Стефан Кисов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 4x тире-числа, 5 интервала (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Биография инфо
| име = Стефан Кисов
| портрет = Stefan Kisov.jpg
| описание = български военен деец
| роден-място = [[Болград]], [[Бесарабия]]
| починал-място = [[София]], [[България]]|
}}
'''Стефан Иванов Кисов''' е участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877- – 1878)]], български [[офицер]], [[полковник]], командир на [[Втори пехотен струмски полк|II- и Пехотен Струмски полк]] и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] по време на [[Сръбско-българската война]] (1885).
 
== Биография ==
Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от [[Елена]]. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в [[Одеса]]. Участва като доброволец в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] ([[1876]]). Командир на III- а [[рота]] от II- и [[батальон]] на Руско-българска [[бригада]].
 
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877- – 1878)]] участва в [[Опълчение|Българското опълчение]]. Командир на рота от III- а Опълченска дружина. Военно звание ''прапоршик''. Отличава в сраженията срещу турските войски при [[Битка при Стара Загора|Стара Загора]] и вр.[[Шипченска битка (август 1877)|Шипка]]. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. [[Садово (Област Бургас)|Садово]] и с. Кадърфакли /дн.[[Везенково]] /. Стефан Кисов е един от спасителите на [[Самарско знаме|Самарското знаме]]. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.
 
До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на [[Втори пехотен струмски полк|II- и Пехотен Струмски полк]].<ref>Христов, Хр. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 69.</ref> Като командир на този полк и на [[Брезнишки отряд|Брезнишкия отряд]] участва в [[Сръбско-българската война]]. Отличава се в боевете при [[Бой при Брезник|Брезник]] (6 ноември) и [[Пиротско сражение|Пирот]] (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „[[За храброст]]“ IV ст.
Ред 17:
След края на войната е назначен за командир на I- а Пехотна Софийска бригада.
 
Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886- – 1887) е уволнен от армията.
 
== Съчинения ==
* Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885, София 1900
* Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877- – 1878. Действието на 3-та дружина от българското опълчение. Възпоминание “, София 1897, (второ издание, София 1902)
* Спомени от времето на преврата и контрапреврата, София 1910, 69 с.