Уикипедия

Свети Георги (Кюстендил): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
смяна карта
Ред 1:
{{Храм
| име = Църква "Свети„Свети Георги"Георги“ {{Br}} град Кюстендил
| име-оригинал =
| картинка = SvetiGeorgi.Kyustendil.1.jpg
Ред 7:
| страна = България
| населено място = [[Кюстендил]]
| карта = България Кюстендил
| карта-описание = Местонахождение в Кюстендил
| вероизповедание = [[Православие]] - – [[БПЦ]]
| епархия = [[Софийска епархия]]
| архиерейско наместничество = Кюстендил
Line 27 ⟶ 28:
== История, особености ==
[[Image:SvetiGeorgi.Kyustendil.14.JPG |мини|дясно|260 п|Църквата през зимата]]
[[Image:SvetiGeorgi.Kyustendil.9.JPG |мини|дясно|260 п|Свети Никола - – стенопис от църквата]]
 
Църквата е кръстокупоолна, от типа "вписан„вписан кръст"кръст“, с размери 10 метра дължина без притвора и ширина - – 8,70 метра. Изградена е върху каменни основи от тухли, с т.н. "скрити„скрити редове"редове“, техника, при която редовете тухли са замазани през един по фасадите. Куполът и стените завършват с подпокривен двуреден [[корниз]] тип "вълчи„вълчи зъб"зъб“.
 
Според архитектурните ѝ особености и неотдавна разкритите средновековни стенописи, датирането ѝ може да се отнесе към [[10 век|края на Х]] - – [[11 век|началото на XI век]]. Тя е национален паметник на културата с голяма археологическа, художествена и историческа стойност като най-старата запазена средновековна църква в Югозападна България. Във вътрешността ѝ са разкрити стенописи от началото на [[12 век|XII]], [[15 век|XV]]-[[16 век|XVI]] и [[19 век|XIX век]], представляващи редки паметници на църковната живопис. Средновековната иконография, дело на майстори зографи от [[Солунска школа|Солунската школа]], е представена от християнските светци — – [[Пантелеймон (светия)|Пантелеймон]] и [[Ермолай]], [[Дамян и Козма]], [[Мина]] както и от светиците [[Варвара (светица)|Варвара]], [[Неделя (светица)|Неделя]], [[Петка Българска]] и [[Екатерина]]. Най-добре запазеният образ е на [[Николай Мирликийски |Св. Никола]]. От [[15 век|XV]]-[[16 век|XVI в.]] са иконите на [[Сава Сръбски]] и [[Йоан Бабтийски]]. Съществува предположение, че тук се намира гробът на българския цар [[Михаил III Шишман]], убит в [[Битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]] през [[1330]] г.
 
По-голямата част от експонатите принадлежат на Възрожденската иконопис от края на [[19 век|XIX век]]. В непосредствена близост до църквата е възрожденската сграда, където са експонирани част от запазените възрожденски икони и други паметници на църковната живопис. През XIX в. църквата е разрушена до основите на сводовете. През 1878- – 1880 г. е възстановена от ктитора дядо Стоян от с.Колуша.
 
Средновековните стенописи са редки паметници, носещи характерните черти на монументалната [[Византия|византийска]] живопис в България, а възрожденските - – разширяват и обогатяват представите за българската църковна живопис от този период. Църквата притежава голяма историческа, художествена и архитектурна стойност.
 
Църквата е архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.77/1968 г.) и художествен паметник на културата с национално значение (ДВ, бр.100/1969 г.).
 
Църквата носи името на [[Георги Победоносец|Свети Георги Победоносец]] (ок. 284 - – ок. 305)- воин и пълководец по времето на [[Римската империя]], един от най-почитаните светци в [[Източноправославната църква]].
 
Църквата чества деня на светеца на [[6 май]].
 
== Реставрация ==
Първата реставрация на църквата е направена след Освобождението - – през 1878- – 1882 г. Като действаща църква към нея е построена допълнителна част – сводест покрив, преддверие и камбанария. Стените отвън и отвътре са покрити с нова мазилка и изписани от местни и самоковски майстори.
 
Първите проучвания на църквата са извършени през 1906 г. от акад. Йордан Иванов. През 1921 г. църквата е проучена и от А.Грабар, а през 1931 г. и от Н.Мавродинов.
 
През 1974- – 76 г. Пламен Петров извършва първото реставраторско проучване на църквата, което продължава в периода 1979 - – 1985 г. от арх. Христина Станева и худ.рест.Люба Красовска.
 
