Уикипедия

Йоан Златоуст: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Срещу юдеите в текста; форматиране: 7x тире, 3x кавички, 2x А|АБ, 4 интервала, URL, нов ред, число+г. (ползвайки Advisor)
Ред 12:
|титли=Епископ и Учител на Църквата
|атрибути=представян в изкуството като [[пчела|пчели]], [[гълъб]] [http://www.catholic-forum.com/saints/saintj25.htm]
|покровителство=[[Константинопол]]; [[епилепсия|епилептиците]]; [[лектор|лекторите]]ите; [[оратор|ораторите]]ите; [[проповедниците]] [http://www.catholic-forum.com/saints/saintj25.htm]
}}
[[Файл:John Chrysostom and Aelia Eudoxia.jpg|right|мини|400п|Йоан Златоуст пред императрица [[Евдоксия]] (картина на [[Жан-Пол Лоран]] от [[1880]] г.)|300px]]
'''Йоан Златоуст''' (349 – 407, {{lang-el|Ιωάννης ο Χρυσόστομος}}, {{lang-la|Ioannes Chrysostomos}}) е една от най-значимите личности в историята на Православната църква, един от тримата “светители”„светители“ – -„вселенски "вселенски учители"учители“, наравно с [[Василий Велики]] Кесарийски и [[Григорий Богослов]]. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква. От западните църковни писатели с него може да се сравни само блаж. [[Августин]]. Най-известна е «Св. [[Божествена Литургия]] на св. Иоан Златоуст», която се извършва през цялата година, освен в дните, през които е предвидено да се извършва св. Василиева и св. Преждеосвещена литургия.
Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през [[438]] г. Чества се на [[13 ноември]], на [[27 януари]] - Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на [[30 януари]] - Деня на св. Три Светители (заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов).▼
 
▲Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през [[438]] г. Чества се на [[13 ноември]], на [[27 януари]] - – Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на [[30 януари]] - – Деня на св. Три Светители (заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов).
Роден е в [[Антиохия]] Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майката му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста [[Либаний]] и философа [[Андрагафий връзка|Андрагафий]] в родния си град, а по-късно в Атина [[красноречие]] и [[философия]]. Покръстен е в 369 г. и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. От тогава славата му расте и е наречен "Златоуст" заради неговото красноречие. През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за [[Вселенски патриарх|архиепископ на Константинопол]]. ▼
 
▲Роден е в [[Антиохия]] Сирийска в гръко-сирийско знатно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майката му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при софиста [[Либаний]] и философа [[Андрагафий връзка|Андрагафий]] в родния си град, а по-късно в Атина [[красноречие]] и [[философия]]. Покръстен е в 369 г. и става аскет. През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. От тогава славата му расте и е наречен "Златоуст"„Златоуст“ заради неговото красноречие. По това време пише поредицата проповеди „[[Срещу евреите]]“, която поставя началото на [[Антиюдаизъм|антиюдаистичната]] традиция в християнската църква.<ref name=Katz>{{Citation|last=Katz |first=Steven |year=1999 |chapter=Ideology, State Power, and Mass Murder/Genocide |title=Lessons and Legacies: The Meaning of the Holocaust in a Changing World |publisher=Northwestern University Press |url=http://books.google.com/books?id=WEUZNRmi0i4C&pg=PA52&dq=hitler+chrysostom+christian+jewish+policy&sig=zzCuQuNS8V1B90ugUh3115uL8Xs }}</ref> През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за [[Вселенски патриарх|архиепископ на Константинопол]].
Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор в [[403]] г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх [[Теофил Александрийски|Теофил]], е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата [[Евдоксия]] го заточава на [[Кавказ]], в арменския г. [[Кукуз]], след това ([[406]] г.) в далечния [[Питиунт]] (дн. [[Пицунда]]) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на [[14 септември]] [[407]] г. в г. [[Комана Понтика]] по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни.▼
 
▲Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор в [[403]] г., свикан от неговия враг, александрийския патриарх [[Теофил Александрийски|Теофил]], е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност. Императрицата [[Евдоксия]] го заточава на [[Кавказ]], в арменския г. [[Кукуз]], след това ([[406]] г.) в далечния [[Питиунт]] (дн. [[Пицунда]]) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на [[14 септември]] [[407]] г. в г. [[Комана Понтика]] по време на св. Литургия, след причастие със Св. Тайни.
Литературното наследство на Й. Златоуст - трактати, писма (около 240) и проповеди - е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време досега от огромно число по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 - 1738 г. в 13 тома. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).▼
 
▲Литературното наследство на Й. Златоуст - – трактати, писма (около 240) и проповеди - – е колосално. Съхранили са се повече от 1900 ръкописи с негови съчинения. Те се компилират и цитират от негово време досега от огромно число по-късни автори. Преведен е на почти всички езици. Най-пълното издание на съчиненията му излиза в печат в Париж през 1718 - – 1738 г. в 13 тома. Едно от най-значителните му творения са тълкуванията му върху посланията на св. ап. Павел (34 беседи).
[[File:Menologion of Basil 061.jpg|thumb|left|400п|Връщането на мощите на св. Йоан Златоуст в църквата [[Свети Апостоли (Константинопол)|Свети Апостоли]] в [[Константинопол]].]]
 
Мощите на Йоан Златоуст се пазят в седалището на [[Цариградска патриаршия|Вселенската патриаршия]] в [[Цариград]], [[Турция]] - – църквата „[[Свети Георги (Цариград)|Свети Георги]]“.
{{Br}}
== Вижте също ==
* [[Срещу юдеите]]
 
== Външни препратки ==
* [http://www.pravoslavieto.com/life/11.13_sv_joan_zlatoust.htm Църковни жития на св. Йоан Златоуст] от св. Димитрий Ростовски и от Синодалното издателство, 1991г1991 г. ▼
 
▲* [http://www.pravoslavieto.com/life/11.13_sv_joan_zlatoust.htm Църковни жития на св. Йоан Златоуст] от св. Димитрий Ростовски и от Синодалното издателство, 1991г.
* [http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Zlatoust/besedi2.htm/ Слова и беседи] от св. Йоан Златоуст
* [http://www.pravoslavieto.com/docs/sv_otci/sv_Zlatoust/besedi.htm "Беседи на нравствени теми] от св. Йоан Златоуст
Line 40 ⟶ 36:
* [http://www.pravoslavieto.com/life/06.24_sv_Joan_Predtecha_Zlatoust.htm#златоуст/ Слово за рождеството на светия Пророк, Предтеча и Кръстител Господен, Йоан] от св. Йоан Златоуст
* [http://www.pravoslavieto.com/life/12.27_sv_arhidjakon_Stefan.htm#3/ Първият мъченик за Христос – св. Стефан] от св. Йоан Златоуст
* [http://www.pravoslavie.bg/%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B8Свети-%D0%BE%D1%82%D1%86%D0%B8отци/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BDПризван-%D0%B5%D0%BA%D0%B7%D0%B5%D0%B3%D0%B5%D1%82екзегет-%D0%B8и-%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80катехизатор Четвърта беседа върху Посланието на св. ап. Павел до евреите], св. Йоан Златоуст
* [http://www.rulex.ru/01090388.htm/ биография] rulex.ru
* [http://www.krotov.info/library/i/zlatoust/00_zlatou.html/ библиотека] krotov.info
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Йоан_Златоуст“.