Българския революционен централен комитет да организира общо въоръжено въстание в Българско през септември 1875 г.

Старозагорско въстание
Карта на Старозагорското въстание
Карта на Старозагорското въстание
Информация
Период1875 г.
МястоСтара Загора
Страни в конфликта
български въстаници Османска империя
Командири и лидери
Стефан Стамболов
Старозагорско въстание в Общомедия
Паметник на участниците в Старозагорското въстание

Подготовка

редактиране

Избухването на въстанието в Босна и Херцеговина и изострянето на Източния въпрос спомагат да се пристъпи към революционна обстановка и в българските земи. [1]На 12 август 1875 г. БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание.[1] Определени са 5 въстанически окръга: Русенско-Шуменски, Търновски, Старозагорски, Сливенски и Ловешко-Троянски. За център на въстанието се избира Стара Загора с ръководител Стефан Стамболов, тъй като старозагорският комитет е най-силен.

Ход на въстанието

редактиране
 
Знамето на старозагорските въстаници от 1875 г. съдържа три ленти: бяла, зелена и червена.

Подготовка на въстанието

редактиране

Някои членове на комитета обаче се противопоставят на въстанието като ненавременно. Също така младите революционери провяват склонност към наивитет; голяма част от старите воеводи провяват позьорство напр. В свое писмо от 30 август 1875 г. Ботев известява Панталей Кисимов, че „Панайот (Хитов) ще да мине с 2000 души през Сърбия“. Впоследствие Хитов не взима участие в Старозагорското въстание.[2] Вероятно е разчитал на сръбско-турска война, но такава не се отваря. (Подобни позьорски клетви има и от дядо Никола - само че за 700 души) Преди това Хитов успява да изиска да му се плати една солидна сума, която да се предаде като пенсия на вдовицата му - т.е. като един вид социална застраховка.Според З. Стоянов "Той докопчил от комитета около 250 жълтици, уж да събира чета, с които избяга в Сърбия, като си купи от Румъния лозови пръчки, да си сади лозе в Белград!"[3] По подобен начин воеводите Димитър Николов, Спиридон Танев, Стоян Вичюв и Панчо Македонецът искат да им се изплатят по 1000 наполеона на всеки, преди да изведат четници.[4] Отделни дейцип проявят малодушие; липсва и съгласуваност в действията.

Ход на въстанието

редактиране

Поради изброените причини в уречения ден 16 септември в Стара Загора се събира твърде малък брой четници. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от башибозушка потеря, братята се скриват в плевня. След кратка стрелба башибозуците подпалват плевнята. Георги решава да се предаде и е застрелян от брат си, а Михаил излиза да се бие и е застрелян.

Основно се надигат селата около Стара Загора[5]. Оттук и идето името Заарско/Старозагорско въстание Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети.{{проверка}} Някои от четите пристигат в околностите на Стара Загора в очакване да се присъединят към въстаниците от града. Водят се тежки сражения около селата Обручище, Самуилово и Елхово. Четите на Руси Бакърджията (100 – 120 души) и на Стефан Чифутов (105 души) водят сражения с турците в околностите на с. Елхово. Едновременно с това въстание в Шуменско и Русенско (Червеноводска въстаническа чета) действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието. Стою Филипов на свой ред успява да повдигне на оръжие около 200 души в Чирпанското село, Кара Терзлий но след като към тях не се присъденил никой четата била разпусната.

Последици

редактиране

Старозагорското въстание дава явен знак, че на дневен ред е освобождението на българския народ. То е проверка на силите за по-мащабна освободителна акция – Априлското въстание през следващата 1876 г., която ще привлече вниманието на Великите сили. През 1875 г. в Одеса се създава комитет за помощ на балканските народи за освобождение.

След въстанието следват мащабни наказателни мерки от страна на османските власти. Около 600 души са арестувани (сред които и част от организаторите на въстанието) и наказани, включително със смърт. Само малка част от въстаниците емигрират.

Участници

редактиране

39-тимата участници във въстанието са изброени на Паметника на участниците в Старозагорското въстание.

На Старозагорското въстание е наречена улица в кварталите „Надежда I“ и „Надежда II“ в София (Карта).

Външни препратки

редактиране

Източници

редактиране
  1. а б Кой кой е сред българите XV-XIX в. енциклопедичен сборник, под съставителство и редакция на проф. Илия Тодев, Анубис 2000 стр. 50
  2. З.Стоянов. "Хр. Ботийов - опит за биография. Глава втора - политическа и литературна деятелност, част X" https://chitanka.info/text/3747-hristo-botjov/16#textstart
  3. З. Стоянов, Записки по българските въстония т.1, гл. IV. Въстанието в 1875 г. част II
  4. Захари Стоянов. Записки по Българските въстания, т1, глава IV Въстанието в 1875, част X https://chitanka.info/text/3748-zapiski-po-bylgarskite-vystanija/5#textstart
  5. Милев, М. Д. Село Гита. Кратки исторически бележки за периода до Освобождението

http://www.bg-popfolk.com/Pesni%20ot%20rayona/Istoriya%20na%20selo%20Samuilovo%20oblast%20Stara%20Zagora.pdf, с. 26