Петър Семерджиев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) |
присъда 1951; форматиране: 8x кавички, 5x тире-числа, 16 интервала, й→ѝ, месец, нов ред, тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 4:
| портрет =
| портрет-описание =
| px =
| описание = български политик
| роден-място = [[Ямбол]], [[България]]
| починал-място = [[Йерусалим]], [[Израел]]
Ред 13:
== Биография ==
Петър Семерджиев е роден на [[16 юли]] [[1917]] г. в град [[Ямбол]]. Като ученик е деен член на [[РМС]], заради което е изключен от Ямболската гимназията през 1932 г. През 1935 г. прави постъпки и му е разрешено да продължи образованието си в гимназията в [[Сливен]]. Там е ръководител на ученическата организация на РМС.
След завършване на гимназията през 1938 г. постъпва като студент в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], а след това в [[Исторически факултет (Софийски университет)|Историко-филологическия факултет]]. Завършва Испанска филология. Привлечен е за сътрудник на ЦК на РМС, където е натоварен от [[Титко Черноколев]] да създаде бюро за ръководство на ученическите организации в страната. От 1940 г. е член на [[БКП|БРП (к)]].
=== Участие в Съпротивителното движение (1941
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. През месец март 1941 г. е арестуван и интерниран в лагера [[Гонда вода (лагер)|„Гонда вода“]] край [[Асеновград]]. По това време в лагера са интернирани известните функционери на БРП (к) [[Владо Тричков]], [[Йонко Панов]], [[Борис Копчев]] и [[Петко Кунин]]. Преместен е в лагера [[Кръсто поле (лагер)|„Кръсто
=== След 9 септември 1944 г. ===
Веднага след 9 септември е назначен за секретар в ОК на БКП (Сливен). През 1946 г. е привлечен на работа в апарата на [[Политбюро на ЦК на БКП|ЦК на БКП]]. През 1948 г. на V-я конгрес на БРП (к) става най-младия [[Политбюро на ЦК на БКП|кандидат-член на ЦК на БРП (к)]].
=== Репресия
През 1950 г. по процеса на [[Трайчо Костов]] е изключен от партията. След това е арестуван и подложен на мъчения в следствието на ДС.
Ред 29:
Ето какво казва самия Семерджиев за методите на следствие в ДС:
<br />
''„Следствието основно се различаваше от методите на старата полиция с възприемането на японския метод на мъчения – слагат те на столче без облегалка и ти връзват ръцете горе над врата. Така те държат едно-две денонощия. Като паднеш, те слагат на колене, като ти подпрат главата в стената. Следователите искаха да призная, че съм участник в групата на Трайчо Костов, как съм бил завербуван в нея, защото съм бил противник на комунистическата власт и агент на полицията. Като не признаеш, следователите си пишат тяхното обвинение. Така стана и с мен“.''
Изолиран е в единична килия във Варненския затвор в отделението за осъдените на смърт. По-късно е преместен в затвора в [[Шумен]], откъдето с група осъдени комунисти са изпратени в [[Белене (концлагер)|лагера в Белене]].
Ред 35:
Семерджиев си спомня за Белене:
<br />
''„Там бях повече от година. Настаниха ни по 30 души в наказателни отделения. Извършвахме тежка физическа работа
През май 1951 година получава тежка присъда за „съучастничество“ с Трайчо Костов.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 285 – 286 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref> След 1956 г. е освободен, но не е реабилитиран. В ІІІ-о управление на [[Държавна сигурност]] за борба с контрареволюцията му е открита разработка за наблюдение под псевдоним ''
Благодарение на приятелството си с директора на „Българска фотография“ Петър Богданов започва работа в „Фотоиздат“ където работи до 1964 г. Петър Богданов е първият ръководител на контраразузнаването, отделение „Б” на [[Държавна сигурност]] след 9 септември 1944 г. Арестуван и измъчван от следователите в Държавна сигурност в продължение на две години и е осъден на 15 години затвор по обвинение, че участва в тайна организация, ръководена от [[Трайчо Костов]], целяща да събори народната власт. Двамата запазват приятелските си отношения дори когато Семерджиев живее в емиграция. ▼
▲Благодарение на приятелството си с директора на „Българска фотография“ Петър Богданов
През 1957 г. делото срещу Петър Семерджиев е преразгледано от [[Върховен съд|Върховния съд]] на [[НРБ]] и е анулирано като материалите са унищожени. След 1964 г. напуска „Фотоиздат“. Стенографира и пише на машина трудовете на съпругата си [[Ема Герон]] (професор по спортна психология във „[[НСА|ВИФ Г. Димитров]]“).▼
▲През 1957 г. делото срещу Петър Семерджиев е преразгледано от [[Върховен съд|Върховния съд]] на [[НРБ]] и е анулирано като материалите са унищожени. След 1964 г. напуска „Фотоиздат“. Стенографира и пише на машина трудовете на съпругата си [[Ема Герон]]
=== Емигрант ===
На 15 юни 1973 г. получава разрешение да придружи съпругата си на конгрес на Международния съюз по психология на спорта в [[Испания]], където тя е избрана за зам.-председател. Още преди тръгването си те решават да не се връщат, решение, което не споделят дори със сина им, който остава в [[България]]. От Испания емигрират в [[Израел]], където съпругата му има роднини.
Едни от първите разкрития, които прави по западните радиостанции са свързани с биографията и ролята на [[Георги Димитров]] в [[БКП]] и комунистическото движение, които влизат в книгата му „Георги Димитров – мит и действителност“. Това веднага го превръща в един от най-изявените противници на комунистическата власт в [[НРБ]] и мерките срещу него не закъсняват. Срещу Петър Семерджиев и съпругата му Ема Герон е впрегната машината на Държавна сигурност. Лишен е от права и имуществото му е конфискувано. През май 1975 г. Софийският градски съд му издава задочна присъда от 10 години затвор за отказа му да се завърне в страната и за поставяне „в услуга на чужда организация – [[Свободна Европа|радио „Свободна
== Книги ==
* ''Истината за Георги Димитров''
* ''Руската империя и Съветският Съюз в съдбата на България: Съветско-българските отношения 1918
| уеб_адрес = http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/1716-2014-02-23-11-42-27
| заглавие = Петър Семерджиев: Руската империя и Съветският съюз в съдбата на България
| достъп_дата = 2014-03-02
| автор = Христо Христов
| дата = 23
| издател = Държавна сигурност.com
| език =
}}</ref><ref>{{Цитат уеб
| уеб_адрес = http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1729
| заглавие = Петър Семерджиев: БКП като инструмент на Съветския съюз за дестабилизация на България
| достъп_дата = 2014-03-02
| автор = Христо Христов
| дата = 2 март 2014
| издател = Държавна сигурност.com
| език =
}}</ref>
* ''Народният съд в България 1944
* ''Петър Семерджиев Спомени''
Line 73 ⟶ 74:
== Външни препратки ==
* [http://desebg.com/2011-01-06-11-51-03/90--1- Разследване: Операция
* [http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2008/03/14/471099_glasut_koito_ds_ne_uspia_da_zaglushi/ Гласът, който ДС не успя да заглуши], [[Христо Христов (журналист)|Христо Христов]], Дневник, 14 мар 2008. Посетен на 10 май 2014
* [http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2010/02/26/864996_spomenite_na_petur_semerdjiev_razkrivat_neudobni/
{{СОРТКАТ:Семерджиев, Петър}}
| |||