Владимир Тодоров: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 9 интервала, кавички, тире, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 2:
| име = Владимир Тодоров
| портрет =
| портрет-описание =
| px =
| описание = български офицер, разузнавач
| роден-място = с. Аврамов, [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
 
'''Владимир Тодоров Николов''' ([[30 август]] [[1925]] - – [[23 декември]] [[2012]]) е български офицер, генерал-лейтенант, разузнавач, служител на [[Държавна сигурност]]. През януари [[1992]] г. е осъден на 14 месеца затвор за унищожаването през декември [[1989]] г. на материалите „Скитник“ по досието на убития от [[ДС]] през есентта на [[1978]] г. писател-десидент [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]]. Присъдата изтърпява в Софийския централен затвор.
 
Владимир Тодоров Николов е почетен председател на [[Асоциация на разузнавачите от запаса|Асоциацията на разузнавачите от запаса]], организация на бивши служители на [[Комитет за държавна сигурност|Първо главно управление на Държавна сигурност]].
 
== Биография ==
Владимир Тодоров е роден на 30 август 1925 г. в с. Аврамов, Сливенско. Като ученик в Котленската гимназия е включен в организацията „Бранник”„Бранник“. Участва в туристическия съюз, а през 1943 г. става член на [[РМС]]. <ref>http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:mHusKUcQeVYJ:desebg.com</ref>
 
Участва в [[Партизанско движение в България|Съпротивителното движение]] по време на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Ятак на [[Партизански отряд „Смърт на фашизма“|Партизанската дружина „Съби Димитров“]]. След провал през ноември 1943 г. е задържан от полицията и осъден на 15 години затвор по [[Закон за защита на държавата|ЗЗД]]. Присъдата си изтърпява в Сливенския затвор, откъдето е освободен на 9 септември 1944 г.
 
Служи в комунистическите [[специални служби|служби за сигурност]] от [[1947]] година. Работи в Бургас, София, Варна и Добрич. През 1961- – 1964 година по решение на ЦК на БКП е изпратен на партийна школа в [[СССР]].
 
Работи във Варна, а от септември 1965 г. е във [[разузнаване|външното разузнаване]] като началник-отдел при Първо главно управление на [[Държавна сигурност|ДС]]. Работи на задгранична работа по линия на [[Министерство на външните работи|външно министерство]], заместник-началник на външното разузнаване.
 
След смъртта на Васил Коцев през 1986 година, по разработка на [http://en.wikipedia.org/wiki/Clair_George Клеър Джордж], Тодоров става началник на Първо главно управление, до трансформирането на комунистическия режим.<ref name="методиев">{{cite book | last = Методиев | first = Момчил | year = 2008 | title = Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава | publisher = Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество | location = София | pages = 102 | isbn = 978-954-28-0237-2}}</ref> Военно звание [[генерал-лейтенант]].
 
През март 1991 г. наскоро пенсионираният генерал-лейтенант Владимир Тодоров тихо и незабележимо забягва в Москва, с цел да се укрие, поради започналото следствие срещу него. След неколкократни искания за екстрадация пред съветските власти и августовския пуч срещу [[Михаил Горбачов]], е върнат на властите в София на 7 ноември 1991 г. При разпитите признава, че лично е унищожил материалите „Скитник“ по досието на [[писател]]я [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]] от архива на Първо главно управление на [[Държавна сигурност|ДС]] през декември 1989 г.
 
През януари 1992 г. е осъден от Военна колегия на Върховния съд на 14 месеца затвор за незаконно унищожаване на досието на [[Георги Марков (писател)|Георги Марков]][http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2005/06/07/182965_chast_71_zashto_gen_vladimir_todorov_izluga_vurhovniia/]. Намалена е на 10 месеца и ги изтърпява в Софийския централен затвор.
Ред 36:
* http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:mHusKUcQeVYJ:desebg.com
* http://www.events.bg/bg/holidays/3075/
{{СОРТКАТ:Тодоров, Владимир}}
 
{{СОРТКАТ:Тодоров, Владимир}}
[[Категория:Генерали от Държавна сигурност]]
[[Категория:Служители на Държавна сигурност]]