|
}}
[[Сър]] '''Чарлс Скот Шерингтън''' ({{lang-en|Charles Scott Sherrington}}) е изтъкнат английски [[лекар]], [[Нобелов лауреат]] по [[медицина]] за откритията си в областта на [[физиология]]та.
== Биография ==
Той е роден на [[27 ноември]] [[1857]] г. в Ислингтън, [[предградие]] на [[Лондон]]. Починал е на [[4 март]] [[1952]] г. на 94-годишна възраст в Ийстбърн, предградие на [[Съсекс]], Южна Англия.
== Научна кариера ==
Чарлз Шерингтън е откривателят на [[Синапс|синапсите]] като неизменна част от [[Нервна клетка|нервните клетки]]. Именно поради изключително плодотворната си и ефективна работа в областта на [[Неврофизиология|неврофизиологичното]] изследване на [[неврон]]итеневроните, съвместно с Едгар Ейдриън, Шерингтън е удостоен с престижната Нобелова награда. Популярният британски учен е бил и преподавател в престижния [[Кингс Колидж (Лондон)|Кингс Колидж]], който се явява съосновател на [[Лондонски университет|Лондонския университет]]. За първи път испанският анатом [[Сантяго Рамон и Кахал]] изказва [[хипотеза]]та, че неврона е структурна и функционална единица на [[нервната система]]. Той определя невроните като отделни и напълно самостоятелни [[клетки]], които комуникират успешно със своите събратя с помощта на специализирани канали. Тези специализирани микроскопични структури биват наречени синапси. Именно предположението на испанския учен се превръща в едната от основните крепости на съвременната [[невробиология]], разработена от Шерингтън.
[[File:Harvey Williams Cushing and Charles Scott Sherrington 1938.jpg|мини|220px|вляво|[[Харви Кушинг]], „бащата на модерната неврохирургия“, и Чарлз Шерингтън през 1938 г.]]
И Шерингтън, и Рамох и Кахал стигат едновременно до един и същ извод, който оформя „доктрината„[[Доктрина|доктрината]] за невронната теория“. Според [[Постулат|постулатите]] на тази доктрина, [[нервната система]] представлява не единна мрежа от нервни клетки, а последователност от многобройни и разнообразни нервни клетки.
Английският учен отделя голямо внимание на гръбначномозъчнитегръбначно-мозъчните [[Рефлекс|рефлекси]], които съвсем справедливо той подозира, че стоят в основата на цялостното интегративно функциониране на нервната система. Синапсите, които открива Шерингтън са отговорни за предаването на нервния импулс между отделните неврони. От своя страна предаването на нервните сигнали винаги е свързано с оформянето и изразяването на рефлексите. Шерингтън открива, че за да се осъществи един [[рефлекс]] е необходимо той да има стабилна [[Анатомия|анатомична]] основа, каквато се оказва „рефлексната дъга“. Всяка рефлексна дъга се състои от пет компонента: [[рецептор]], аферентно рамо, процес на превключване в [[централната нервна система]], еферентно рамо и ефектор или орган изпълнител.
Сър Чарлз Шерингтън проучва и съставя карта на инервационните зони на гръбначномозъчнитегръбначно-мозъчните нерви. Отново британския учен осъществява класификацията, според която рецепторите биват три основни видaвида: [[екстерорецептори]], [[Интерорецептор|интерорецептори]] и [[Проприорецептор|проприорецептори]]. Шерингтън излага основните модели на [[неврофизиология]]таневрофизиологията в научните си трудове „Интегративна„''Интегративна дейност на нервната система“система''“ и „Рефлексна„''Рефлексна дейност на [[Гръбначен мозък|гръбначния мозък]]''“.
== Източници ==
| 