Георги Данаилов (икономист): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Георги Данаилов|Георги Данаилов}}
{{Личност
| име = Георги Данаилов
Line 18 ⟶ 19:
| повлиян =
| повлиял = }} {{Личност/Политик
| категория = икономист
| партия =
| убеждения =
Line 24 ⟶ 25:
| постове1 = {{Депутат-България|без заглавие=1|14о=1|16о=1|17о=1|18о=1|19о=1|20о=1|21о=1|22о=1|23о=1}}
| известен-с =
| отличия = }}
}}
 
'''Георги Тодоров Данаилов''' е [[България|български]] [[икономист]] и [[политик]] от [[Демократическа партия|Демократическата партия]] (след 1923 година — – от [[Демократически сговор|Демократическия сговор]]). Той е първият български преподавател по [[политическа икономия]], а на два пъти за кратко е министър - – [[Министър на търговията, промишлеността и труда|на търговията, промишлеността и труда]] през 1918 и [[Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството|на обществените сгради, пътищата и благоустройството]] през 1930- – 1931 година.
 
Георги Данаилов е почетен гражданин на [[Свищов]].
Line 34 ⟶ 35:
[[Файл:Shumen Prison 1923.jpg|мини|250п|В Шуменския затвор, заедно с други лидери на опозицията през 1923 година]]
 
Георги Данаилов е роден на [[15 май]] (3 май стар стил) [[1872]] година в [[Свищов]]<ref name="ташев">{{ташев|137- – 138}}</ref> в семейството на заможен търговец. Първоначалното си образование получава в своя роден град. След това завършва [[Първа софийска мъжка гимназия]] (1891) и [[право]] в [[Московски държавен университет|Московския университет]] (1895).<ref name="ташев"/> През 1897 година става доцент по политикономия във Висшето училище, днес [[Софийски университет|Софийски университет „Свети Климент Охридски“]], като през 1897- – 1898 година специализира политическа икономия, финансова наука и статистика в университетите във [[Виена]], [[Мюнхен]] и [[Берлин]].
 
През 1902 година Данаилов става извънреден професор в Софийския университет, а след прекъсване по време на [[Университетска криза (1907)|Университетската криза]] е частен доцент (1908- – 1924), хонорован професор (1925- – 1935) и накрая редовен професор и титуляр на катедрата по политическа икономия (1935- – 1939). От 1901 година е действителен член на Българското книжовно дружество (днес [[Българска академия на науките]]), а през 1937- – 1939 година е председател на неговия Философско-обществен клон.<ref name="ташев"/>
 
Георги Данаилов публикува ценни трудове по методология, теория и техника на статистиката. Основоположник е и на демографската наука у нас. Научните, икономическите и специалните възгледи на проф. Георги Данаилов са обобщени в речта, произнесена на 8 ноември 1936 г. в Свищов при откриването на Висшето търговско училище „Д. А. Ценов"Ценов“ (днешната [[Стопанска академия]]). Той е първият български автор, написал учебник по [[статистика]], който има респектиращ обем от 638 страници. В голяма степен учебникът има монографичен характер, като голяма част от него са посветени на историографията и същността на статистическата наука и практика.
 
Георги Данаилов се включва активно и в политическия живот като участник в Демократическата партия, като през 1908- – 1911 и 1913- – 1934 година е народен представител. През 1911 година е обвинител в създадения [[Държавен съд|Втори държавен съд]], който трябва да съди министри от [[Народнолиберална партия|стамболовистките]] кабинети. През 1918 година става секретар на Централното бюро на партията и за няколко месеца е министър на търговията, промишлеността и труда в [[Правителство на България (36)|третото правителство]] на [[Александър Малинов]]. През 1923 година е арестуван, както много лидери на опозицията, за да бъде съден от организирания от [[Български земеделски народен съюз|земеделците]] Трети държавен съд, но след [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] е освободен.<ref name="ташев"/>
 
През 1923 година Данаилов е в крилото на Демократическата партия, оглавявано от [[Андрей Ляпчев]], което се присъединява към Демократическия сговор.<ref name="ташев"/> Участва в групата, която изработва първата програма на партията.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 146 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> През 1930- – 1931 година той е министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в [[Правителство на България (45)|третото правителство]] на Ляпчев.<ref name="ташев"/>
 
Георги Данаилов умира в [[София]] на [[22 октомври]] [[1939]] година.<ref name="ташев"/>
Line 48 ⟶ 49:
== Публикации ==
* „Един паметник на старото българско право“ (1901)
* „Нашите железници с особено внимание върху линията Централната - – Свищов“ (1902)
* „Петко Каравелов“ (1904)
* „Основни начала на политическата икономия“ (1906)
Line 61 ⟶ 62:
 
== Външни препратки ==
* [http://web.archive.org/web/20120616224338/http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2002/GDanailov.pdf Проф. д.ик.н. Методи Кънчев, ''Академик Георги Данаилов - – Епистемологически подход към икономиката и националната кауза'']
 
{{пост начало}}