Разлика между версии на „Беласишка битка“

редакция без резюме
{{Б-В войни Самуил}}
{{шаблон:Кампания инфо Българо-византийски войни}}
'''Бела̀сишката битка''', известна още като '''битката при Беласица''', '''битката при Ключ''' или '''битката при Клидион''' (на [[гръцки]]: ''Μάχη του Κλειδίου''), се състои на [[29 юли]] [[1014]] г. в хода на [[българо-византийски войни|българо-византийските войни]] от времето на цар [[Самуил]]. Тя е кулминация на двубоя между българския цар Самуил и византийския император [[Василий II]], продължилпродължила десетилетия в края на Х и началото на XI век.
 
В началото на този двубой [[Самуил]] има превес, но от [[1001]] г. насетне, когато [[Византия]] се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с [[араби|арабите]], [[българи|българите]] започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата. При поредния си поход през лятото на [[1014]] г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления – [[Самуилова крепост (Ключ)|крепостта-дема]]<ref>[http://www.promacedonia.org/vz1b/vz1b_6_3.html ''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 692 и бел. 54.] (изд. София 1971)</ref>, издигната от Самуил в Ключката клисура (на гръцки: ''Κλειδίον'', ''Клидион'') между планините [[Беласица]] и [[Огражден]], край днешното село [[Ключ (село)|Ключ]].
 
==Предистория==
Историята на конфликта, който води до Беласишката битка, може да бъде проследена назад във времето чак до края на VII век, когато Аспаруховите българи се установяват край долното течение на [[Дунав]] и започват да завоюват една по една балканските провинции на [[Византия|Източната Римска империя]]. Създадена върху територия, принадлежала на Византия, средновековната българскаБългарска държава е принудена да утвърждава съществуването си в борба с византийците<ref>''Мутафчиев'', Книга за българите, с. 59</ref>.
 
По-пряка връзка с битката през 1014 г. имат събития, случили се близо половин столетие преди нея. През [[968]] година България е нападната от киевскияКиевския княз [[Светослав I]]<ref>''Гюзелев'', Кратка история на България, с. 68</ref>. По това време българската държава, която при цар [[Симеон I]] (893-927) е поставила Византия в крайна опасност<ref>''Божилов'', Цар Симеон Велики, с. 115-116, 124-126, 137-144</ref>, вече е загубила голяма част от мощта си. Нейните източни предели, където е и столицата [[Велики Преслав]], се превръщат в бойно поле на византийци и руси, защото, макар че идва на [[Дунав]]а като византийски наемник<ref>''Мутафчиев'', Книга за българите, с. 79</ref>, Светослав скоро насочва оръжието си срещу [[Константинопол]]. Развръзката от тези събития идва, когато руският княз е победен от византийския император [[Йоан Цимисхий]] и е принуден да се оттегли от България, чиито източни области попадат под византийска власт през [[971]] г.<ref>''Гюзелев'', Кратка история на България, с. 68-69</ref> Внукът на Симеон, [[Борис II]] (969-971), е отведен от Цимисхий в Константинопол, където е принуден да се откаже публично от царската си титла<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 58-59</ref>.
 
