Сотир Атанасов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
допълнение по източника
Ред 13:
==Биография==
[[Картинка:Sotir Atanasov v sredata IMARO.JPG|ляво|мини|250п|[[Никола Зографов]], Сотир Атанасов и [[Атанас Раздолов]].]]
Атанасов е роден на 30 март 1876 година в [[Клисура (Област Благоевград)|Клисура]], [[Благоевград|Горноджумайско]], в [[Османска империя|Османската империя]], днес в [[България]]. В 1899 година завършва с отличие [[НационаленВоенното военен университетучилище|Военното на Негово Княжеско Височество училище]] в София и е произведен в чин подпоручик от артилерията. Войвода е на чета в [[Кочани|Кочанско]], [[Кратово|Кратовско]] и [[Щип]]ско от 1902 до 1903 година. Връща се на служба в Шуменския гарнизон, но по препоръка на [[Борис Сарафов]] в 1904 година излиза в запас и заминава за Неврокопско, начело на чета от 10 души, но влиза в конфликт с вътрешните войводи [[Илия Кърчовалията]] и [[Яне Сандански]] и се връща в България.<ref>{{cite book|first=Мерсия|last=Макдермот|title=За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански|year=1987|publisher=Наука и изкуство}}, стр. 160.</ref> Според самият Сарафов Сотир Атанасов е изпратен през август в района по искане на Илия Кърчовалията, [[Георги Радев (революционер)|Георги Радев]] и [[Атанас Тешовалията]]<ref>Предизвикани обяснения, статия на Борис Сарафов във в. Революционен лист, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.480.</ref>.
 
По време на [[Балканска война|Балканската война]] е командир на 5 одринска дружина от [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]],<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 70.</ref> а през [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е дружинен командир в [[Единадесета пехотна македонска дивизия|11 македонска дивизия]].
 
По време на военната си кариера служи в [[Двадесет и седми пехотен чепински полк|27-и пехотен чепински полк]], [[Първи планински артилерийски полк|1<sup>-ви</sup> планински артилерийски полк]], [[Четвърти армейски артилерийски полк|Видински крепостен артилерийски полк]], планинското артилерийски отделение на Моравската областна военна инспекция, [[Двадесет и втори артилерийски полк|22<sup>-ри</sup> артилерийски полк]] и [[Дванадесети артилерийски полк|12<sup>-и</sup> артилерийски полк]]. Уволнен е от служба през 1919 г.
Умира на 7 септември 1940 година в [[Дражинци]], Белоградчишко.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 13.</ref>
 
УмираПолковник Сотир Атанасов умира на 7 септември 1940 година в [[Дражинци]], Белоградчишко.<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 13.</ref>
{{Br}}
 
== Военни звания ==
* [[Подпоручик]] (1 януари 1899)
* [[Поручик]] (1 януари 1903)
* [[Капитан]] (15 август 1907)
* [[Майор]] (14 юли 1913)
* [[Подполковник]] (16 март 1917)
* [[Полковник]] (5 юли 1920)
 
==Галерия==
Line 33 ⟶ 41:
<references/>
 
== Източници ==
{{Портал Македония}}
* {{cite book | last = Руменин | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 1 и 2}}
 
{{Портал|Македония|Военна история на България}}
 
{{СОРТКАТ:Атанасов, Сотир}}