След 1990 г. реставрационните работи са ръководени от Аблена Мазакова, а в последния етап - – 2004 г. от Боряна Дживданова.
 
През 1985 г. стенописите от притвора са свалени, а притвора и камбанарията са съборени. С това църквата е възстановявана в нейните средновековен вид, обем и пропорции.
 
През 1990 г. започва цялостното разкриване на запазените средновековни стенописи.
 
Окончателната реставрация на църквата е завършена едва през 2004 г.
 
== Литература ==
* [[Йордан Иванов| Иванов, Йордан]]. Северна Македония. Исторически издирвания, София, 1906 г.
* [[Андрей Грабар|Грабар, Андрей]]. Няколко средновековни паметници из Западна България. ГНМ, 1921 г.
* [[Никола Мавродинов| Мавродинов, Никола]]. Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи до края на XIV век. София, 1931 г.
* [[Асен Василиев| Василиев, Асен]]. Художествени паметници и майстори от Трънско, Брезнишко и Кюстендилско - – комплексна експедиция 1957-58, София, 1961 г.
* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН.
* [[Енциклопедичен речник Кюстендил|Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ]] А-Я, София, 1988 г., изд. БАН.
* Николов, Илия. Сваляне на късните стенописи от западната фасада на църквата “Св„Св. Георги”Георги“ в квартал Колуша. Известия на Исторически музей, Кюстендил. Т.II. 1990.
* Мавродинова, Лиляна. Новооткрити средновековни стенописи в църквата "Св„Св.Георги"Георги“ в Колуша, Кюстендил. Старобългарска литература, 1991 г.
* Мавродинова, Лиляна. Стенната живопис в България до края на XIV век. София, 1995 г.
* [[Асен Чилингиров|Чилингиров, Асен]]. Църквата "Свети„Свети Герман до Преспанското езеро"езеро“, Берлин, 2001 г., с.167 - – 171;
* Мазакова, Аблена. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи в черквата "Св„Св. Георги"Георги“, Колуша, Кюстендил. Паметници, реставрация, музеи, 2006, брой 01-02;
* Мазакова, Аблена. Проучване, реставрация и експониране на средновековните стенописи в църква „Св. Георги”Георги“, Колуша, Кюстендил. Известия на Исторически музей, Кюстендил. Т. XIV. 2007.
* Мавродинова, Лиляна. Още за средновековната църква в Колуша, Кюстендил /Ктитори, светец-покровител и дата на сградата и на първите два стенописни слоя/. Известия на Исторически музей, Кюстендил. Т.XIV. 2007.
 
Line 79 ⟶ 81:
Image:SvetiGeorgi.Kyustendil.15.JPG|Общ изглед
Image:SvetiGeorgi.Kyustendil.7.JPG|Изглед отвътре
Image:SvetiGeorgi.Kyustendil.8.JPG|Свети Ермолай - – стенопис
Image:SvetiGeorgi.Kyustendil.9.JPG|Свети Никола - – стенопис
Image:SvetiGeorgi.Kyustendil.10.JPG|Свети Сава Сръбски - – стенопис
Image:SvetiGeorgi.Kyustendil.13.JPG|Свети Дамян - – стенопис
Image:SvetiGeorgi.Kyustendil.12.JPG|Графити от 1836 г.
Image:SvetiGeorgi.Kyustendil.5.JPG|Гробището в двора на църквата
Line 89 ⟶ 91:
 
== Външни препратки ==
{{commonscat|Church of Saint George, Kyustendil|Църквата "Свети„Свети Георги" -Георги“ – гр.Кюстендил}}
* [http://www.holyplaces-kn.com/bg/kyustendil/pametnici-na-kulturata/ Паметници на културата в Община Кюстендил]
* [http://liternet.bg/publish20/d_strahilova/za_niakoi.htm Десислава Страхилова, За някои особености на състоянието на църковната живопис в Кюстендил и Кюстендилско през епохата на националното Възраждане]
* [http://liternet.bg/publish9/mkoeva/teoria/vtoroto.htm Маргарита Коева, Архитектура на Второто българско царство]
* [http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4586&AlbumId=45730 Църквата „Свети Георги“ - – фотоалбум 1]
* [http://www.bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=34219&AlbumId=123882 Църквата „Свети Георги“ - – фотоалбум 2]
* [http://www.pravoslavieto.com/life/04.23_sv_Georgi_Pobedonosec.htm Житие на Свети Георги Победоносец]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Свети_Георги_(Кюстендил)“.