С този акт Византия счита, че е сложила край на българската държава. Затова, когато пет години по-късно (непосредствено след смъртта на Цимисхий през януари 976 г.), в западните области на някогашното Преславско царство [[Въстание на комитопулите|избухва въстание]]<ref>Йоан ''Скилица'', "История", в: ''Подбрани извори'', т. II, с. 64; ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 94 сл.</ref>, в [[Константинопол]] възприемат водачите му, [[комитопули|комитопулите]] [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]], като «отстъпници» и «метежници» срещу законната власт на византийския император, които трябва да бъдат отново подчинени<ref>''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 172-173</ref>.
Както показват гибелта на Вотаниат и фактът, че войната продължава още четири години, победата на византийците при Ключ далеч не е пълна<ref>''Holmes'', Catherine, [http://www.roman-emperors.org/basilii.htm Basil II (A.D. 976-1025)]</ref>. Някои съвременни историци поставят под сериозно съмнение тезата, че поражението на българите е толкова голямо, както е описано от византийските летописци [[Скилица]] и [[Кекавмен]].<ref>''Stephenson'', P., The Legend of Basil the Bulgar-Slayer, Cambridge University Press, 2003, ISBN 0521815304, p. 4</ref> Други учени подчертават, че ударът, претърпян два месеца след битката със смъртта на Самуил, е по-съдбоносен за българската държава<ref>''Златарски'', История на българската държава, т. I, ч. 2, с. 740-741</ref>. Българският цар умира в Преспа на 6 октомври 1014 г. вследствие от сърдечен пристъп, който получава след като вижда какво е сполетяло пленените войници<ref name="skylitzes66" />.<ref name="pirivatric137">''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 137</ref> Наследниците на Самуил, [[Гаврил Радомир]] и [[Иван Владислав]], не съумяват да окажат отпор на Василий II, който със сила и дипломация успява да покори България през 1018 г.<ref>''Ангелов'' / ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието (Х-XV век), с. 56-61; ''Павлов'', Залезът на Първото българско царство, с. 24-42</ref>
 
Друга теза в историографията набляга върху значението на Беласишката битка. В резултат на поражението при Беласица българската войска понася невъзвратими загуби. По- този начин възможностите на централната власт да упражнява ефективен контрол върху периферните и вътрешните области на царството намаляват. Затова поведението на областните и местните управители става определящо за изхода от войната с Византия. Голяма част от тях се предават доброволно на Василий II.<ref>''Николов'', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 130-131, 143</ref> България остава под владичеството на Византия близо два века. С изключение на [[Калоян]] и [[Иван Асен II]], владетелите на [[Второ българско царство|Второто българско царство]], обособило се през 1185-1187 г., не успяват да включат трайно [[Македония]] в неговите предели.
 
Допринасяйки за падането на България под византийска власт, Беласишката битка се отразява и върху съдбата на [[сърби]]те и [[хървати]]те, които са принудени да признаят върховенството на византийския император след 1018 г.<ref>''Stephenson'', P., The Balkan Frontier in the Year 1000, pp. 123-124 (в: ''Magdalino'', P., Byzantium in the Year 1000, Brill 2003, ISBN 9004120971); ''Острогорски'', История на византийската държава, с. 408; ''Мутафчиев'', Лекции по история на Византия, т. II, с. 280; ''Ćirković'', Sima, [http://www.montenegrina.net/pages/pages1/istorija/duklja/doseljavanje_slovena_i_dukljanska_drzava.htm ''Doseljavanje slovena i dukljanska država'']</ref><ref>Хърватия не е завоювана от Византия, но се признава за неин васал - вж. ''Матанов'', Христо, Средновековните Балкани. Исторически очерци, изд. "Парадигма", София 2002, ISBN 954-9536-61-0, с. 150</ref> Византийската империя възстановява границите си от Дунава до [[Пелопонес]] и от [[Черно море|Черно]] до Адриатическо море<ref>''Vasiliev'', A., History of the Byzantine empire, 6. The Macedonian epoch (867-1081), [http://www.intratext.com/IXT/ENG0832/_P14.HTM Relations of the Byzantine Empire with the Bulgarians and Magyars], изтеглено на 20 ноември 2007 г. (на руски: ''Васильев'', А. А., "История Византийской империи", [http://gumilevica.kulichki.net/VAA/vaa1.htm том 1], [http://gumilevica.kulichki.net/VAA/vaa161.htm#vaa161para03 Взаимоотношения Византийской империи с болгарами и мадьярами], изтеглено на 10.12.2007 г.)</ref> (вж. [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000048/map001.shtml карта на Византийската империя през 1025 г.]<ref>''Сказкин'', С. Д. (ред.), [http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000048/index.shtml История Византии, т. 2], Москва 1967 - изтеглено от библиотеката на сайта Historic.Ru на 10.12.2007</ref>).
Анонимен потребител