Санджак Арванид

Санджак Арванид е един от първите османски санджаци в Румели. Съществува в периода 1385-1466 години, като съставна единица на Румелийския еялет. Център на санджака е Круя. Територията му обхващала късите крайбрежни равнини по адриатическото крайбрежие от река Мати на север - до река Каламас на юг.

Територията на санджак Арванид към 1431 г.

Земята Арванид е една от първите покорени/подчинени на Балканите от османците, явно поради социалния статус на жителите ѝ. През 1385 г. Карло Топия проси подкрепа от османците срещу Балшите. След ключовата битка при Балши, е образуван санджак Арванид. Местните господари полагат васална клетва за вярност пред султан Мурад I. Санджак Арванид се задължава да плаща харадж, да предоставя момчета за еничари, както и чрезвичайно да подпомага с помощни войски султана във военните му походи. Местните владетели изпращат в изпълнение на клетвата си за вярност - синовете си за заложници и военно-административно обучение в османския двор (по това време в Одрин).

Най-известният санджакбей на Арванид е Шахбедин паша, който е такъв до 1439 г., след което за управленските си заслуги е назначен за бейлербей от Пловдив - на целия Румелийски еялет.

Следващият санджакбей - Якуб бей е един от всичките общо 16 санджакбейове - убити от войската на Янош Хуниади в битка близо до река Яломица във Влашко.

Санджак Арванид включвал следните градски селища - Аргирокастро, Кълцюра, Канина, Берат, Тимориджа (не е ясно, вероятно център на владение около Томор), Скрапар, земята на Павло Куртик, Чарталос (селището също не е идентифицирано) и Круя.

През 1466 г., след построяването от султан Мехмед II Фатих на Елбасанската крепост (юли 1466), санджака е разделен на два нови самостоятелно обособени санджака - Авлонски санджак и Елбасански санджак.